Две изложби в Националната библиотека показват как се е променяла София през годините
През 2024 г. се навършват 145 години от обявяването на София за столица на България и Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" ще отбележи събитието с няколко инициативи. Две от тях са изложби, които показват много документи и фотографии, които се съхраняват в най-стария културен институт на следосвобожденска България.
В зала "История на книгата" в рамките на поредицата документални изложби "Книжовен калейдоскоп" ще бъдат представени документи от фонда на Софийското губернаторство, съхранявани в Български исторически архив, както и оригинални фотографии от сбирката "Портрети и снимки". Изложбата е съставена от 16 табла, а нейни автори са Марина Яниславова и Руслан Иванов от Българския исторически архив в библиотеката. Марина Яниславова разказва, че главната цел на събитието е да покаже, че Националната библиотека съхранява не само книги, но и много документи.
"Едно от многото достойнства на библиотеката е архивът и това е нещо, което отличава Националната библиотеката от останалите. Непосредствено след Освобождението една от първите институции, които се създават, е библиотеката. Тогавашните общественици, политици и хора с различен социален профил са знаели, че тази история трябва да бъде съхранена, и са започнали да събират всякакви документи на свои съвременници", разказва Яниславова.
В рамките на "Книжовния калейдоскоп" могат да се видят документи от Софийското губернаторство - молби на граждани до градския съвет, покани за обсъждане на бюджет, градоустройствени проблеми и под. На едно от таблата може да се види княжески указ, изпратен до градския съвет, който съдържа подписа на първия български министър-председател Тодор Бурмов.
| "Документите показват важен и съзидателен етап от развитието на България. Виждат се усилията на тогавашните държавници да възродят града и да го превърнат в достойна столица", разказва Марина Яниславова. |
"Книжовният калейдоскоп" ще покаже и част от огромния масив с фотографии, който пази библиотеката - стари снимки на известни фотографски фамилии, както и пощенски картички с много изгледи от града.
"Проследяваме развитието във времето, тъй като специално визуалните материалите обхващат голям период от време. Те показват града такъв, какъвто вече не може да бъде видян. На тях се виждат места и локации, които вече не съществуват, показват колко е била малка столицата, как постепенно се разраства, развива и облагородява", допълва Яниславова.
Изложбата "Книжовен калейдоскоп" може да бъде разгледана до 7 май.
Другата изложба, с която Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 145 години от обявяването на София за столица, е "Раждането на модерния град". Експозицията проследява чрез архивни документи, фотографии, текстове и картини от фонда на библиотеката преобразяването на столичния град през различни епохи и може да бъде видяна в Централното фоайе.
Разказът започва с османотурски документи и пътеписите на Евлия Челеби. Документите дават сведения за функционирането на религиозните храмове в града, за войската, която пребивава в София, за събирането на данъци и под., а самите пътеписи и бележки на Евлия Челеби пък описват сградите, джамиите, ханищата, сараите, има и специално за минералните извори в София, които са лековити.
След това кондиките на Софийската община, на църкви, на училища и на еснафи, съхранявани в Българския исторически архив, осветляват възрожденското минало на София. В тази изложба посетителите ще могат да видят оригиналния документ за историческото решение, когато на заседанието на 22 март (3 април по нов стил) 1879 г. София е избрана за столица.
"Отделили сме специално място на чешкия архитект Вацлав Колар, който всъщност е назначен за главен архитект на столицата и той изработва и първия градоустройствен план. Той проектира Градската градина, превръща стария конак в княжески дворец. По негови проекти са още Националната художествена галерия, Военният клуб, както и първата сграда на Централна гара", разказва Юлия Карадачка, която е част от екипа, организирал изложбата.
От таблата любопитните могат да научат много за благоустройството на столицата - за първия трамвай, за пожарната и най-вече за кметуването на инж. Иван Иванов. Той има голям принос за столицата и по негово време е изграден и Рилският водопровод, който е много модерно съоръжение за годините си.
Изложбата разказва и за бита, за промяната в облеклото, в нравите и в обичаите. От архивните материали може да се види как се променя не само архитектурата на София, но и хората, които живеят в града. По думите на Юлия Карадачка хората по нищо не отстъпват на тези, които се разхождат във Виена или в Париж. Експозицията също така показва как една сграда е била запечатана от фотограф и след това пресъздадена в картина на художник.
"При цялото издирване на материали това, което най много ни впечатли, е, че има изключително много художествени произведения, посветени на София - стихове, песни, картини, но и цели композиции", разказва Юлия Карадачка.
Други две табла в изложбата показват развитието на София като културен център на България. Там се запечатани откриването на зала "България" и първият концерт, на който солист е Панчо Владигеров. Освен създаването на зала "България" посетителите на изложбата също така ще могат да научат повече за Народния театър и Тръпковата галерия, която има изключителна роля за софийските художници.
| "София определено се е променила. Тя започва да се променя още в първите си години като столица. Много пътешественици и чужденци, които са минавали през нашата страна, са я описвали като едно доста невзрачно неподобаващо за столица място, далеч от представата за един европейски столичен град. Но действително само за около десетина години разцъфтява. Попаднахме на една статия на един гръцки журналист, който с такова възхищение пише за София и я дава за пример за Атина. Всъщност Атина тогава трябва да си вземе поука от нашата столица", казва Карадачка. |
Изложбата "Раждането на модерния град" може да бъде разгледана до 14 април.