Радев и Главчев спорят кой да представлява България на срещата на НАТО в САЩ

Радев и Главчев спорят кой да представлява България на срещата на НАТО в САЩ

Служебният премиер Димитър Главчев и президентът Румен Радев
Служебният премиер Димитър Главчев и президентът Румен Радев
Въпросът служебният премиер Димитър Главчев или президентът Румен Радев да представлява страната на срещата на върха на НАТО във Вашингтон на 9-11 юли предизвика спор между институциите на "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2. Решение засега не е взето, но по всичко личи, че за втора поредна година държавният глава ще си остане в София. (Миналата година премиерът акад. Николай Денков представляваше страната във Вилнюс - бел. авт.)
Позициите на Радев за войната в Украйна отново се превърнаха в аргумент, използван от бившия министър на отбраната Тодор Тагарев. Още в началото на седмицата той настоя от ефира на "Нова телевизия" България да бъде представлявана от Главчев, който, за разлика от Радев, поддържал евроатлантическата позиция на страната. Подобни призиви имаше и от депутати. Междувременно обаче от "Дондуков" 2 са категорични, че президентът трябва да води българската делегация.
Срещата на върха на НАТО във Вашингтон е от ключово значение за алианса и за хода на войната в Украйна. Очаква се на нея да бъде взета предвид приетата в София декларация на депутатите от страните членки, с която те призовават, между другото, на Киев да бъде разрешено за обстрелва легитимни военни цели на територията на Русия със западно оръжие. В момента повечето от страните членки не разрешават на Украйна да използва изпратените от тях оръжия за удари по цели в Русия въпреки настояването от президента Володимир Зеленски. От изказване на Даниел Митов от ГЕРБ, ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблея на алианса, се разбра, че партията му, в която допреди няколко години беше Главчев, подкрепя тази инициатива.
Това е право на всяка една държава, която е нападната.
Към момента покана от организаторите на форума има както към президента, така и към премиера. Окончателното решение е на Министерски съвет. До приключването на текста от пресслужбата на правителството не отговориха на въпрос на "Дневник" кога ще бъде взето то. От администрацията на държавния глава отклониха въпрос дали Румен Радев би присъствал на срещата в НАТО, но като член, а не ръководител на делегацията.
Едно демонстративно отсъствие
Напрежението между премиер и президент започна още през почивните дни, когато в София се проведоха заседания на комисиите към Парламентарната асамблея на НАТО. Държавният глава не присъства нито на тях, нито на откриването на пролетната сесия в понеделник (27 май). Той не проведе и среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който също бе на посещение в страната.
Знаковото отсъствие на президента бе разчетено като "бягство" от един от най-важните политически форуми, провеждащи се в България. Такава бе тезата на председателя на парламентарната комисия по отбрана Христо Гаджев от ГЕРБ. Президентът обясни, че визитата му в Унгария и Швейцария по това време била подготвена отдавна.
По време на тридневния форум Радев се обяви от Будапеща срещу изпращането на български войски на фронта (каквато идея няма и не се обсъжда - бел. авт.), а в понеделник бе в Швейцария, откъдето заяви, че "всички страни, членки на НАТО, по един или друг начин са въвлечени във войната в Украйна". В изказването си той поиска още политиците, които през живота са стискали в ръка "само детско пистолетче", да се допитат до експерти, преди да взимат решения. Той призова тези, които искали да се изпращат оръжия на Украйна, да подпишат декларация, че ще воюват. И цитира с неверни внушения Вашингтонския договор, на който е основан алиансът.
И разпространяване на дезинформация
От Министерството на отбраната скоростно и за пореден път припомниха на държавния глава, че никакви решения за изпращане на български военни в Украйна няма и такова не може да стане без гласуване в парламента. Наложи се на форума в София последователно и Даниел Митов, и служебният премиер Димитър Главчев да обясняват, че български войски няма да бъдат изпращани на украинска територия. Дни преди това в интервю за "24 часа" Главчев заяви, че "има опити да се манипулира общественото мнение, че България ще бъде въвлечена във война".
  • Ден по-рано председателят на ДПС Делян Пеевски обвини Радев, че насажда страхове и определи поведението му като "недопустимо и безотговорно". Според него поведението му показва "или желание за нерегламентирана намеса в хода на предизборната кампания, или изпълнение на целите на руската пропаганда и хибридна война".
  • Съпредседателят на "Продължаваме промяната - Демократична България" Атанас Атанасов също разкритикува Радев и обяви, че за пореден път е показал симпатиите си към Путин.
Пълно мълчание, или почти
До този момент премиерът Главчев не е коментирал кой ще оглави делегацията за Вашингтон. На 29 май вицепрезидентът Илияна Йотова каза пред журналисти, че на срещата на върха трябва да отиде президентът, тъй като той имал лична покана. По думите ѝ няма да се повтори ситуацията от 2023 г., когато вместо него отиде премиерът Николай Денков. В действителност няма как поканата да е към институцията на държавния глава най-малкото защото правомощията на Йотова са тясно ограничени от Конституцията и закона и сред тях няма нищо, свързано с отбрана.
Чрез неговата позиция говори не само държавният глава, който има отговорност към гражданите и към армията. Говори и гласът на разума, а и един генерал, който е професионално по-подготвен от онези, които политиканстват с тази тревожна тема.
В понеделник (27 май) от Швейцария държавният глава заяви, че очаква от правителството да реши кой, ще представлява България във Вашингтон. Въпреки това обаче намекна, че държи той да води българската делегация и заяви, че се надява да разговаря с Йенс Столтенберг на срещата на върха на НАТО във Вашингтон.
  • От пресслужбата на държавния глава казаха за "Дневник", че позицията на президентството за срещата на НАТО "вече е ясна".
  • От Министерството на външните работи в отговор на запитване на "Дневник" заявиха, че поканата е "протоколна формалност" и не гарантира участие в делегацията:
"Въз основа на този цялостен процес, обобщен под формата на писмото-покана на генералния секретар, България приема решение на Министерския съвет, позовавайки се на водещата роля на тази институция, осъществяваща външната политика на страната, съгласно Конституцията на Република България, с което утвърждава състава на делегацията и рамковите позиции, които да бъдат защитавани по време на срещата. В този контекст поканата не предопределя нивото на участие - изцяло вътрешен за всяка една държава членка въпрос е кой да ръководи делегацията ѝ на срещата на върха."