България си изпроси ново мъмрене от Брюксел за ненаписан доклад

България си изпроси ново мъмрене от Брюксел за ненаписан доклад

Според директивата за енергийната ефективност на сградите правителството трябва да установи каква част от сградния фонд не се нуждае от саниране и какъв е потенциалът му за използване на чиста енергия, за да не се карат фирмите и гражданите да плащат за обновяване по-скъпо, отколкото се изисква според европеското законодателство
Reuters
Според директивата за енергийната ефективност на сградите правителството трябва да установи каква част от сградния фонд не се нуждае от саниране и какъв е потенциалът му за използване на чиста енергия, за да не се карат фирмите и гражданите да плащат за обновяване по-скъпо, отколкото се изисква според европеското законодателство
Европейската комисия откри в четвъртък нова наказателна процедура срещу България заради това, че тя не е предала в Брюксел изисквания по директивата за енергийните характеристики на сградите доклад.
Уведомително писмо е изпратено до правителството с напомняне, че трябва да съобщи на Еврокомисията за оптималните разходи, свързани с енергийната ефективност на сградите.
Директивата изисква властите да определят минимални изисквания за енергийни характеристики на сградите, за да постигнат най-добрата комбинация между инвестиции и икономии, наричани "нива на оптимални разходи".
Изчисляването на оптималните от гледна точка на разходите нива е от ключово значение за оптимално използване на енергийната ефективност и възобновяемия енергиен потенциал на националния сграден фонд и да не се харчат повече пари от необходимото от гражданите и фирмите за подобряване на ефективността на жилищата и офисите, се казва в писмото, изпратено от Брюксел.
Правителството има два месеца да предаде доклада.
В края на април Еврокомисията върна със забележки българския план в областта на енергетиката и климата. Според нея той е недостатъчно амбициозен за постигане на целите на европейската климатична политика, липсват му анализ, прогнози и конкретни мерки, с които да се изпълнят заложените в него обещания. Критиките бяха отправени към качеството на българския доклад, въпреки, че той беше предаден последен в Брюксел, далеч след като другите държави бяха изпълнили ангажимента си да актуализират плана според последните промени в европейското законодателство за реализиране на Зелената сделка.