За шести път в рамките на три години българските граждани са призовани в изборните секции, за да излъчат Народно събрание, а заедно с това - депутати в Европейския парламент. Във вота ще се състезават 30 партии и коалиции, сред които, очаквано, са досегашните участници в парламента - ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България", ДПС, "Възраждане", БСП и "Има такъв народ". За внимание ще се борят и множество по-малки формации - нови, по-слабо известни или със сменени имена. Освен на привържениците си те ще разчитат на гласовете на разочарованите от политическото статукво избиратели.

Подобен протестен вот има няколко ефекта едновременно: упражнява се правото на глас, но без подкрепа за никоя партия в парламента; повишава се избирателната активност и така пада тежестта на купения и контролирания вот; наказват се формациите, които със сигурност ще прескочат 4-процентната бариера, но губят възможността да имат повече депутати и влияние.

Двете коалиции в лявото пространство, които ще се борят за електората на БСП и отчасти на "Възраждане", са "Левицата" и "Солидарна България". И в двете има бивши знакови лица от социалистическата партия.

Формациите действаха като партньори на местните избори в София през 2023 г., след като много от разпознаваемите политици от "Левицата" подкрепиха кандидатурата на синдикалиста Ваня Григорова за кмет на София. Тя загуби от претендента на "Продължаваме промяната - Демократична България/Спаси София" Васил Терзиев, но направи неочакван пробив, изхвърляйки от балотажа Антон Хекимян, кандидат на управлявалата почти две десетилетия столицата партия ГЕРБ.

Очакваше се, че формациите отново ще са заедно и за парламентарните и европейските избори на 9 юни, за да формират единен фронт срещу БСП. Заради несъгласия по време преговорите това не стана и сега ще бъдат конкуренти за гласовете на левите избиратели.

Политическата кариера на голяма част от водещите лица на "Левицата" тръгна от БСП, но мина през доброволно напускане или изгонване след конфликт с актуалния за времето лидер на партията. Такива са дългогодишният кмет на Благоевград и бивш министър на регионалното развитие в правителството "Сакскобургготски" Костадин Паскалев, бившият председател на Народното събрание Михаил Миков, бившият депутат Валери Жаблянов, съпредседателят на инициативния комитет за втори мандат на Румен Радев Цветеслава Гълъбова.

Други, след напускането на БСП, създадоха свои партии, с които сега се включиха в коалиция "Левицата". Това са:

В учредяването на "Левицата" с партията си "Изправи се, България" се включи бившият омбудсман Мая Манолова. Сега обаче тя е в конкурентната коалиция "Солидарна България".

В "Левицата" влизат и други малко по-познати формации:

Коалицията взе името на гражданското сдружение, чието лице е дългогодишният икономически експерт на синдиката "Подкрепа" Ваня Григорова. След успеха на местните избори през 2023 г. Григорова е общински съветник в столицата, но вече даде заявка, че иска да участва в политиката на национално ниво.

Основен партньор в коалицията е партията на Мая Манолова "Изправи се, България". Манолова е сред разпознаваемите лица на БСП в миналото - депутат в 40-ото, 41-ото и 42-ото Народно събрание, а впоследствие национален омбудсман (2015 - 2019 г.). Превърна се в един от антигероите по време на протестите през 2013-2014 г., след като заяви: "Аз предложих Пеевски за шеф на ДАНС" (Държавната агенция "Национална сигурност"), раздразнена от журналистическите въпроси кой стои зад номинацията.

През 2020 г. се включи активно в протестите срещу кабинета "Борисов 3", а след това стана част от коалицията "Изправи се! Мутри вън!", в която участваха "Движение 21" на Татяна Дончева, "Движение България на гражданите" и двама от лидерите на "Отровното трио" - Николай Хаджигенов и Арман Бабикян. В тази конфигурация Манолова участва в 45-ото и 46-ото Народно събрание, а след разпада ѝ след отпадането на коалицията от 47-ото Народно събрание се присъедини към "Левицата".

Партньори на Манолова и Григорова в коалицията са "Българската левица" с лидери Маргарита Милева и Христофор Дочев, и "Обединена социалдемокрация" с лидер Йордан Гергов.

Лидер на партията е бившия служебен премиер, а впоследствие - военен министър, Стефан Янев. Той напусна поста начело на отбраната в кабинета на Кирил Петков през 2022 г., след като отказа да нарече нападението на Русия срещу Украйна "война", а го определи с използваните от Москва думи "специална военна операция".

Партията му се самоопределя като национално консервативна партия, но анализатори е наричат лява, националпатриотична и прокремълска. Причината - Янев обявява за свой основен опонент "глобалния либерализъм" - теза, която често повтаря и президентът на Русия Владимир Путин. Янев призоваваше за подновяване на преговорите с руската компания "Газпром".

През 2022 г. "Българки възход" влезе в парламента в партньорство с три партии - "Свобода", Партия на зелените и Земеделски народен съюз(ЗНС). Янев използва регистрациите на трите формации - отцепници от някогашните зелени, земеделци и "Атака, тъй като партията му не беше регистрирана. Сега са конкуренти - ЗНС е част от коалицията "Синя България", а зелените са в "Левицата".

Председател на "Българско национално обединение" (БНО) е попфолк певецът Георги Георгиев, известен с прозвището Готи. Той бе кандидат за кмет на София на местните избори през 2019 г., когато нашумя с мотото на кампанията си - "Да направим от тиквата тиквеник за народа", и се снима за предизборен плакат гол, прикривайки слабините си с тиква.

На президентските избори през 2016 г. партията издигна кандидатската двойка Димитър Маринов (известен като Митьо Пищова) и Радослав Петров (известен като Радо Шишарката). Три години по-късно партията номинира за кандидат за евродепутат Евгения Банева - съпруга на бизнесмена Николай Банев. Семейството беше арестувано в Ница през 2018 г. и получи обвинение за участие в организирана престъпна група, за данъчни престъпления, изпиране на пари, както и за незаконно притежание на оръжие. През 2021 г. БНО отдаде 100% от листите си на новосформираната формация на бизнесмена с множество повдигнати обвинения Васил Божков.

Партията на Венцислав Ангелов-Чикагото, също е част от русофилските формации. Според лидера ѝ България трябва да запази пълен неутралитет във войната на Русия в Украйна. Представители на формацията често лансират конспиративни теории, като например тази, че Украйна е част от "налагането на библейски глад".

Венцислав Ангелов-Чикагото е осъждан веднъж на 3.5 г. затвор за притежание на наркотици с цел разпространение. След това на още година и половина затвор при строг режим за хулиганство заради побой над лекар. Баща е на Йордан Бонев, който заедно с Бисер Миланов-Петното участваше активно в контрапротестите през 2013-2014 г. и гравитираше около тв водещия Николай Бареков.

Проруската партия "Пряка демокрация" се оглавява от Петър Клисаров. Той е сред най-големите защитници на проекта "АЕЦ Белене", определящ продажбата на реакторите като "вредителска и антинародна дейност". В началото на войната Клисаров оправда руската агресия с конспирация за "войната между Давос и Сорос и между Уолстрийт и Държавния резерв".

Формацията не се числи нито към лявото, нито към дясното политическо пространство, защото според написаното в платформата й "модерните партии могат да бъдат или партии на статуквото, или партии на прогреса". Там обаче е записано, че България "значително трябва да разшири и задълбочи отношенията си с Русия", а тези със САЩ да постави на равноправна основа.

Формацията беше коалиционен партньор на "Български възход" на изборите през 2022 г., а на тези през 2023 г. участва в оглавената от Ива Митева и Любомир Каримански (бивши депутати от "Има такъв народ" - бел. авт.) коалиция "Заедно".

За основната през 2000 г. партия "Родолюбие 2000" няма почти никаква информация, освен че е оспорвала регистрацията на коалиция "Национално движение Симеон Втори". Неин лидер според регистъра на политическите партии е Юлиян Иванов.

Коалиция "Неутрална България" участва само в изборите за 50-ото Народно събрание и е съставена от "Комунистическа партия на България", БКП, "Партия на българските комунисти", "Русофили за възраждане на отечеството".

Лидер на "Русофили за възраждане на отечеството" е Николай Малинов, когото българската прокуратура обвини в шпионаж в полза на Русия в началото на септември 2019 г., а през 2023 г. САЩ санкционираха по глобалния закон "Магнитски". В програмните ѝ документи е записано: "Всякакви опити България да бъде въвлечена в каквито и да е било форми на враждебност спрямо Русия са пагубни за националните ни интереси." През 2019 г. Малинов беше награден лично от Владимир Путин в Москва с орден "Дружба", а през 2021 г. подписа пътна карта за сътрудничество с "Единна Русия", партията на Путин.