Реки и езера в Северна Гърция пресъхват
Сотирис Пупузис, единственият жител в селцето Керасия, наблюдава промените на малката река Аспропотамос от 80-те години на ХХ век насам. Тя е в подножието на връх Папикио (1460 м) в гръцката част на Родопите и недалеч от най-южната точка на България.
"Преди чувахме рева на Аспропотамос, а сега съвсем утихна. Нивото на водата рекордно е спаднало от 1 м до 8-10 см."
Той говори за една от няколкото реки, които захранват езерото Вистонида (Буругьол - бел.ред.) близо до гр. Ксанти, практически на морския бряг.
Река Аспропотамос е един от десетките водоизточници в Северна Гърция, които предизвикват тревога заради оскъдните валежи, по-слабото топене на сняг и високите температури, пише в репортажа си в. "Катимерини". На Папикио тази зима е имало едва 10 см сняг, който се стопил бързо през март, казва Пупузис.
Атаниос Лукас, професор по хидрология и водни ресурси в университета "Аристотел" в Солун, има подобни наблюдения, базирани на данни от Гръцката национална метеорологична служба (HNMS).
"Водосборните басейни в Централна Македония са в сериозна криза през последните 30 месеца, отбелязва той. Кодовете за опасност - червен, оранжев и жълт, дават емпирична представа за нивото на риск в Северна Гърция."
Дойран и други по-малки езера са "червени". Река Струма и езерото Керкини са "оранжеви", заедно с Преспанските езера. Река Нестос и езерото Вистонида ("жълто-оранжево") са потенциални проблемни зони.
Карти на НАСА показват влажността на почвата в световен мащаб. Сателитните изображения сигнализират за аномалии в много части на Гърция през пролетта на 2021, 2022 и 2023 г. в сравнение със средните стойности за 2015 - 2023 г.
Графиката на р. Еврос от пролетта на 2023 г. е показателна, особено след като през август в района избухна опустошителен пожар, който унищожи гората Дадия.
Измерванията на гръцкия университет "Демокрит" в Родопите показват същото намаляване на влагата в почвата от 2021 г. насам.
На сателитни изображения е картографирана намаляваща продуктивност на растенията. Тревожната картина оказва влияние върху биоразнообразието, пряко засягащи селското стопанство и животновъдството.
Ускорено затопляне
| Северна Гърция се затопля по-бързо от останалата част на страната през последните 30 години и е водещ район с повече дни без валежи, заяви Ставрос Дафис, физик метеоролог. |
Той работи с данни на Националната обсерватория на Атина Meteo.gr и Climatebook.gr., както и с констатации на програмата "Коперник" на ЕС за сателитно наблюдение на Земята.
Според Дафис 2023 г. е най-показателна за промените в климата, особено в Северна Гърция.
"Североизточна Гърция има значително по-малко дни с валежи на кв.м, средно за последните 30 години. Например Македония и Тракия са с най-малко дни по-дебела снежна покривка, тя се задържа само по най-високите планински части", казва Дафис. Същата тенденция се откроява и на Балканите.
През 2023 г. Гърция регистрира най-топлата зима от 1960 г., заяви проф. Лукас от университета "Аристотел".
| "Средната температура през зимата на 2023-2024 г. е с 2.3 градуса по-висока, отколкото в периода 1981 - 2010 г., и с 0.2 градуса по-високо от зимата на 2020-2021 г. Най-големите промени са отчетени в Северна Гърция, Тракия в Североизточна Гърция и островите в Северно Егейско море", отбелязва Лукас. |
Дойранското езеро, част от "Натура"
Тревожни са и данните за езерото Дойран между Гърция и Северна Македония, което е сред най-важните водни зони в Югоизточна Европа.
Езерото се е свило с 20-30 м откъм гръцкия си бряг само през 2023 г.
За първи път това се случва през 2012-2013 г., но езерото успява да се възстанови през 2018-2019 г. Настоящото му свиване започва през 2020 г., без обнадеждаващи прогнози.
Дойран е обиталище на застрашените видове далматински пеликан и корморан джудже.
На границата между Кукуш и Солун е единственото соленоводно езеро в континентална Гърция - Пикролимни. То също е в шокиращо състояние, без сериозни валежи през есента и зимата. Известно още като Горчивото езеро, то е соленоводно и го наричат Гръцкото Мъртво море, включително заради лечебната му кал. Нивото му силно се променя според сезоните, но все пак му трябва приток на вода.
Недостатъчното количество вода в река Галик и езерото Дойран са пагубни и за земеделието в Северна Гърция. Влагата в почвата не е достатъчна за земеделските култури, споделят агрономи.