Историята около предложената смяна на външния министър на България има потенциала да остане като една от най-ниските точки в съвременната история на Министерството на външните работи. Тя е и с потенциал да се превърне в политическа сага, след като вицепрезидентът Илияна Йотова каза днес, че държавният глава Румен Радев може и да не одобри отстраняването на Стефан Димитров от поста.

Само за десет дни две имена, предложени за ръководители на българската дипломация, биват оттеглени. Първо, странното предложение от 5 април за виенския консул Ивайло Ценов така и не стигна до полагане на клетва в парламента. Снощи служебният премиер Димитър Главчев предложи смяната на Димитров броени часове след критики пред партийно събрание от Бойко Борисов - лидер на партия ГЕРБ и председател на външната комисия в Народното събрание.

И думите на Борисов, и мотивите на Главчев са достатъчно общи и мъгляви, за да е ясно какво точно се е случило само за една седмица, след като Димитров пое поста от Мария Габриел. Днес служебният премиер бе малко по-конкретен в отговор на журналистически въпрос:

Георги Кадиев, бивш депутат от групата на БСП, нарече случващото се погром и описа днес в профила си във "Фейсбук" детайли, които по-скоро се вписват в казаното от Главчев:

Това е същото като позицията на президента Радев, който осъди ескалацията на напрежението в Близкия изток, без в позицията да се посочват конкретни страни или кой кого е нападнал. "Всички страни в региона следва да се въздържат от по-нататъшна употреба на сила", се казва в позицията му от неделя.

По-късно МВнР публикува и позицията на Жозеп Борел, върховният представител на ЕС за външните работи и сигурността, в което тонът е съвсем различен:

Позиция или изявление лично на външния министър Стефан Димитров по кризата няма.

Кадиев твърди още, че той е подменил и орязал "почти цялото си изказване на Втората конференция на високо равнище, посветена на сигурността в Черно море (бел.ред. форумът бе вчера във Военния клуб в София), което са ти подготвили експертите, като изоставиш позиции, които министерството защитава от години".

Източници от Министерския съвет и от ГЕРБ, с които "Дневник" разговаря, посочиха същото - че основната причина за отстраняването на Стефан Димитров е, че е бил неоткриваем в нощта на атаката на Иран над Израел. По думите им министърът е бил с изключен телефон и не се е отзовал на поканата да участва в извънредното заседание на Министерския съвет по случая. По това време излиза позицията на външното министерство без да е съгласувана с премиера Димитър Главчев, което допълнително е увеличило напрежението, казва източник от Министерския съвет.

Представители на ГЕРБ, с които "Дневник" разговаря, определиха позицията за иранското нападение като "крайно неадекватна" и "най-слабата в ЕС". Несъгласуваната позиция, както и серия от оплаквания срещу Димитров е довела до острата реакция на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който в понеделник следобед поиска отстраняването на Димитров, "защото той променя доктрината, която имаха Външно министерство, Министерство на отбраната и нашата партия". Борисов е председател на комисията по външна политика в парламента и като такъв бил получил сигнали от различни места за недоволството срещу Димитров, причинено от липсата на ясно изразена евроатлантическа позиция, посочва източник на "Дневник".

Димитров бе изтеглен за най-високия пост във външното министерство от Черна гора, където бе изпратен за посланик от служебното правителство на Гълъб Донев и президента Румен Радев с указ от 14 декември 2022 г. Той пое поста на 21 януари 2023 г., т.е. първото му посланическо назначение продължи малко повече от 14 месеца.

В Черна гора Димитров сменя посланик Меглена Плугчиева, на която мандатът изтича през декември 2022 г. Точно по това време тя е предложена от проф. Николай Габровски, номиниран от ГЕРБ за министър председател, за вицепремиер по климатичните политики и министър на околната среда и водите. Два дни по-късно този състав на правителство бе отхвърлен в Народното събрание.

Плугчиева бе заместник министър-председател в правителството на Сергей Станишев и три пъти народен представен от БСП, в която бе и член на Висшия съвет на партията. След това се отдаде на дипломатическа кариера.

По образование Стефан Димитров е политолог, а отношенията му с МВнР са епизодични допреди 10 години. В началото на 90-те години той е в частния бизнес, три години (1995-1998) е референт в МВнР за Германия, Управление "Европа и Северна Америка", после е над десет години (1998 - 2009) управител на издателство РААБЕ България ЕООД (член на германската издателска група Клет), пак се връща във външно министерство през 2009-2012 като ръководител на Дипломатическото бюро на Република България в Бон, за да излезе от него през 2013 г. и да стане директор на дирекция "Развитие и интернационализация на малките и средните предприятия" в Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.

Месеци по-късно, според официалната му биография, започва кариерата в МВнР:

Този период започва по времето на Кристиян Вигенин, министър на външните работи в правителството на Пламен Орешарски (2013 - 2014), предложило Делян Пеевски за ръководител на контраразузнаването (ДАНС), заради което избухнаха улични протести, довели до оттеглянето му броени дни след това.

По това време ключовият човек в структурата на министерството е брат му Георги Димитров. Вигенин го назначи за постоянен секретар - най-високата професионална дипломатическа длъжност, като отговаряше за управлението на бюджета и кариерното развитие на дипломатите.

На 9 октомври 2014 г. служебният външен министър Даниел Митов (предложен сега за поста, заеман от Стефан Димитров) отстрани Георги Димитров с мотиви, според прессъобщението, че не е отговарял на законовите изисквания за заеманата длъжност, слаби годишни атестации на министерството и участие в търговско дружество.

Преди това външният министър Николай Младенов в правителството на ГЕРБ предложи на президента Росен Плевнелиев и той го отзова през март 2012г. от посланическото място в Белград. По това време от пет години се знаеше, че той е бил агент на Държавна сигурност.

Историята му подробно е описана от Христо Христов в сайта dese.bg. Там се припомня, че тази част от миналото на Георги Димитров бе разкрита през 2007 г., след като до 2005 г. бе съветник по външната политика на президента Георги Първанов, а правителството на Станишев вече го бе изпратило като посланик в Сърбия.

Член на БКП от 1978 г. и възпитаник на Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО), агент "АНТОН" на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) е бил секретен сътрудник "БОИЛ" ва Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването). Вербувал го е Любомир Осенов, който през 2013 г. бе директор на оперативния отчет и архива на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) и практически не бе напускал спецслужбите след падането на комунизма.

Ако президентът Румен Радев подпише указа за освобождаването на Стефан Димитров и назначаването на Даниел Митов, това означава, че последният няма да може да се кандидатира за народен представител на предстоящите предсрочни избори. На теория, Конституцията не налага ограничение служебните министри да участват в изборна кампания като кандидати за народни представители. Но според текстове в Изборния кодекс, ако министър бъде кандидат, той трябва да излезе в отпуск, което пак би оставило МВнР без ръководител.

Представител на ГЕРБ посочи, че няма да е уместно Митов да е кандидат за депутат, следователно това ще го "извади от политиката" за известно време. Митов влезе като депутат в 49-тото Народно събрание от Варна. След изборите през юли 2021 г. е предложен за министър-председател в проектокабинет на ГЕРБ, но след като не получава нужната подкрепа, връща неизпълнен проучвателния мандат на президента.