Почти шест месеца след началото на войната с израелското движение "Хамас" Израел е разтърсен от политическа и правна криза, която може да се разпали още повече от предстоящо съдебно решение.

Може и да завърши с разпад на политическия кабинет, който обаче никой не иска. Но най-вероятно ще приключи с компромис, който ще бележи израелското общество: да се намери начин ултраортодоксалните да служат в армията.

Това стана, след като Върховният съд нареди, от 1 април, спиране на средствата за студентите в религиозните семинарии (йешива). На правителството на Израел бе наредено и да се изготви, до 31 март, ясен план как точно ще бъдат набирани ултраортодоксални. През май ще има изслушване, последица от което може да е обявяването на взимани месеци наред решения за финансиране за незаконни.

В коалицията на премиера Бенямин Нетаняху ултраортодоксалните партии, "Обединен юдаизъм на тората" и "Шас", са гневни и на съда, и на самия Нетаняху. Във военния кабинет основният му противник Бени Ганц изразява негодуванието си, че отсрочката продължава толкова дълго. Ако загуби съюзниците си, ще отиде на избори, които (според всички проучвания) не може да спечели. Ако загуби Ганц, разцеплението на военния кабинет може да попречи в конфликта с "Хамас".

Причината за този спор, който клати правителството и създава риск от избори, които никой в него не иска, но може и да не ги причини, е резултат от отлагането на важно за Израел решение, докато делът на ултраортодоксалните в обществото не спира да расте.

Ултраортодоксалните студенти в йешива не служат в армията - практика, установена още с първите отсрочки (за стотици) при създаването на еврейската държава през 1948 г.

Днес в наборна възраст са 63 хил. студенти. Ултраортодоксалните казват, че ако преминат на военна служба, това ще се отрази на начина им на живот, запазен от поколения, и че посветеността им на тората е важна за Израел толкова, колкото силната армия. "Таймс ъф Израел" цитира 42-годишен баща на 11 деца, който още е семинарист и който участва в протест срещу промяната този месец, който казва:

Съдбата им от години поражда спорове в Израел, където много политици и граждани смятат, че изключението за ултраортодоксалните е несправедлив товар за всички останали, особено насред сегашната война. Особено в момент, когато според високопоставен израелски служител, войната ангажира поне 5% от населението.

Споменатият вестник разказва и че по време на протеста на ултраортодоксалните минувач казва на участниците, че действията им са срамни: "Приятелите ми седят в Газа, докато вие седите тук, на земята."

Повечето израелци служат в армията (мъжете - три години, жените - две) и след това остават в резерв. Не и харедим - голяма група в ортодоксалния юдаизъм, която съставлява 13% от населението и която е важна сила в израелската политика. Студентите в йешива в по-голямата си част обаче не биват набирани, а и получават стипендии, докато не станат на 26 години.

През 2017 г. Върховният съд на Израел обяви изключението за ултраортодоксалните за незаконно, след като жалпободатели го нарекоха дискриминационно (година по-късно спор за законодателство, което да поправи това, доведе до разпад на управляващата коалиция на Нетаняху).

Съдът същевременно обяви след тази позиция поредното удължаване на действието на текущите разпоредби, за да се избегне автоматичният набор за ултраортодоксалните. Тази практика остана в сила до 31 юли 2023 г. Тогавашното правителство, на Нетаняху, ултраортодоксални и крайнодесни формации, се договори в коалиционното си споразумение в края на декември 2022 г. да бъде изготвен закон, който да избегне автоматичното набиране, заедно с още един, с който да се попречи на Върховния съд да се меси в това законодателство.

На практика правителството на Нетаняху имаше седем месеца до август 2023-а. Срокът изтече преди нападението на "Хамас" на 7 октомври; Нетаняху и "Ликуд" обаче бяха заети с други проблеми, включително съдебната реформа, която срещна отпор и в страната, и в чужбина, и с ескалиращо тогава насилие в Западния бряг.

Изборът на кабинета бе да удължи с правителствено решение от юни 2023 г. действието на сегашните разпоредби за девет месеца. Генералният прокурор Гали Бахарав-Миара се обърна до съда, като предупреди, че подобно решение не представлява правно основание за отсрочката. В ход е съдебно дело, което може да обяви за нищожно както решението, така и отпускането на средства за студентите в йешива.

Правителството опита да поиска от Върховния съд отсрочка, за да отговори на внесени петиции за незабавно начало на набирането на ултраортодоксалните поради незаконност на правителственото решение от юни 2023 г.. Съдът постанови спиране на средствата за студенти в йешива, годни за служба, а Бахарав-Миара заяви, че армията трябва да започне набора от понеделник, 1 април.

Засегнати ще са 1257 йешиви (йешивот на иврит), които получават средства за 49 485 души, според отчет на прокурора пред съда. Това не е пълно спиране на средствата, но при голяма част от тях орязването е 30 до 70%; при няколко десетки е над 70%. Така са засегнати повечето от 1500 йешиви, които получават средства.

Предложен в кабинета на Нетаняху закон бе осъден и от Ганц, и от министъра на отбраната Йоав Галант, който е от управляващата "Ликуд", но чиито отношения с Нетаняху само се обтегнаха по време на войната. И двамата смятат, че проектът не отиваше достатъчно далеч.

Ганц нарича продължаването на отсрочката "червена линия", чието прекрачване е заплаха за националното единство, и заплаши с напускане на кабинета, ако последната версия бъде приета. Галант даде да се разбере, че неговата собствена подкрепа за проекта зависи от Ганц и други във военния кабинет като съюзника му, Гади Айзенкот.

Ултраортодоксалните "Шас" и "Обединен юдаизъм на тората" заплашват с напускане на правителството, но разцепление и нови избори биха попречили и на прокарването на нова отсрочка, която и без това може да бъде обявена за нищожна от съда, а автоматичният набор на ултраортодоксални да започне. Единият от двамата главни равини на Израел каза този месец, че ако това стане, всички ултраортодоксални ще отидат в чужбина. И двете им партии, и "Ликуд" обаче ще трябва да търсят компромис.

В национално-религиозния лагер на Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич същевременно има подкрепа за това да се разшири броят на служещите в армията. А те също са коалиционни партньори на Нетаняху.

С този спор Израел скача в неизвестното. Призивът на главния равин Йосеф направи впечатление не просто поради факта, че се отправя немного след като 285 хил. резервисти бяха извикани - макар и мнозина да са освободени - за най-дългата война на Израел от много време.

Йосеф е синът на духовния лидер на партия "Шас". Преплитането между религия и политика в този случай напомня, че спорът засяга тъканта на израелското общество. Много ултраортодоксални не питаят топли чувства към еврейската държава, чието създаване било работа на Месията, не на хората.

Съгласието, постигнато от първия премиер Давид Бен-Гурион между религиозните националисти, които признават еврейската държава и смятат, че тя ще отвори пътя за Месията, и ултраортодоксалните, които не го правят, още през 1948 г. е младите харедим да се държат далеч от армията, а държавата да подпомага учението им. Компромисът работи, докато засяга няколкостотин души.

Седемдесет и шест години по-късно моделът се смята от много икономисти за неустойчив: при ултраортодоксалните е и най-големият прираст на населението, 4% на годишна база, и делът им ще стане около една трета до средата на века според прогнози на ООН. Едно на всеки четири деца към момента е ултраортодоксално. Същевременно данъците върху доходите им са в пъти по-малки. Всяка година близо 13 хил. достигат наборна възраст, но едва 10% избират да служат.

Последното число напомня, че те не са еднакви: сред тях някои развиват собствен бизнес, служат в армията. Други живеят в Израел просто защото това е Обетованата земя. Те обаче често биват представяни като монолитен политически блок от партиите си, чиято тежест в израелската политика само се увеличава.