Зороастрийският ритуален ритуал на излагане на мъртвите е засвидетелстван за първи път в средата на 5 век пр. н. е. в Истории на Херодот.
След миналогодишната поредица на читателя Иван Иванов от Югоизточна Турция, през тази "Дневник" предлага негов фотопоредица от Иран. Галериите за Персеполис гледайте тук и тук, за инженерните открития на персийските архитекти и строители - тук, любопитни факти за кервансараите четете тук, за Исфахан вижте тук. "Вратата на планината" е достъпна за разглеждане тук.
Дакмите, наричани кули на мълчанието, са костници, използвани в традиционните зороастрийски погребения.
Зороастрийският ритуален ритуал на излагане на мъртвите е засвидетелстван за първи път в средата на 5 век пр. н. е. в Истории на Херодот. 
Пишейки за културата на персите , Херодот съобщава за персийските погребални обичаи, извършвани от магьосниците , отново пазени в тайна, според неговия разказ. Той обаче пише, че знае, че излагат тялото на мъртвите мъже на хищни птици, след което покриват трупа с восък и след това го погребват. 
Зороастрийската традиция смята човешките трупове за нечисти, замърсяващи. По-конкретно, Насу , демонът на трупа ( daeva ), се смята, че се втурва в тялото и замърсява всичко, с което влезе в контакт. 
Поради тази причина Vīdēvdād (църковен кодекс, чието заглавие означава "дадено срещу демоните") има правила за погребването на мъртвите възможно най-безопасно. За да се предотврати замърсяването на свещените елементи: земя - (zām ), вода - ( āpas ) и огън - ( ātar ), телата на мъртвите се поставят на върха на кулите и там се излагат на слънце и на птици-лешояди. Така, както обяснява един секретар от началото на 20-ти век на общността на парсите в Мумбай: " гниенето с всичките му съпътстващи злини... е най-ефективно предотвратено". 
Днес зороастрийците са сред религиозните малцинства в Иран, но с огромна история. Затова има зашеметяващи следи от тях в различни части на страната. Конструкциите са отдалечени от центъра на града. 
Според зороастризма това място е било проклето и принадлежало на девите, които се събирали там и устройвали своите игри и пиршества. Вярващите трябвало всячески да избягват това място. Мъртвите принадлежали на свещеното Слънце, което било носител на живота и се отъждествявало с продължението на живота. 
Зороастризмът пръв дава морално измерение на живота след смъртта, а най-важното в тази религия е постигането на етично и морално съвършенство. Всеки труп и всичко, свързано със смъртта, се считали за свързани с нечистите сили. По тази причина труповете не трябвало да имат допир с чистите земя, вода и особено със свещения огън. 
Има логика за това отношение към мъртвите.Смята се, че кремацията , например, причинява замърсяване на огъня, въздуха, а понякога и на речната вода, докато погребението (без подходяща облицовка на гроба) причинява замърсяване на земята и подземните води. 
Тази погребална практика е използвана традиционно от зороастрийците, въпреки че в последно време е станала по-рядко срещана. В резултат на това има редица неизползвани кули на тишината, които несъмнено имат излъчване на мистерия около тях. 
Костницата представлява стъпаловидна кула под формата на купа с кладенец по средата. В 3 концентрични кръга са разполагани вдлъбнатини за телата на умрелите. Най-горният е за мъжете, средният – за жените, а вътрешният – за децата. 
Допреди 50 години все още можеха да се намерят трупове на върха на Кулите на мълчанието в Язд, Иран, - бавно разпадащи се или разкъсвани от пустинни лешояди. 
Жреците донасяли и поставяли във вдлъбнатините голи телата на починалите, които били изяждани от хищните птици – предимно лешояди. След това оглозганите кости били хвърляни от жреците на дъното на кладенеца. 
От 70-те години на миналия век използването на дахми е незаконно в Иран, което принуждава ортодоксалните зороастрийци да се адаптират към новите методи на погребение. Мнозина в зороастрийската общност са се преместили да погребват тела под бетон, за да се предпазят от всички замърсители. 
Въпреки че кулите вече не се използват в церемонии, те могат да бъдат посетени заедно с редица костници. 