Европейските правителства са получили по-малко от една трета от първоначалната сума от 723 милиарда евро на ЕС за подпомагане на икономическото възстановяване след COVID-19 и сега оказват натиск върху Европейската комисия да ускори плащанията, пише списваният от Брюксел сайт "Политико".

Според изданието две години след старта на програмата, чиято основна част са плановете за възстановяване и устойчивост, и две години преди края й, все повече правителства се опасяват, че ще изпуснат парите, които им се полагат.

Те настояват Комисията да намали бюрокрацията, която им пречи да получат своя дял от паричните средства и ги обезсърчава да кандидатстват по Механизма за възстановяване и устойчивост, пише "Политико". Има се предвид регламентът, който управлява изпълнението на програмата

Плановете се финансират по нов начин, който предвижда изпълняване на предварителни условия за реформи за достъп до средствата вместо обичайното разпределение по държави на парите, както е при еврофондовете.

Изданието цитира бившия български вицепремиер, отговарящ за плана за възстановяване, Атанас Пеканов, който казва, че "Комисията не може да промени регламента, но може да избере интерпретацията му". Той добавя, че Еврокомисията има свобода да реши дали да бъде повече или по-малко строга, когато преценява дали предварителните условия, които отключват траншовете, са достатъчно изпълнени.

Според Пеканов сега Комисията е "прекалено педантична на моменти, когато оценява дали сме изпълнили етапите".

България е сред държавите, които досега са получили само едно плащане по плана. Тя подаде искане за второ през октомври, но и досега няма отговор от Европейската комисия за него.

Миналата седмица премиерът в оставка Николай Денков каза, че забавянето се дължи на четири неизпълнени условия, които зависят от Народното събрание. Денков посочи, че по всички тях правителството е внесло проектозакони, но те не се приемат от парламента.

Премиерът посочи приемането на законите за личния фалит и за подаващите сигнали за нередности, както и пътната карта за енергетиката като неизпълнени предусловия за получаване на поисканите 743 млн. евро по второто плащане.

Според системата ИСУН, която следи изпълнението на плана, освен двата закона, неизпълнени са още приемането на национална здравна стратегия до 2050 г., както и намаляването на дела на обществените поръчки само с един участник.

Според първоначалния график, заложен в плана за възстановяване, през юни България би трябвало да кандидатства за пето плащане, за да може в срок да получи всички полагаеми й се средства по него преди изтичането му в края на 2026 г.