Фотографията винаги е била част от живота на Михаил Минков. Казва, че снима откакто се помни или по-конкретно, откакто неговата леля му подарява фотоапарат "Зенит" от Русия, с който твори на стара филмова лента. Завършил е училище по изобразително изкуство. Оттам и усетът му към композицията и цветовете. Първоначално снимал само за удоволствие, не бил и особено технически подготвен. Това хоби обаче му доставяло огромно удоволствие и така решил да запише 3-месечен курс по фотография. Започнал да снима сватби и кръщенета, но много бързо разбрал, че работата с хора не е неговото, искал да снима Млечния път.

отида, бях си купил и обектив. Отидох на локацията, беше към 2:30 през нощта, когато направих кадъра. Натиснах копчето и след като видях на дисплея какво съм уловил - ядрото на Млечния път, изпитах изключително удоволствие", разказва Минков за първия си опит в астрофотографията. Тогава той все още е само любител, без международно признание.

Тримата са сред финалистите в конкурса Milky Way Photographer of the Year 2024 ("Фотограф на годината, заснел Млечния път"), организиран от блога за пътешествия Capture the Atlas. Материална награда от него няма, най-голямото постижение за всеки от участниците е популярността, която конкурсът дава в световен мащаб, и вдъхновението, което носи за хората.

Михаил разказва, че общността на астрофотографите в България е малка, но много сплотена. Затова и е толкова щастлив, че може да сподели успеха си с другите двама отличени българи: "Тервел снима в планината. Там е изключително трудно, мъкнеш техника, раници по 25 кг, обикаляш да правиш кадри, изисква се много планиране. Роси Димитрова от Варна обича да снима Луната, прави работилници за обучения на любители на такъв тип фотография. И двамата са много дейни и заслужават".

Той коментира, че общността се разделя на две групи - едната снима дийпспейс фотография (бел.ред. снимане на обекти като мъглявини, галактики и звездни купове), а другата пейзажна астрофотография, какъвто е случаят на Михаил.

В конкурса на Milky Way Photographer of the Year 2024 Михаил печели журито с кадър на Млечния път от пустинята Вади Рум, наричана още Лунната долина в Йордания, като негова снимка за втори път е избрана от над 5000 кадъра.

Седмото издание на конкурса включва снимки от 15 страни, сред които САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Чили, Аржентина, Франция, Швейцария, Испания, Италия, България, Словения, Египет, Оман. Отличените 25 фотографи са от 19 националности.

Михаил дълго време сам не разбирал кое го мотивира да стане посред нощ, да пътува два-три часа с кола до дадено място и да излезе да снима на студа. "По-късно си дадох сметка, че това е този елемент на изненадата. Всъщност, когато отидеш на терен, не се вижда нищо, човек вижда само силуети", споделя той.

По думите му именно това прави астрофотографията толкова интересно изкуство. "Някои казват: "Това го няма, това е фотошоп". Не, има го - просто ние не можем да го видим с очите си". Той уточнява, че нощният кадър все пак подлежи на обработка, макар и минимална, а в това се състои и персоналният почерк на автора.

За да уловиш подобен кадър обаче е необходимо сериозно планиране. Минков казва, че трябва задължително да съобразиш няколко неща: каква е фазата на Луната, дали е пълнолуние или новолуние, съответно прогнозата за времето - небето трябва да е чисто и да няма облаци и не на последно място мястото, на което снимаш, трябва да е далеч от светлинното замърсяване на града.

По думите му това е невъзможно да се случи в София, освен ако фотографът не разполага със специален телескоп и филтри, които да премахнат изкуствените светлини.

В календара си той винаги записва интересни астрономически събития, които следи всяка година - нареждането на планетите, метеоритен дъжд, падане на комета и т.н.

Единственото, което обаче не може да планира, е времето. Това се оказва и основен риск при курсовете, които организира за желаещите да се научат на тънкостите в астрофотографията: "Идват 10, 20 човека, платили са си, но всъщност може да се окаже, че този уикенд няма как да се проведе обучението, защото има облаци.

Астрофотографът споделя, че има локации, на които обича да се връща, но изживяването е различно. "Всеки кадър, когато тръгнеш да го обработващ, те води в някаква негова си различна посока, затова и никога не може да го повториш", разказва той.

Той коментира още, че в социалните мрежи хората ежедневно са залети от визуална информация, а това да задържиш погледа на някой потребител за повече от 3 секунди, само по себе си е голямо постижение. "Значи там нещо си успял да уловиш, нещо специфично. Това търси, някаква характерност, която да те накара да спреш за момент".

През последната година обаче времето, което инвестира в това да присъства в социалните мрежи и тази динамика го изморяват. "Искам да се дистанцирам от всичко това", допълва той.

Михаил споделя, че първоначално мечтаел неговите творби да бъдат селектирани в голям конкурс, защото искал обратна връзка за работата си.

Първото му голямо постижение идва преди 2 години, когато 4 негови кадъра са одобрени за един от най-големите конкурси в света Аstronomy photographer of the year, който е към Гринуичката обсерватория в Лондон. "Тогава дори обратната връзка беше, че в цялата история на конкурса не е имало фотограф с 4 селектирани кадъра, единият беше отличен с второ място, което е изключително като постижение", споделя той.

Според проучване от преди години една трета от човечеството не може да види Млечния път с просто око заради светлинното замърсяване в градска среда, т.е изкуствената светлина.

Чувството според Михаил е несравнимо, но той все пак опитва да го опише с думи: "Млечният път е като нещо пухкаво в небето, което излъчва много бледа светлина. Когато си на място, където е супер тъмно, няма влага и е студено, е уникално. Звездите буквално блещукат. За мен тази гледка е много смиряваща, чувствам се много омиротворен да бъда под звездите, много мъничък. И всъщност си даваш сметка, че проблемите, които допреди това са те изяждали отвътре, са незначителни и не си струва да ги мислиш толкова. Усещането е много специално, за мен е като медитацията. Докато снимаш си в този момент - тук и сега, нищо друго не съществува".