"Отворено общество": Доброволците са предимно демократи, но и всеки пети е за съюз с Русия
Доброволците, както и хората, които работят и членуват неправителствени организации, в по-голяма степен от останалите граждани подкрепят демократичните ценности, западната ориентация на България, опазването на околната среда и равенството между половете.
Но сред тези, които искат да работят като доброволци, всеки пети (21%) избира отговора "В съюз с Русия, Беларус и др." на въпроса "Ако в Европа има ново разделение, подобно на студената война, къде трябва да се позиционира България?". Близо един от шестима (16%) от тази категория не вярват, че демокрацията е най-добрата форма на управление за България." Запитани дали са съгласни, че насилието над жени у дома е личен проблем и трябва са се решава в семейството, общо 13% от искащите да са доброволци казват, че са напълно или по-скоро съгласни.
Какво е да си НПО, когато няма доброволци
Това се казва в ново изследване на Институт "Отворено общество - София" ("ИОО - София") за динамиката на неправителствения сектор в България през 2023 година, публикувано днес. Част от него е въпросник на "ИОО - София" от 2023 г., очертаващ ценностите и ценностните оценки на участващите в НПО (работещи там, редовно или инцидентно включващи се в дейности или такива, които не искат да работят като доброволци).
Според изследването членство в НПО имат приблизително 1.2 млн. души, т.е. може да се приеме, че на практика всеки пети пълнолетен български гражданин членува в някаква организирана форма на гражданско обединение, казват авторите. Но хората, които реално са имали опит като доброволци, не са много - по данни от 2022 г. 78% казват, че не членуват никъде, а през 2023 г. почти 84% от гражданите казват, че не са били доброволци през предходните 12 месеца, други над 10% отговарят с "инцидентно".
Трябва да се има предвид колко неправителствени организации има в България и колко от тях са реално активни:
- към края на 2023 година официално са регистрирани приблизително 26 хил. юридически лица с нестопанска цел
- по данни на Националния статистически институт само 9170 от тях са имали годишни приходи или разходи, надхвърлящи 500 лева за 2021 година (критерий, че са работещи)
- концентрацията на работещи НПО в София е близо два пъти по-висока от средната за страната, приблизително една трета от работещите НПО са читалища, 80% от читалищата функционират в селата
- много НПО осъзнават недостатъчното си присъствие извън големите градове, а и на някои места в самите градове, като сериозен дефицит.
Намирането на човешки ресурси за дейността се е изкачило като проблем на трето място (+8.4 процентни пункта спрямо 2017 г.), като е посочван от 37.8% от българските НПО. Част от проблема е, че в очите на обществеността има критерии за легитимност на тази дейност като предоставяне на експертно знание, застъпничество за определени права и политики, участие в европейски платформи, партньорство с държавни и европейски институции, които създават впечатление, че секторът се нуждае преди всичко от квалифицирани професионалисти, а не просто от хора, желаещи да помогнат.
Но има и друг проблем.
"Нищо не гарантира, че когато НПО попаднат на хора, готови да отделят време да допринасят като доброволци за общественото благо, тези хора ще имат същото разбиране за това какво е обществено благо като членовете и служителите на организацията", се казва в доклада. "Този момент е особено важен, тъй като от нашето проучване става ясно, че българите, които са готови да бъдат доброволци, много често желаят предварително да се уверят, че каузата, за която ще помагат, е в съзвучие със собствените им убеждения. Това би могло да включва например условието сред групите, на които се оказва помощ, да няма такива, от които те желаят да бъдат социално дистанцирани (под това обикновено се имат предвид малцинства, мигранти, ЛГБТ групи - бел. ред.).
Подобен критерий съвсем не носи универсален характер, както би могло да изглежда на пръв поглед, а е донякъде свидетелство за наличието на някои дълбоки разломи в обществото."
| През 2022 г. сред членуващите в граждански обединения делът на завършилите висше и полувисше образование е 56% - почти двойно по-висок в сравнение с нечленуващите (31%). Обратно, при нечленуващите в граждански форми делът на завършилите средно образование е 47.5% (срещу 34.1% при членуващите), а на тези с най-много основно образование е 20% (срещу 10% при активните). Освен това членуващите имат и по-високи доходи от нечленуващите в граждански форми, като през 2022 г. разликата в доходите на двете групи достига 50%. |
Доброволчеството в България се възприема като ценна за обществото дейност, която носи уважение и морално одобрение, но има характерна особеност при мотивацията на доброволците. Те искат да бъдат полезни и да допринесат за неща, които те самите ценят, а не толкова от нужда да се срещнеш и да помагаш, включително със и за хора, с които може да има някои принципни различия. Това не е универсална
характеристика на доброволчеството и в други държави го няма толкова ярко изразено.
- "Това е много важен акцент, защото доброволците искат да се уверят, че участват в нещо, което се вписва в техните възгледи и убеждения. (...) Ценностната мотивация има и обратна страна - отказ да се помага за решаването на проблеми, които човек не счита за достатъчно важни или дори счита за несъответстващи на неговите/нейните възгледи.
- От това следва, че в едно общество като българското, което изглежда сериозно сегментирано по много въпроси, включително такива с висока морална значимост, търсенето на доброволци не се свежда до намирането на хора, които по принцип имат желание и могат да помагат - за да се съгласят да участват, те трябва да са и съмишленици", пише в доклада.
В заключението се казва, че "средата на НПО далеч не е хомогенна, в нея са отразени на практика всички различия и цялото многообразие, срещани в обществото като цяло. Затова вероятно общуването с гражданите от най-различни социални групи, живеещи на различни места и споделящи различни възгледи, вероятно ще бъде едно от основните предизвикателства пред гражданския сектор".
Като цяло активните НПО в България остават през миналата година много подобни по профил на картината от 2017 г. За пет години правната среда не е претърпяла драматични промени, "но същото не може да се твърди за обществената и политическата ситуация на фона на преминалата глобална пандемия, на войната в Украйна и на нарасналата несигурност в международен план", напомнят авторите.