Може би Залцбург не е най-вдъхновяващото място, в което да се родиш на 27 януари 1756 г., ако имаш намерение да ставаш най-великият композитор на всички времена. Залцбург или в превод "Солният замък" получава наименованието си, заради плавателните съдове, пренасящи сол от Алпите по преминаващата през него река Залцах ("Солената река"), от които местните са събирали данък. За разлика от днес, през 18-ти век там изкуството никак не е на почит, а основните интереси на жителите му са с изцяло практическа насоченост.

Роден като най-малкото от седем деца, Волфганг познава само по-голямата си сестра Мария Анна, на галено наричана Нанерл, тъй като останалите пет деца не оцеляват отвъд ранното си детство.

Техният музикален път ще бъде почти неразривно свързан за години напред като Нанерл ще запише в тетрадката си първите композиции на петгодишния си брат и ще пътува с него из цяла Европа.

Фантастичните им пътешествия ще им донесат незабравими впечатления, но и множество здравословни проблеми, включително преживяната и от двамата едра шарка. В пълен контраст с болестите и тежките пътни условия, Волфганг Амадеус Моцарт се изгражда като композиторът на най-светлата и слънчева музика, забележителен във всеки един жанр, в който е композирал.

Едва ли има друг композитор, за когото да в писано толкова много и който да е така детайлно проучван от изследователите и последователите си. Материалът, оставен от него след само 35 години живот, е толкова впечатляващ като обем, че е почти невъзможно да бъде изучен в рамките на един човешки живот. Само дневниците и кореспонденцията със семейството му са повече от 2 хил. страници, а броят на музикалните му произведения възлиза на над 600.

Изумителната продуктивност на Моцарт започва още в първите години на неговото потъване в музиката, дължащо се изцяло на пълната отдаденост на баща му в образованието на децата. Самият той музикант и опитен учител, Леополд Моцарт се захваща с цялостното възпитание и обучение на Волфганг и Мария Анна - не само по музика, но и по други предмети като смятане, астрономия или география.

Тези факти, в комбинация с екстремния работен процес, с който е запълнен всеки един ден от детството му, не му позволяват да изживее пълноценно този първи етап от човешкото развитие, което изменя и естествения процес на емоционалното израстване. Резултат от този необичаен житейски старт е от една страна достигане на свръх професионализъм още в детска възраст, но от друга - невъзможност за справяне с обикновените задачи в житейски план като хармоничното общуване с околните, създаването на пълноценно семейство, както и постигането на вътрешно щастие и увереност.

Казано накратко - Моцарт е познавал другите, но без да има възможност да се наслади на истинските радости в живота, защото никога не е имал възможност да опознае себе си.

Следващите десет години от живота си Моцарт прекарва в пътувания из цяла Европа, посещавайки каймака на тогавашното аристократично общество. Обсипван с подаръци и ласкателства, според тогавашните порядки младият гений е трябвало първо да докаже себе си като нечуван виртуоз, преди да му бъде дадена възможността да гради кариера като композитор.

Леополд е грижовен за здравето и музикалното развитие на сина си, но и далеч не е безразличен към значителните парични и предметни подаръци, които децата му получават за изпълненията си. Той без свян често изважда по някоя година от възрастта на младите музиканти в обявленията за концертите им, ясно осъзнавайки и капитализирайки стремежа към забавление, който владее тогавашното общество. А и домакините не страдали от липса на идеи как да превърнат преживяването в още по-сензационно:

Първата му опера "La finta semplice" също е съпътствана от недоверие в истинския автор на произведението - недоверие, напълно разбираемо, предвид близо шестотинте партитурни страници, от които се състои творбата, както и факта, че авторът е на 12 години. Той успява да опровергае съмненията, композирайки първата ария и оркестровата партия към нея повторно, но този път пред свидетели. В последствие, той ще стане един от най-великите оперни композитори, създал абсолютните шедьоври в жанра като "Вълшебната флейта", "Сватбата на Фигаро" и "Дон Жуан", както и още близо 20 други опери.

Няколко месеца по-късно, Волфганг е назначен на първата си дворцова служба, а скоро след това започва да преподава и уроци по музика. Все по-усилено настоява за правото си да се развива като композитор и да подпомага финансово семейството си, а непокорният му нрав не му позволява да остане на дворцова служба в Залцбург.

Той е на цели 21 години, когато за първи път пътува без баща си в търсене на истинско признание за неговите способности и талант. Едно пътуване, по време на което среща голямата любов в лицето на Алоизия Вебер. За съжаление, дамата на сърцето му не се оказва жената, с която ще изгради семейство, защото не много дълго след тази паметна среща, Волфганг ще се ожени за нейната сестра Констанца.

Драматичният и прибързан начин, по който Волфганг встъпва в брак са пряко отражение на невъзможността му да изгражда трайни и хармонични отношения в живота си. Въпреки липсата на зрялост в личния му живот, той се доказва като вероятно най-изтънчения познавач на човешката душа - почти свръхестествена способност, която щедро влага в пребогатото си творчество.