Половината от включилите се в кампанията за грамотност "Животът няма "аУтокорект", която "Как се пише?" организира в помощ на зрелостниците, не могат да се справят с пунктуационните правила в българския книжовен език. Това показва анализът след края на инициативата, в която участваха предимно младежи, но и хора от всякакви възрасти, съобщават организаторите.

Средният резултат на правилните отговори на въпросите, свързани с правопис, е 54 на сто, а при граматичните задачи - 57%. Това по международните стандарти за езикови тестове се равнява на оценка, близка до кръглата тройка, подчертават те. За сравнение - прагът за вземане на матурата по български език и литература е 30 точки от максимални 100.

В продължение на 50 дни в една от най-актуалните сред тийнейджърите социални мрежи - "Тредс", се публикуваха задачи и правила в първото по рода си дигитално помагало. То беше насочено специално към завършващите дванайсетокласници и повишаване на резултатите от държавния зрелостен изпит по български език и литература. Организатори на инициативата са д-р Павлина Върбанова, основател на "Как се пише?", Доротея Николова, учител по български език и литература, и агенция Huts Group начело с творческите директори Иван Ланджев и Драгомир Дончев.

Целта на инициативата беше този нестандартен допълнителен ресурс за подготовка да подпомогне работата в клас на учителите, за да се преодолее непрекъснато падащото равнище на грамотност сред младежите. Миналогодишните резултати от матурата по български език бяха най-ниските за последните 5 години, а средният резултат беше "Добър 3.93".

Създателите на помагалото се надяват, че въпреки нерадостните констатации за равнището на грамотността то е подкрепило тези, които са осъзнали нуждата да подобрят знанията си и са го използвали. На всички езикови задачи в рамките на кампанията се давани отговори и обяснения, а също така са посочвани статии в сайта "Как се пише?", където се разясняват конкретните правила. Дигиталното помагало успя да се интегрира безпроблемно в контекста на "Тредс" и младите хора там го припознаха и започнаха активно да го използват, коментират наблюденията си инициаторите.

Във всекидневните анкети са включени голям брой участници, който достигна до 3500 за някои от упражненията. "Едно от най-плашещите наблюдения в рамките на инициативата, което, за съжаление, не е изненада, е, че избягваме да се ангажираме с решаване на сложни задачи", казват създателите на кампанията. Това се разбира от участието в анкетите, обясняват те.

Когато верният отговор в задачата се избира само от четири отделни думи, се включват значителен брой потребители в социалната мрежа. Ако обаче има четири отговора, всеки от които е цяло изречение, броят на участниците спада с три четвърти. Неспособността да се осмисли изречението и липсата на концентрация се потвърждават от факта, че много често участниците в анкетите не забелязват частицата "не", изписана с главни букви, която показва, че се търси в кой от посочените отговори няма грешка.

Прилагането на пунктуационната норма е крайно разколебано и е трудно да се откроят конкретни правила, които не са научени, казват организаторите. При правописа положението е сходно, но могат да се дадат някои примери. 42% от анкетираните например не знаят, че думата порасна се пише без "т", 76 на сто не са наясно с правописа на заимствам и добавят едно излишно "в" отпред. 51% смятат, че се пише "манияк" вместо правилното "маниак".

Само 30% от хората знаят, че трябва да се членува първата дума в съставно собствено съществително име, например в изречението "Министерският съвет прие решение". При граматичните правила се забелязва и неразбиране за правилната употреба на деепричастията. Сериозно затруднено е усвояването на правилата за използване на бройната форма (десет автомобила, но десет приятели). Това се вижда и от статистиката на сайта "Как се пише?" - те са търсени по-често от тези за пълния и краткия член например, отбелязват организаторите.