Против олимпийския принцип: шампионите в атлетиката в Париж ще получават премии
Леката атлетика стана първият спорт, който предлага парични награди на олимпийските шампиони, като в сряда обяви, че 48-те златни медалисти в Париж тази година ще получат по 50 000 долара, с което сложи край на 128-годишната традиция.
Въпреки че концепцията за чисто аматьорско състезание отдавна е изчезнала от съвременните олимпийски игри, в които атлетите често получават плащания от спонсори, а професионалистите участват повече от 30 години, решението на Световната атлетика е сериозна промяна, с която игрите трябва да се справят.
"Това е проблем за нашия спорт", заяви пред репортери президентът на Световната атлетика Себастиан Коу.
"Но не вярвам, че това е в далечно противоречие с концепцията, за която МОК често говори, а именно признаване на усилията, които нашите състезатели полагат за цялостния успех на игрите."
Коу заяви, че планът не е бил обсъждан с Международния олимпийски комитет, а само, че неговата организация е уведомила МОК малко преди да обяви наградния фонд 2.4 милиона долара.
"Въпреки че е невъзможно да се определи пазарна стойност на спечелването на олимпийски медал или на ангажираността и съсредоточеността, които са необходими, за да представиш страната си на олимпийските игри, мисля, че е важно да се уверим, че част от приходите, генерирани от нашите спортисти на олимпийските игри, се връщат директно на тези, които правят игрите световното зрелище, което са", каза още Коу.
Аматьорският дух на игрите
Олимпийските игри стартират като аматьорски надпревари, които проповядват олимпийския принцип "важното е да участват".
Това е сериозно подкопано от успеха на спонсорираните от държавата състезатели от бившия Източен блок. През 1988 г. МОК допусна професионални състезатели в тениса, футбола и хокей на лед.
Последва баскетболът през 1992 г., когато звездите от НБА спечелиха титлата в Барселона, дала началото на "Дрийм тима".
Въпреки продължаващата липса на парични награди състезатели в много спортове получават солидни премии от своите правителства и спонсори за триумфа си на най-значимото събитие. Леката атлетика е най-гледаният спорт на игрите, но мнозинството от състезателите са изправени пред постоянна борба за финансиране.
Когато британецът Коу печели златните си медали на 1500 метра на игрите през 1980 и 1984 г., олимпийските игри и леката атлетика официално са за аматьори, но той отхвърля идеята, че новият план ще подкопае аматьорската етика.
"Вероятно аз съм последното поколение, което е било на ваучер за храна от 75 пенса и билет за влак втора класа, когато се е състезавало за собствената си страна", каза 67-годишният президент на World Athletics.
"Така че разбирам естеството на прехода, в който се намираме. Това е напълно различна планета от времето, когато аз се състезавах, така че е много важно спортът да признае тази промяна в пейзажа и допълнителния натиск върху много състезатели."
През 1992 г. е въведена концепцията за доверителни фондове за спортисти, а златните медалисти от световното първенство в Щутгарт през 1993 г. получават автомобили "Мерцедес". Златните медалисти на миналогодишното световно първенство са спечелили 70 000 долара, което е само с 10 000 долара повече, отколкото при въвеждането на наградния фонд през 1997 г.
Сребърните и бронзовите олимпийски медалисти в леката атлетика също ще получат парични награди, но едва от игрите в Лос Анджелис през 2028 г., като подробностите ще бъдат обявени по-късно.