Миналата седмица беше премиерата на една книга за отглеждане на бебета в хармония с природата. Казва се "Близо до бебето" и неин автор съм аз. Покрай представянето й двете с четиримесечната ми дъщеря ходихме къде ли не и имахме повод да си говорим със страшно много хора за това колко по-лесно и удовлетворяващо е да вложиш повече от себе си в гледането на децата, вместо да наблягаш на комерсиални решения, които затормозяват природата и пораждат дистанция между родители и бебета.

За самата премиера на книгата дъщеря ми пристигна в кошче за кола трета употреба, облечена в жилетка носена преди това от друго бебе и в чорапки и пантофки от батко й. С тях беше ангелски красива. Кърмейки я, през тази седмица спестих и кутия-две адаптирано мляко с всичката вода и енергия, необходима за сложното му производство и приготвяне. Не употребихме никакъв пластмасов уред като шише, стерилизатор или биберон.

Не унищожихме нито една батерия за бебефон, тъй като бебето беше с мен неотлъчно, не използвахме дори бебешко легло, количка или вана за къпане, понеже тя спеше при мен, носех я в слинг и се къпехме заедно под душа. Но още по-важно от спестяването на пари, енергия и боклук е чувството, че гушкам бебето си, че то е здраво и се чувства прекрасно от споделената близост помежду ни.

А дори по-страхотно от това се оказа откритието, че около нас има все повече родители и деца с подобни преживявания. Гушнали по някое засмяно бебе, те казваха: "Това все едно съм го написал(а) аз!" или: "Едно време не се продаваха такива улеснения за родители, но ние си отгледахме децата добре."

Грижата за бебета е тема, която вълнува почти всички - щом даже двама телевизионни оператори на средна възраст не се стърпяха и споделиха личния си опит, след като спряха камерите. А когато за бъдещето на планетата се застъпва собственото ти дете, просто няма как да не чуеш посланието му.