Събитията от последната седмица наклониха сериозно везните в посока на провал на ротацията и отиване към нови парламентарни избори. Въпреки всички политически спорове през последните седмици и прекъсването на програмата на телевизиите за извънредните брифинги на двете големи парламентарни формации в неделя, водещата хипотеза на икономическите агенти, както и на европейските и международни партньори на страната, беше за успешна ротация и запазване на политическата стабилност поне до края на 2024 година. Тази хипотеза все още може да се реализира, отчитайки, че голяма част от действията на политиците са по-скоро игра с публиката при вероятно предварително зададен краен резултат, но вече е неизбежно да погледнем и към алтернативния сценарий, в който идва служебен кабинет и отиваме на нови избори.

В края на 2023 г. икономиката на страната отбеляза 10-то поредно тримесечие на забавяне на ръста на БВП на годишна база - от 9,8% ръст през второто тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на 2020 г. до вече едва 1,6% през четвъртото тримесечие на 2023 г. И докато много по-високият растеж през 2021 г. отразява възстановяването на стопанската активност след шока на пандемията, то фактът, че през цялата 2023 г. икономическият растеж се забавя е притеснителен. В този период растежът в Европа изчезна, като през четвъртото тримесечие на 2023 г. растежът в еврозоната е 0,1%, а някои страни, в т.ч. основният ни търговски партньор Германия, отчитат отрицателен растеж.

В същото време инфлацията вече е под контрол, като в целия Европейски съюз годишната инфлация през февруари 2024 г. е 2,8% - за пръв път под 3% от лятото на 2021 г. Ръстът на цените в България също се забави чувствително, като годишната инфлация за февруари 2024 г. е 3,5% по европейската методология. Отчитайки продължаващия тренд на свиване на инфлацията у нас, можем да очакваме в следващите месеци тя да се свие до под 3% и постепенно ще започнем да се приближаваме към инфлационния критерий за членство в еврозоната. Това обаче не означава, че ще изпълним критерия до април и ще получим зелена светлина за еврозоната през май или юни, когато се публикува редовния конвергентен доклад на Европейската централна банка и Европейската комисия. Тенденцията към момента обаче задава всички предпоставки да изпълним критерия до края на годината, което вече ще отвори възможността за приемане на еврото. Такива бяха и посланията по време на посещението на председателя на Еврогрупата Пасхал Донахю само дни преди новата порция политически драми.

На фона на забавящ се икономически растеж и реална перспектива за еврозоната, предизвикателствата пред икономическата политика в страната са огромни. Смените на състава на всички регулатори с изтекъл мандат, които се коментираха през последните месеци, остават висящи. Голяма част от реформите по Плана за възстановяване и устойчивост тепърва предстоят, съответно и очакваните плащания. Увеличава се и натискът за политики в подкрепа на конкурентоспособността и свиване на бюджетния дефицит. Последното предполага както структурни реформи в разходната част и насочване на социалните плащания, така и мерки в подкрепа на приходите. С хипотезата за успешна ротация по-скоро се виждаше някаква пътека за действие по всяка една от тези теми.

Тук трябва да отбележим два нови момента. Първият е, че според новите разпоредби в конституцията, парламентът не се разпуска при назначаването на служебен кабинет. Това премахва риска от липсата на парламент и временно блокиране на законодателния орган. Вторият е, че този път президентът няма власт да назначи служебен кабинет по свое усмотрение. Промените в конституцията гласят, че президентът избира премиер от предварително зададен списък - очакванията са да бъде избран председателят на народното събрание, а вече избраният премиер предлага състав на кабинета. Тук е отворен въпросът до каква степен този състав ще е резултат от консултации и дали ще е под някаква форма надпартиен, или ще е по-скоро производна на най-голямата формация в парламента.

Пред евентуалния служебен кабинет ще има и друг казус. Един от новите текстове в конституцията гласи, че основаната задача на служебното правителство е да организира изборите. А може ли докато ги организира да предложи промяна в политиката спрямо индустриалните паркове? Или да промени коефициентите, спрямо които се определят обхватът и размерът на социалните помощи? Целият кабинет ще виси в една неопределеност от това кое може и кое отива твърде далеч от основната му цел. И за капак парламентът може да приеме и специален закон за ограничаване правомощията на служебното правителство и вече съвсем да влезем в нова хипотеза.

В допълнение към несигурността как точно ще функционира подобен кабинет е и неяснотата какви плаващи мнозинства ще се формират в парламента до провеждането на новите избори. Всички теми, които изброихме по-горе: регулатори, реформи и промени в закони, евентуален закон за ограничаване на правомощията на служебния кабинет, ще трябва да минат през парламент, в които няма ясно мнозинство.

Единият е временно блокиране на всички по-важни теми до провеждането на нови избори. Другият е свръхдейност на плаващите мнозинства и временен хаос по подобие на гласуването на бюджетни текстове по време на служебно правителство.

В последните седмици виждаме нагледно този устрем, довел до няколко решения с милиарден ефект върху публичните финанси. В тази среда трудно можем да твърдим, че икономиката ще остане незасегната и перспективите пред растежа няма да се влошат.