За преговорния мутробарок на ГЕРБ
В последните няколко дни станахме свидетели на преговорен мутробарок с богата орнаментация от извиване на ръце, изнудване и откровени лъжи. ГЕРБ сътвориха невероятен конституционен цирк.
Първо, на няколко пъти поставяха ултимативни крайни срокове за завършване на преговорите, които сами в крайна сметка не спазиха.
Второ, чрез Мария Габриел вкараха предложение за кабинет без съгласието на "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП - ДБ) за състава му, но с министри от партньорите, мнозина от които дори не са знаели за този факт.
Христо Иванов: ГЕРБ взриви преговорите заради страх от амбициозни реформи и Пеевски
Трето, внесоха при президента този уж "изпълнен мандат" шест дни преди да изтече конституционният срок, без да има основателна причина за бързането. И всичко това стана, без да бъде подписано споразумение по приоритетите на съвместното управление.
| Ако цялата постановка имаше някакъв смисъл, то е да се принудят ПП - ДБ да се откажат от преговорите и така да се отиде на избори, уж поради тяхна вина. Или пък да се състави правителство без споразумение за съдебна власт, регулатори и служби. |
Ето и някои от детайлите:
1) Черешката на тортата бе, че Мария Габриел наруши конституцията с измама. Тя внесе "изпълнен мандат", който се оказа фалшив. За да е изпълнен един мандат, кандидатът трябва да постигне поне две съгласия. Първо, съгласието на партията мандатоносител за внасянето на кабинет. Второ, съгласието на предложените за министри в този кабинет. Вторият елемент отсъстваше и в този смисъл Габриел наруши конституцията. Вярно е, че министри може да се сменят след връщането на мандата, но които и да са те, все пак трябва да са питани преди включването им в списъка. Това е и конституционно, и логическо правило.
2) В този смисъл, ако някой трябва да се извинява на някого, то е Мария Габриел на българите. За измамата с внесения неизпълнен мандат и липсата на съгласие от предложените министри. Аргументът, че те са си дали съгласието предварително още преди девет месеца, е напълно неуместен. Ако има някакво предварително съгласие, дадено от министрите, то е те да си останат министри за 18 месеца в кабинет, в който се ротира само премиерът. Никой - или поне огромната част от състава - в сегашния кабинет, никога не е давал съгласие да е министър в кабинета, предложен вчера от Габриел. И нещо повече - въпреки ротацията, формално имаме нова процедура по съставяне на кабинет и юридически за нея не могат да бъдат валидни съгласия и мнения по предходни кабинети.
3) Стана ясно, че ГЕРБ не искат да се обвържат с дългосрочно споразумение с ясно разписани приоритети за съдебната власт, службите и регулаторите. За съдебната власт ГЕРБ настояваше първоначално мнозинства да се търсят само с ДПС. След това се отказаха от тази формула, защото е ясно, че ГЕРБ могат да блокират всеки друг, който не е предложен от ДПС, и по този начин пак да вкарат движението като ексклузивен партньор. Но това ще е по-неудобно, защото тогава връзката ГЕРБ - ДПС ще получи поредната си институционализация.
По реформата в службите също няма съгласие с ПП - ДБ - както Борисов, но най-вече Пеевски казаха, те смятат, че за тях службите работят добре и са напълно интегрирани спрямо западните партньори. Регулаторите са голяма тема - ГЕРБ като че ли отстъпиха от първоначалната си теза ДПС да има 1/3 от местата в тях. Но времевата рамка е важна и тук явно споразумението не е изгодно за ГЕРБ, тъй като те сега имат пълен контрол върху нещата.
4) За ултиматумите и извиването на ръце във времето всъщност няма разумни аргументи и извинение. Единственото, което бе споменато, е, че това е отмъщение за гласуваната спешно оставка на кабинета "Денков" в отсъствие на Борисов. Но смисълът на оставката беше да се влезе в процедура по съставяне на кабинет, без кабинетът "Денков" да е в неопределено положение месеци наред. А и беше изпълнение на поет ангажимент - оставката в джентълменските споразумения означава оставка, а не нещо друго.
Всичко това е така, но остава въпросът накъде върви държавата. Хората не искат избори. Еврозоната и други приоритети могат сериозно да пострадат от ново политическо безвремие, служебни кабинети и т.н. Същевременно кабинет с измама не може да се прави.
| Хубавото в цялата ситуация е това, че стана ясно докъде ГЕРБ и ДПС могат да сътрудничат с други партии по въпроси от интерес на страната като цяло. Отговорът е, че сътрудничеството престава, когато има и минимална реална заплаха те да загубят контрол върху съдебна власт, служби и регулатори. |
Ако това са границите на възможното обаче, изводът е, че едно ново съвместно управление между ГЕРБ - ДПС и ПП - ДБ ще е само имитативно по отношение на борбата с корупцията и реформите в съдебната власт и сферата на сигурността. Ако се правят опити да се стигне до такова управление - било сега, било след нови избори, промените в тези сфери трябва да станат веднага или да има железни гаранции, че те ще се случат в най-кратки срокове. Останалото е Пунта Мара.
