Александър Шпатов: Много неочаквани срещи с нови любими книги са започвали в библиотеката
В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува Александър Шпатов - писател, адвокат, докторант по "Теория на четенето" в Софийския университет. Автор е на сборниците с разкази #НаЖивоОтСофия (2014), издадена на български и на английски, и "Том 2.0" (2015), в който са събрани оптимизираните разкази от първите му три книги: "Бележки под линия" (2005), "Разкази под линия" (2008), публикуван също и на немски през 2011 г., и "Календар с разкази" (2011).
Отличен е с наградата "Южна пролет" (2005) за най-добър дебют, както и с Наградата за литература на Столичната община (2015). През 2020 г. под негово редакторство излиза сборникът "Първите 20", представящ най-значимите от негова гледна точка български разкази от новото хилядолетие. Председател е на Сдружението за градски читални, целящо промотиране на четенето с инициативи като "читАлнЯта" в Градската градина на София, дарителски кампании за библиотеките в България и организирани литературни разходки.
Защо четете?
- Вреден навик от преди Великата епоха на сторитата и рийловете, който упорито не надраствам. Но честно - чета само заради чалънджите в Goodreads.
Как избирате четива?
- В книжарница - идвам винаги с нова книга наум. Не се оставям да ме омайват с "бестселъри" и блясъка от витрината. Пред лавиците на библиотека обаче бих огледал всичко. Много неочаквани срещи с нови любими книги са започвали именно така. От интернет - признавам си, че свалям безразборно. Отсявам впоследствие.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
- Наскоро подреждах и прибирах книги, така че - само "Без мен", новата стихосбирка на Стефан Иванов, и няколко просрочени книги от "читАлнЯта", които просто ще върна, без въобще да съм ги отварял. По принцип напоследък все по-често ми се случва да подхващам книги направо от приложението за четене на телефона ми.
Коя е последната книга, която ви впечатли?
- "Нови и избрани разкази" на Алек Попов, излязла едва няколко месеца преди да си отиде. Тихият му подарък към всички, които обичаме да се забавляваме с историите му.
Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?
- Ако въпросът е за четене на книги - чета само когато мога да си позволя лукса да разполагам 100% с вниманието си. С други думи - все по-рядко. Ако е за четене въобще (статуси, статии, сторита и т.н.) - по-голямата част от деня на всеки неминуемо минава в някакъв вид (безобразно некачествено) четене.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- Четенето е активен процес - изисква пълната ти концентрация. В този смисъл да сравняваме "аудиокниги" с истинските е много заблуждаващо. Слушането не е четене. Остатъкът от въпроса отдавна е демоде, но все пак самият аз си давам сметка колко по-трудно се пази концентрация за дълго време, когато става дума за четене от екран. Но пък е далеч по-удобно, когато си в метрото например.
Четете ли на друг език освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- Като че ли по-интересните книги, до които съм стигал напоследък (като историята на пунктуацията, например, неиздаваните на български суперразкази на Джордж Соундърс или биографията на Джон Атанасов), са все на английски. Въпрос на по-лесен достъп до самия текст, не толкова на преживяване. Съвсем скоро очаквам "The Man, Who Invented the Computer" на Джейн Смайли да излезе и на български. Ще бъде събитие, ще видите.
Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?
- Забравени отбелязки, скрити пари и правописни грешки, разбира се!
Предпочитаният от вас жанр?
- Разкази и съвременен нонфикшън (няма по-подходяща дума на български от тази чуждица, за съжаление).
Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?
- Един от най-близките ми приятели беше син на Деян Енев и така - докато зубрехме за "Една българка" - попаднах на истински силни български разкази. От тогава не съм пропускал негова книга. Безспорно най-добрият ни разказвач.
Друг мой съученик пък беше близък с един все още апокрифен млад автор - Георги Господинов. Съвсем случайно успя да ми пробута "Естествен роман" през далечната 2001 г. После си я взе обратно, защото беше надписана, но вратата към новата ни литература вече беше широко отворена
На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?
- На доц. Милена Цветкова, моят научен ръководител по "Теория на четенето".
Как съхранявате книгите си?
- На стайна температура.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- Ден след погребението на Алек Попов буквално цвилех от смях с разказите от новата му книга. По-добрият начин да пазим спомена за него.
Коя ви разплака?
- "За да живея" - спомените на Йеонми Парк за детството й в Северна Корея, бягството й в Китай и спасението й към Сеул през монголската пустош. Също така ето тази софийска история от Тони Николов за Димитър Пешев.
Последната книга, която ви разочарова?
- Едно прекалено детайлно и сухо старо изследване за лагера "Белене".
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
- "Война и мир". Дори и с моя читателски инат.
Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?
- "Одисей" на Джойс. Обещал съм я на един приятел от около 5 години, само да я дочета.
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- Може да има само един-единствен смислен отговор, струва ми се - книгата за новината на новините.
Как се променя вкусът ви във времето?
- Откровено казано, заниманията ми с "Теория на четенето" (като част от изследванията на масовата комуникация, а не по тангентата на филологиите) промениха на 180 градуса, че даже на 540 и 900, разбирането ми за четенето, което излишно превръщаме в някакъв фетиш, а всъщност е наше всекидневие, искаме ли или не.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?
- През последните месеци ми попаднаха съвсем случайно три книги за съвременната история на три коренно различни държави - Китай (забележителната "Китай в 10 думи" на Ю Хуа), Украйна ("Гранична земя" на Анна Рийд) и Индонезия ("Revolusi" на Давид ван Рейбрук). Но може би най-интересно и неочаквано за мен беше колко много научих за света, в който живеем от "1312: Among the Ultras" на Джеймс Монтагю, преплитаща истории за най-бруталните агитки в света с детайли около едни от най-големите протести през този век (паркът "Гези", Майданът, площад "Тахрир").
Ще допълня и още една забележителна книга по съвсем различна тема - "The Book: A Cover-to-Cover Exploration of the Most Powerful Object of Our Time" на Кийт Хюстън, авторът на любимата ми история на пунктуацията.