Искаха, но нямаха желание: Регистърът срещу корупцията в съдебната власт, който не беше създаден

На живо
Заседанието на Народното събрание

Искаха, но нямаха желание: Регистърът срещу корупцията в съдебната власт, който не беше създаден

Главният съдебен инспектор Теодора Точкова оглавява инспектората вече почти 10 години. Тя беше избрана от Народното събрание през 2014 г., а оттогава не се събира парламентарно мнозинство, което да проведе нов избор. Главният съдебен инспектор се избира за 5 години, а членовете - за 4.
Главният съдебен инспектор Теодора Точкова оглавява инспектората вече почти 10 години. Тя беше избрана от Народното събрание през 2014 г., а оттогава не се събира парламентарно мнозинство, което да проведе нов избор. Главният съдебен инспектор се избира за 5 години, а членовете - за 4.
Кой трябва да бъде убит, за да започне съдебният инспекторат да работи качествено?
Този въпрос може да изглежда крайно провокативен, но неизбежно възниква, когато няколко месеца след убийството на Мартин Божанов-Нотариуса, за когото се твърди, че е част от мрежа за влияние в съдебната система, главният съдебен инспектор Теодора Точкова съобщи, че е открито несъответствие от над 10 хиляди лева в декларация на съдия, без да уточнява точната сума. Този съдия е бил част от проверените магистрати, за които инспекторатът се е самосезирал след убийството, а информацията за несъответствието е подадена към Националната агенция за приходите.
Проверката е обхващала декларациите за имущество и за конфликт на интереси за всяка от годините (общо седем) между 2016 и 2022 на магистрати "относно групите за влияние в съдебната система - на Петьо Петров-Пепи Еврото и Мартин Божанов-Нотариуса". За "един от проверените магистрати се установи разминаване между стойността на имуществото на магистрата и на свързано с него лице и размера на декларираните получени средства", гласи и официалното съобщение по темата.
От отговора на институцията до "Дневник" се разбира още, че при първоначалната проверка на декларациите на конкретния магистрат не са открити несъответствия, но не става известно защо при последващия, наречен от инспектората, "анализ" вече е имало разлика между декларираното и притежаваното.
Въпросът дали това несъответствие наистина е открито едва сега и защо е пропуснато няма ясен отговор, но остава впечатлението, че проверките стават ефективни при промяна на интересите. Инспекторатът се опитва да прехвърли топката към други институции и да се аргументира с липсата на компетентност да проверява произхода на средствата, т.е. действителното имуществено състояние на магистратите.
Най-вероятно става въпрос за бившия прокурор и настоящ съдия Маргарита Немска, която живее на съпружески начала с един от адвокатите от групата на Божанов - адвокат Емил Писков - това се разбра от думите на Точкова, цитирана от "24 часа" в изказване пред парламентарната комисия, която проверява дейността на Нотариуса.
Дългият отговор на инспектората до "Дневник" гласи:
"Всички проверки на декларациите на този магистрат за съответните години са приключили с доклади за съответствие, тъй като ЗСВ е предоставил правомощие на Инспектората към Висшия съдебен съвет да извършва проверка само чрез съпоставяне на декларираните факти в декларацията на магистрата и фактите и обстоятелствата, които са вписани, обявени и удостоверени в съответните публични регистри (чл. 175е ЗСВ). В този смисъл, поради липсата на разминаване между декларираните обстоятелства и вписаните в съответните публични регистри, проверката на декларациите на този магистрат е приключила с доклад за съответствие.
С оглед данните, изнесени в медийни публикации от началото на 2024 г. за близост на свързано лице на магистрата с Мартин Божанов, извършихме анализ на декларациите на магистрата, за да установим има ли данни за разлика между приходите и разходите на магистрата и свързаното с него лице за всяка от посочените години.
При извършване на анализ на данните от проверките по глава девета, раздел Іа от ЗСВ на подадените пред ИВСС ежегодни декларации за имущество и интереси се установи разминаване между стойността на имуществото на магистрата и на свързано с него лице, и размера на декларираните получени средства.
Констатира се, че разходите на този магистрат за покупка на имоти, за погасяване на кредити, за лизинг на автомобили, за обучение на дете многократно надхвърлят доходите му и тези на свързаното с него лице, като за 2022 г. разликата е значителна.
ИВСС обаче няма правомощие да проверява произхода на средствата, т.е. действителното имуществено състояние на магистрата. Компетентни за това са НАП и Комисията за противодействие на корупцията, които сме сигнализирали".
Сайтът bird.bg писа, че в декларацията си за 2022 г. съдия Немска е декларирала покупка през същата година на апартамент в Барселона заедно със съпруга си на стойност почти един милион лева.
Седем години и 300 хиляди лева по-късно
Вероятно това несъответствие можеше да бъде засечено навреме, ако съдебният инспекторат беше успешно приключил проект по оперативна програма "Добро управление" (ОПДУ) на стойност 700 хиляди лева. Името му е "Осигуряване на софтуерна и методическа обезпеченост, и изграждане на административен капацитет на ИВСС за превенция на корупцията в съдебната власт"
Той предвижда изграждането на два публични регистъра, както и автоматизиране на проверките на подадените документи.
Тоест несъответствия като това на Маргарита Немска вероятно можеха да бъдат засечени години преди убийството на Мартин Божанов, и то автоматично. И досега проверките на декларираното от магистратите се правят ръчно, което винаги е предпоставка за проблеми - умишлени или не.
Ключовият регистър, който трябваше да бъде изграден с европейските средства, е този за имуществените декларации и за конфликт на интереси. В проекта е записано, че освен система за дистанционно подаване на декларации и тяхното публикуване онлайн трябва да се разработи и софтуер, който да позволява автоматизирани проверки между декларираното и наличното в различни бази данни (БНБ, ГРАО, имотен и Търговски регистър, КАТ, Централен депозитар и т.н.), както и редица други функционалности.
Проектът предвижда още и изграждането на втори публичен регистър, в който трябва в реално време да се качват отводите на всички съдии от страната и причините за това.
Като част от бюджета на проекта са и средства за изработването на правила за провеждането на проверките, за обучения за работа с новосъздадените регистри, провеждане на конференции, рекламни материали и т.н.
Договорът за това е сключен през 2017 г., но след девет неуспешни процедури за избор на изпълнител нова обществена поръчка не е обявена поради изтичането на срока на договора през 2023 г.
От инспектората отговарят пред "Дневник", че през септември 2024 г. се предвижда да бъде обявена нова поръчка, без да уточняват каква ще бъде стойността й и откъде ще дойде финансирането.
Теодора Точкова оглавява инспектората вече почти 10 години. Тя беше избрана от Народното събрание през 2014 г., а оттогава не се събира парламентарно мнозинство, което да проведе нов избор (главният съдебен инспектор се избира за 5 години, а членовете - за 4).
Още при обявяването на проекта магистратите съобщават, че очакват да се повиши експертният капацитет, да се въведат нови инструменти за модернизация на съдебната система и осигуряване на действени гаранции за превенция на корупцията сред представителите на съдебната власт.
Седем години по-късно обаче по проекта има усвоени малко над 300 хиляди лева (видно от информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз), но регистри няма. Въпреки че усвоените средства са основно именно по дейността от проекта, свързан с изграждането на регистрите.
От инспектората потвърдиха пред "Дневник", че регистри не са въведени.
"Целта на създаването на ЕПРЕД (Електронен публичен регистър на електронните декларации - бел. ред.) беше да се улеснят магистратите чрез осигуряване на възможност за подаване на декларациите им по електронен път, от една страна, а от друга, да се улеснят проверките на тези декларации, като се получава по електронен път информацията от съответните публични регистри и се сравнява с декларираната информация", отговарят още от инспектората.
И уточняват, че въпреки липсата на специфичен софтуерен продукт, който да автоматизира проверките, всички декларации на магистратите се проверяват своевременно, като се изисква и съпоставя получената информация от съответните публични регистри.
Причината за неуспеха на проведените досега девет процедури според инспектората е, че нито един от избраните изпълнителни не може да изпълни всички дейности, посочени в договора - и по-конкретно дейност 3 "Изготвяне на детайлна спецификация (системен проект)".
Последният сключен договор е отпреди две години - 14 юни 2022 г. Тогава избраният изпълнител - както и предходните два, не успява да изпълни всички дейности, посочени в договора.
"Посочената дейност е от съществено значение за цялостното изпълнение на предмета на договора и получаване на софтуерен продукт, напълно годен и функционален за нуждите на Инспектората към ВСС. В този смисъл неточното и непълно изпълнение на тази дейност щеше да доведе до неизпълнение на целия договор, а оттам и да застраши изпълнението на проекта "Осигуряване на софтуерна и методическа подкрепа и изграждане на административен капацитет на ИВСС за превенция на корупцията в съдебната система", финансиран от ОПДУ", казват от инспектората, без да уточняват каква е причината за проблемното изпълнение именно на тази дейност.
По проекта три пъти управителният орган на оперативна програма "Добро управление" проверява сключените договори и проведените поръчки и констатира проблем. Наложени са глоби на инспектората в размер на над 37 хиляди лева, като аргументите са липса на добро финансово управление и нарушение на документацията за обществените поръчки.
Регистри няма, но пари за обучения - да
По проекта има приети правила за "извършване на проверка на имуществените декларации на съдии, прокурори и следователи", както и за "разработване на вътрешни правила за извършване на проверки за почтеност (интегритет) на магистратите". Тези правила са качени на страницата на инспектората. Стойността за разработването им, отчетена по проекта, е над 13 хиляди лева, докато средствата, отделени да се обучат служителите за работа по тях, са малко над 60 хиляди лева.
Преди време "Капитал" писа, че през 2018 г. в рамките на проекта съдебният инспекторат открива поръчка за избор на фирма, която да организира логистиката и дейностите по публичност и комуникация.
За изпълнител е избрана фирмата "Беневент", а договорът е на стойност 88 хиляди лева. Те са били за обучения за работа с новите вътрешни правила, а обученията са били в четиризвездни или петзвездни хотели в София. Това е и един от договорите, за които управляващият орган констатира, а впоследствие и съдът потвърждава, че е бил осъществен в нарушение на закона.