Сборникът "Двайсет и един разказа" на Греъм Грийн - един от най-влиятелните английски писатели на XX в., излезе за първи път на български език, съобщи издателство "Кръг". Преводът е на Иглика Василева, а художник на корицата е Дамян Дамянов. Книгата излиза преди светът да отбележи 120 години от рождението на Греъм Грийн на 2 октомври.

РАЗРУШИТЕЛИТЕ

През август, в навечерието на летния национален празник, най-новият член на бандата "Уърмсли Комън" стана неин лидер. Никой не беше изненадан освен Майк, но тъй като Майк беше на девет години, него всичко го изненадваше. "Ако не си затваряш устата - някой му беше казал веднъж, - жаба ще скочи в гърлото ти." След което Майк взе здраво да стиска устните си освен в случаите, когато изненадата беше твърде голяма.

Новият член се беше присъединил към бандата от началото на летния сезон и всички бяха на мнение, че тежкото му мълчание крие големи възможности. Никога не обелваше дума, дори името си няма да каже, преди да бъде задължен според правилата. Когато каза "Тревър", това беше като оповестяване на факт, а не както при другите - проявя на притеснение или пренебрежение. И никой не се разсмя освен Майк, който, като не намери подкрепа, а само срещна мрачния поглед на новодошлия, отвори уста да каже нещо, но си замълча.

Налице бяха всички основания Т., както започнаха да му викат след това, да се превърне в обект на подигравки - първо името му (нарочно заменено с инициал, защото в противен случай нямаше как да не се разсмеят), после фактът, че баща му, навремето архитект и настоящ чиновник, "се беше провалил в живота" и че майка му гледаше отвисоко на съседите си. С какво друго, ако не със странната заплашителност и непредсказуемост, които носеше в себе си, си беше изво-ювал място в бандата, дори без унизителния ритуал по приемането му?

Бандата се събираше всяка сутрин на импро¬визирана среща на паркинга - мястото на последната бомба от първото въздушно нападение. Лидерът, известен като Блеки, дори твърдеше, че я бил чул да избухва, но никой не знаеше с точност никакви дати, за да го затапи, че тогава би трябвало да е бил на годинка и дълбоко заспал на долната платформа на метростанция "Уърмсли Комън". В единия край на паркинга се издигаше, килната на една страна, първата обитавана къща, номер 3, в целия опустошен Нортуд Теръс - буквално килната, тъй като беше пострадала от взрива и страничните ù стени бяха подсилени с дървени подпори.

Една по-малка запалителна бомба и други възпламенителни материали бяха паднали около нея, така че къщата стърчеше като нащърбен зъб, а върху задната ù стена се бяха залепили отломъци от съседната къща и по-точно цокълът на порутена камина. Т., чиито думи почти винаги се свеждаха единствено до "да" или "не", когато ставаше дума за предложения от Бле-ки ежедневен план за действие, веднъж изуми цялата банда, като заяви умислено, че "тази къща е построена от Рен, така каза татко".

- Кой е тоя Рен?

- Същият, дето е построил катедралата "Свети Павел".

- Кʼво от това? - каза Блеки. - Тя си е просто на Стария Мизъри.

Стария Мизъри, чието истинско име беше Томас, навремето бил строител и декоратор. Живееше сам в порутената къща и се справяше криво-ляво: един път седмично човек можеше да го види да прекосява празното място с покупките си - хляб и зеленчуци, а веднъж, когато момчетата играеха на паркинга, си беше подал главата да ги зяпа през строшената ограда на градината си.

- Бил е да кенза - подхвърли едно от момчетата, тъй като беше общоизвестно, че след бомбата нещо се беше случило с тръбите в къщата, а пък Стария Мизъри беше прекалено стиснат да харчи пари по ремонти. Най-много можеше да направи едно пребоядисване на костуема цена, но от водопроводни тръби нищо не разбираше. Кенефът беше в дъното на тясната градина и представляваше дървена барака, в чиято врата имаше дупка във формата на звезда.

Единствено той беше останал незасегнат от експлозията, която бе взривила съседната къща и беше избила рамките на всички прозорци от номер 3.

Далеч по-изненадващ обаче се оказа следващият сблъсък на бандата с господин Томас. Блеки, Майк и едно слабо момче с жълтеникав тен, което неизвестно защо бандата наричаше с фамилното му име Съмърс, го срещнаха на празното място пред къщата - връщаше се от пазар. Господин Томас ги спря и измърмори навъсено:

- Вие сте от ония, дето играят на паркинга, нали?

Майк тъкмо се канеше да му отговори нещо, когато Блеки го спря. Като лидер той имаше своите отговорности.

- И да сме, кʼво от това? - отвърна му двусмислено.

- Имам тук едни шоколадчета - отговори господин Томас. - Аз не ги ям. Ето, вземете. Предполагам, че няма да стигнат за всички. Никога не стигат - добави с мрачна убеденост и им подаде три опаковки "Смартис".

Този жест озадачи и смути момчетата от бандата и те веднага се опитаха да измислят някакво обяснение.

- Обзалагам се, че някой ги е изпуснал и той ги е задигнал - предположи едно от тях.

- Задигнал ги е и после го е хванало шубето - допълни друг на висок глас.

- Това е подкуп - отсече Съмърс. - За да не удряме топката в стената на къщата му.

- Ние обаче ще му покажем, че подкупи не приемаме - каза Блеки, поради което цялата им сутрин мина в мятане на топката срещу стената му - нещо, на което само Майк успя да се наслади. Господин Томас никакъв не се показа.

На следващия ден Т. смая всички. Беше закъснял за срещата и гласуването относно подвизите за деня беше минало без него. По предложение на Блеки бандата трябваше да се разпръсне по двойки, да тръгнат да се качват по автобусите, без значение кои, за да видят кой колко пъти ще успее да мине гратис, без да го спипат завеяните кондук-тори (операцията трябваше да бъде извършена по двойки, за да няма измами). Тъкмо теглеха жре¬бий кой с кого ще се падне, когато се появи Т.

- Т., къде се губиш? - попита го Блеки. - Вече не може да гласуваш. Знаеш какви са правилата.

- Бях ей там - отвърна му Т. и сведе поглед към земята, сякаш за да не издаде мислите си.

- Къде?

- У Стария Мизъри. - Майк зяпна, но побърза да затвори устата си с примляскване. Беше се сетил за жабата.

- У Стария Мизъри ли? - повтори Блеки. Нямаше нищо в правилата, което да му го забранява, но имаше усещането, че Т. е прекрачил в опасна територия. Попита го с надежда: - С взлом ли влезе?

- Не, позвъних на вратата.

- И кʼво му каза.?

- Казах, че искам да разгледам къщата.

- И той кʼво?

- Показа ми я.

- Задигна ли нещо?

- Не.

- Тогава що го направи?

Момчетата се скупчиха около него, сякаш членове на импровизиран съд, събрали се да разгледат случай на самоволно отлъчване. Т. им каза:

- Къщата е много красива - и без да вдига очи от земята, за да не срещне нечий поглед, облиза устните си от ляво надясно, после - обратно.

- Кʼво искаш да кажеш с това "красива"? - попита го Блеки презрително.

- Значи, има стълбище на двеста години, кое¬то прилича на тирбушон. Никъде не е закрепено.

- Кʼви ги говориш, никъде не е закрепено. Да не би да се носи във въздуха?

- Абе нещо, свързано с противодействащи си сили, така рече Стария Мизъри.

- Друго?

- Облицована е с ламперия.

- Като в "Синият глиган" ли?

- И тя е на двеста години.

- Да не би и Стария Мизъри да е на двеста години?

Майк прихна, но изведнъж смехът му секна. Всички останали бяха много сериозни. За пръв път, откакто Т. се беше появил на паркинга в първия ден на празниците, положението му май се разклати. Беше достатъчно само веднъж някой да произнесе истинското му име, за да го подхванат.

- За кʼво го направи? - попита Блеки. Беше справедлив лидер, не таеше завист, искаше му се да задържи Т. в бандата. Не друго, а думата "красива" го притесни - тя принадлежеше на онзи светски елит, който мъж с цилиндър, монокъл и превзето говорене все още осмиваше сполучливо на сцената в "Уърмсли Комън Емпайър". Изкушаваше се да му каже "скъпи ми Тревър, старче" и на бърза ръка да го сдъвче. - Ако беше влязъл с взлом - каза той натъжено - това наистина би бил достоен подвиг за нашата банда.

- Това, което направих, е по-добро - отвърна му Т. - Научих някои неща. - И продължи да зяпа в краката си от страх да не срещне нечий поглед, сякаш напълно погълнат от мечта, която не искаше - или се срамуваше - да сподели с другите.

- Какви неща?

- Стария Мизъри няма да го има през целия ден утре и на самия национален празник.

Блеки си отдъхна:

- Искаш да кажеш, че може да влезем в къщата, това ли?

- За да го оберем ли? - попита някой.

- Никой нищо няма да обира - отсече Блеки. - Нахлуването в къщата е предостатъчно, нали? Не искаме след това да ни разкарват по съдилищата.

- За никакъв обир не става дума - обади се Т. - Имам по-добра идея.

- И каква е тя?

Т. вдигна очи - сиви и тревожни като навъсен августовски ден:

- Ще я съборим - каза той. - Ще я разрушим.