Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”
СБХ
"Признавам, че не познавах добре творчеството на Михаил Чаушев и Лили Чаушева, и когато започнах да помагам на Деля за организацията на изложбата им, бавно, стъпка по стъпка, се запознах с техните работи. Първо с монументалните, а после с творбите им от ателието. Постепенно се потапях в атмосферата на 80-те години на миналия век и осъзнавах силното присъствие на художниците от това поколение, колко творческа и физическа енергия са вложили в усилията си да устоят на изкушенията, на конюнктурата и да създадат изкуство, актуално и днес. Михаил и Лили са едни от тези автори.
Семейство в живота и на моменти творчески тандем, в изкуството двамата следват свой собствен път. Докато монументалните работи на Михаил Чаушев допълват и същевременно търсят естетическия образ на времето, в което живее, живописта му е шепот, чието ехо ни достига като тътен и кара кристалите в нас днес да звънят. Във време, когато творческите компромиси са въпрос на оцеляване, живописта на Михаил Чаушев е честна и искрена и с нея той избира да се съхрани като автор.
В нея създава свой оригинален свят, в който спасението е в постоянното търсене, а творческият комфорт - в постоянното съмнение. Пастелите му - дълбоки и тихи, мистични и топли, създават чувство на меланхолия и уединение. Една измислена реалност, в която можеш да се разходиш и да намериш покой. Живописта му е приглушена и изискана, добре премислена и въпреки това много емоционална. Тя е светлина от едно отминало време. Работите му ни връщат към търсенията на авторите от 70-те и 80-те години и логичната връзка на изкуството им с това на XXI век. Ако днес не видим тази връзка, ще продължим да живеем със "сладката" заблуда, че всичко започва от нас.
Живописта и на Лили Чаушева е смела, "мъжка", такава каквато само жена може да създаде. Крехка като натура, работите ѝ са категорични, а текстилните ѝ пана са силни и лишени от шаблонност. Стъпила върху фундамента на българската традиция, тя постига върхове в своите търсения както в абстрактната живопис, така и в монументалните работи.
В основите на своите пана тя вплита най-доброто от българската традиция, така както легендите разказват, че старите майстори са вграждали сенките на красиви девойки. Вплита духа на предаваното от поколение на поколение мистично познание за света, кодирано в българския текстил. Изкуството ѝ е лишено от мимолетни и излишни амбиции. Незасегнато от настоящето, то създава връзка между миналото и бъдещето. Текстилните ѝ пана са монументални не само с размерите си, а и с вложената в тях идея за вечност. Докосването до тях е като път във времето.
Сенките оформят светлината.Сенките на времето оформят авторите и тяхното творчество.Открийте светлината в работите на Михаил и Лили Чаушеви!"
Стефан Чурчулиев, куратор на изложбата
Лиляна Чаушева е родена през 1939 в София. През 1965 завършва Националната художествена академия в София, специалност "Живопис", при проф. Ненко Балкански. Участвала е във всички Общи художествени изложби от 1966 до 2003. През периода 1970-1989 работи в областта на декоративно-монументалните изкуства и декоративно-монументалния текстил.
Нейни текстилни пана се намират в правителствени резиденции, домове на културата, международни курорти, хотели, частни колекции у нас и в чужбина, като някои от тях се намират в Световната организация за защита на интелектуалната собственост в Женева, в Полша и Германия. Има множество участия в общи художествени изложби с текстил. След 90-те години на ХХ век Лили Чаушева проектира и изпълнява модернизирани интерпретации на чипровски килими. От 1980 до 2023 е представила изкуството си в 15 самостоятелни изложби. Член е на СБХ.
Михаил Чаушев (1933-1990) е роден в село Бисер, област Хасково. През 1965 завършва Националната художествена академия в София, специалност "Живопис", при проф. Ненко Балкански. От 1969 до 1973 е преподавател в Художествената гимназия "Илия Петров" в София. Автор е на значимо декоративно-монументално изкуство - проектирал е и изработил десетки пана от камък, метал, техника сграфито, както и скулптура на открито. Носител е на орден "Св. св. Кирил и Методий", II степен.
Участва в множество национални и общи художествени изложби с живопис и графика. През 1981 представя съвместно с Лили Чаушева изложба живопис в СБХ - Шипка 6. През 1993 и 2007 са представени негова изложби живопис и графика. Негови графики и живописни творби са притежание на Националната галерия, градските галерии в София, Пловдив, Велико Търново, Добрич, Димитровград, Смолян, Хасково и Харманли; на на галерии и частни колекции в САЩ, Швейцария и Япония.
