Европейският съд по правата на човека в Страсбург не допусна във вторник дело срещу България и още 31 държави, заведено за това, че властите им не полагат достатъчно усилия да намалят СО2 емисиите си, смятани за основна причина за затоплянето на климата.

Делото беше заведено от шестима португалски екоактивисти, като по него като ответници бяха призовани 32 държави, сред които и България. Според ищците държавите ответници носят отговорност за засягането на правата, които търпят тяхното и бъдещите поколения предвид рисковете, свързани с климатичните промени, като повишаването на средните температури и екстремните горещини, които са основни причини за горските пожари.

Жалбоподателите, на възраст от 11 до 24 години, се оплакват, че горските пожари в Португалия от 2017 г. насам са пряк резултат от глобалното затопляне и че в резултат на тях вече са имали нарушен сън, алергии и дихателни проблеми, които се влошават от горещото време.

Във вторник съдът, който е орган на Съвета на Европа, заяви, че жалбата на ищците е недопустима, тъй като не може да бъде установена териториална юрисдикция по отношение на държавите, с изключение на Португалия, където те търпят вредите от климатичните промени.

Жалбата срещу Лисабон също беше определена за недопустима от съда, тъй като ищците не са потърсили правното й разглеждане в рамките на португалската съдебна система, преди да се обърнат към международния съд като последен арбитър.

От мотивите на Голямата камара на съда, която гледа с приоритет иска, става ясно, че българското правителство е изразило позиция като ответник по делото.

В нея то се концентрира върху здравния анализ, който описва вредите, претърпени от жалбоподателите. Българското правителство оспорва експертния доклад, като твърди, че авторът му няма нужната квалификация по медицина или психиатрия, за да може да оцени вредите, не съдържа биографични данни, медицинска или психиатрична история на потърпевшите, а разговорите с тях са извършени дистанционно, което според българската позиция хвърля съмнение върху надеждността на информацията в него.

Оспорва се и фактът, че с жалбоподателите е говорено не индивидуално, а на групи и не са предоставени доказателства, че родителите на непълнолетните младежи са присъствали по време на интервютата, както се изисква от закона при непълнолетни. Привежда се и аргумент, че разговорите са проведени на английски език, което според българската позиция хвърля съмнение върху достатъчното владеене на езика, на който са водени разговорите.

Затова пък магистратите в Страсбург се произнесоха по дело, заведено от швейцарски пенсионери също за климатичните политики на швейцарското правителство. Какво е то можете да прочетете тук