- Имам усещането, че тези избори ще са репетиция за нови предсрочни избори наесен или през зимата. Следващият вот е на път да затвори неуспешния четиригодишен цикъл за изчегъртване на "модела ГЕРБ" и на задкулисното влияние на ДПС, станало впрочем официално при сглобката.

Смятам, че след 9 юни по-скоро няма да има редовно правителство. Но така мислехме и след изборите на 2 април 2023 г., а през юни вече имахме "некоалиция", т.е. рехава коалиция между борците срещу корупцията и тези, които я олицетворяваха. Независимо кой как я обясняваше, аргументираше или правеше опит да я легитимира. Така че и след този вот са възможни изненади.

- ГЕРБ пак ще получи над 600 хил. гласа, но в условията на очаквана ниска избирателна активност победата му ще изглежда много по-значима. На очи бие и взаимодействието между Борисов и Пеевски напоследък, родило аблевиатурата ГЕПС. Затова като че ли най-лесно може да направят коалиция ГЕРБ и ДПС.

Първо, защото той няма да рискува да управлява само с Пеевски, който е санкциониран за корупция по глобалния закон "Магнитски" в САЩ и по аналогичен британски закон. Второ - най-вероятно няма да им достигат известен брой депутати за мнозинство от 121 души. Макар че Борисов се изказва мъгляво, очевидно визира като възможен трети партньор "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ). По отношение на тях ГЕПС прави всичко възможно да ги маргинализира политически и имиджово, за да влязат като евроатлантически пълнеж в нова сглобка или коалиция. ПП-ДБ на свой ред, още от провала на ротацията се опитаха да разкачат ГЕРБ на Борисов (считан от тях за по-доброто ченге) от ДПС на Пеевски (лошото ченге).

Лидерите на "Продължаваме промяната" отсякоха, че следизборна коалиция между ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС няма да има. Най-категорично се изяви Кирил Петков във фейсбук: "След тези избори по никакъв начин няма да бъдем в коалиция с Пеевски и Борисов. За 9 месеца разбрахме, че тяхната визия и маниер на управление е коренно различна от нашата мечта за България. Средно положение няма!".

Така че май няма нужда да се разсъждава кой би бил четвъртият коалиционен партньор според "плана" на Борисов. "Има такъв народ" (ИТН) дежурно минава за резервен вариант на ГЕРБ - ДПС, но надали Трифонов, чиято партия по-скоро влиза и в този парламент, ще рискува да бъде задушена в тази корпулентна прегръдка. Същевременно все по-малко се мержелее на хоризонта ново издание на сглобката, най-вече заради категоричнотго отхвърляне от страна на ПП-ДБ на възможно ново партньорството с Пеевски.

Като предизборна дъвка пък разглеждам желанието на лидера на БСП Корнелия Нинова за надпартийно и програмно правителство. Все пак, ако бъде направено редовно правителство, то ще е далеч по по-крехко и нестабилно, отколкото последното, изкарало девет месеца. Евентуалното му съставяне най-вероятно само ще отложи за известно време следващите предсрочни избори.

- Рехавата тройна коалиция между ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС разсея съмненията, оставени от служебните правителствна на президента Радев за промяна в евроатлантическия курс на страната. Каквато и да е правителството след 9 юни, България ще изпълнява своите ангажименти в ЕС и НАТО. Няма риск евроатлантизмът на думи да се превърне в удобна маска за завой във външната политика и геополитическата й ориентация.

- Най-вероятно такива разговори са били водени и те разкриват жаждата за спасително присъствие във властта на Пеевски и Борисов. Първият има нужда да е във властта, за да може да се ребрандира, да бъде напълно изпран институционално с надеждата да бъде изваден от списъка "Магнитски". Вторият - за да може да получи дългосрочен имунитет срещу възможни съдебни преследвания срещу него при евентуално рестартиране на прокуратурата и нов независим главен прокурор.

Но подобен сценарий надали е реалистичен. При него Борисов ще трябва да чака още цели две години и половина, докато изтече втория мандат на Радев, за да може да се пробва за президент. Дотогава могат да се случат много неща. А опцията Пеевски премиер или вицепремиер би изкарала отново на улицата активните граждани в София и големите градове, въпреки силното разочарование сред част от тях от съглашателството на "добрите сили" със силите на статуквото.

- Служебното правителство наистина може да управлява доста дълго. Да си припомним, че кабинетът на Гълъб Донев се задържа половин година - от август 2022 г. до февруари 2023 г. Ако направим паралел с него и допуснем зацикляне на съставянето на редовно правителство, кабинетът на Главчев, който е на ръчно управление от ГЕРБ и ДПС, може да изкара и до началото на октомври.

Разбира се, срокът му на действие може да бъде рязко съкратен, ако президентът Радев не разтяга процедурата с връчването на мандатите и ако бъде постигнато съгласие за редовно правителство.

- Коалицията допусна стратегическа грешка като въобще влезе в сглобката. Тя трябваше да остане опозиция на възможното правителство на ГЕРБ, ДПС и трети участник, напр. ИТН (мисля, че и БСП можеше да влезе в тази роля). В самата сглобка ПП-ДБ допусна две важни тактически грешки. Първата - не подписа коалиционно споазумение с ГЕРБ. Втората - още в началото даде много аванси на Пеевски срещу гласовете на ДПС за промяна на контституцията и т.н.

- Последните изявления на Кирил Петков и Асен Василев отреждат на ПП-ДБ много по-категорично ролята на опозиция. За отбелязване е, че коалицията еволюира много бавно в тази посока. Първо проблем за нея беше само Пеевски, сега такъв става и Борисов. Но горчивото усещане за дежавю̀ остава.

И преди, дори и след изборите м.г. лидерите на реформаторите бичуваха "зваладяната държава" и стария корупционен модел на управление, но накрая, може би защото така им е било най-лесно, влязоха в режим на "заедност" (по Доган) с ГЕРБ и ДПС.

Ако искат да запазят поне част от политическата си тежест - независимо дали като коалиция или поотделно (в средносрочен план най-вероятно ще се разделят), трябва да се подготвят за по-дълговременна опозиция на ГЕРБ, а на практика - на ГЕПС.

- Вялата предизборна камвпания, липсата на лидерски дебати и цялостната умората от серията предсрочни избори може да потисне избирателната активност и тя да падне под 2,5 млн. души. България и сега не е далеч от подобно електорално дъно.

- България отдавна няма двуполюсен модел, олицетворяван в зората на демокрацията от СДС и БСП, вече няма и модела на един полюс и половина (хегемонът ГЕРБ и по-слабата БСП). В 36-тото Народно събрание (1991 - 1994) влизат само три политически сили: СДС, БСП и съюзът около нея, и ДПС. Сега в парламента има шест политически сили, в предходните два бяха по седем, а в периода 2014-2017 г. - цели осем. Очевидно българската политическа системва става все по-поляризирано-плуралистична.

За разлика от класическия модел на поляризирания плурализъм в Южна Европа обаче, поляризирането у нас не е на основа идеологии и партийни програми. При спадаща избирателна активност все повече политически актьори имат поне теоретични шансове за влизане в парламента, но сблисъкът е основно между лидерите.

В тази обществено-политическа среда партийните програми имат все по-малко значение. Това, разбира се, е вредно за демокрацията.

- Изборите в САЩ са на 5 ноември, новоизбраният президент встъпва в длъжност в края на януари 2025 г. Не считам, че на финала на управлението на президента Байдън и в разгара на предизборната кампания в САЩ тези фактори влияят активно върху изборната картина в България. Ако е имало влияние, то е било при създаването на предходното редовно правителство. Същото би могло да се каже и за ролята на "американския" фактор и при евентуални нови предсрочни избори у нас през есента или зимата.

Генерално погледнато обаче, победа на демократите би оставила България, както и балканския регион и Европа въобще, във фокуса на американското внимание. При такова развитие на нещата САЩ ще са много по-проактивни в подкрепата си за редовно правителство в България, отколкото при победа на Тръмп, за който Европа става все по-маловажна.

- Макар че трудно може да бъдат посочени мотивите на атентатора, ранил почти смъртоносно премиера Фицо, безспорно е, че той е извършен в условията на силна поляризация на обществото. То е най-вече по линия на войната в Украйна, а като цяло по оста либерално - консервативно. Атентатите и насилието в политическия живот, независимо срещу кого са, трябва да бъдат категорично осъждани.

Такава позиция обаче не трябва да води до омаловажаване на делата на върналия се на власт и управляващ в автократичен стил Фицо.

Поуката за България е, че на настъплението на популизма, на най-вече на десния, трябва да бъде противодействано, без да се изгарят мостовете за диалог в обществото.

- Политиците говорят само на твърдите ядра. Няма лидерски дебати, което е резултат и от пасивната позиция на големите телевизии. С помощта на медиите и социалните мрежи политиците само заздравяват ехокамерите със свои поддръжници, в които единомислещи чуват само своето ехо. Няма дискурсивни взаимодействия на терена на политическата комуникация. Една четвърт от гласуващите по принцип избиратели не са решили дали и евентуално за кого ще гласуват. Тъжна, но закономерна картинка.