На 30 май 2004 г. група членове на СДС се отделиха от партията майка и създадоха нова политическа сила в дясното пространство.
30 май 2004 г. 1400 развълнувани сини симпатизанти изпълват зала "България" и учредяват нова формация - "Демократи за силна България". Това става, след като 29 депутати от Съюза на демократичните сили (СДС) около лидера Иван Костов се отделят от партията майка, за да създадат нова политическа партия в дясното пространство, оценявана като националконсервативна, под името "Демократи за силна България" (ДСБ). 
Основната причина за този акт, чиято целесъобразност от дистанцията на времето е оценявана от анализаторите нееднозначно, е във времето назад: след загубата на парламентарните избори през 2001 г. от новосформираното движение на Симеон Сакскуборгготски Костов подава оставка и лидерският пост е поет от Надежда Михайлова, бивш външен министър в неговия кабинет. След загубата и на местните избори през 2003 г. и отказа на Михайлова да поеме отговорност възниква ДСБ. А Екатерина Михайлова беше за кратко лидер на СДС след загубата на изборите през 2001 г., но през март 2002, на XIII Национална конференция на партията, губи поста в съревнование с Надежда Михайлова. 
Съпругата на Костов - Елена Костова, създава междувременно фондация "Бъдеще за България", която осъществява дългогодишна социалнозначима дейност. 
"Демократи за силна България" се учреди сред забележителна емоционална подкрепа на симпатизанти на СДС, които провиждаха в новата формация възродяване на автентичната синя идея с идеалистични подбуди. В някои областни градове събранията на симпатизантите посрещаха с френетичен възторг пратениците от София. В Пловдив например събранието, на което говори д-р Николай Михайлов, премина сред невиждана масовост и най-висок градус на емоцията в подкрепа на незабавно създаване на новата партия. 
Наред с Екатерина Михайлова Веселин Методиев и журналистът Найо Тицин бяха значимите поддръжници на идеята за създаване на ДСБ. 
Събрание за подготовка на изграждането на партията. Зад Иван Костов е Асен Агов, един от учредителите. 
Журналистите Явор Дачков и Люба Кулезич бяха сред най-видните поддръжници на идеята за новата синя политическа сила. 
Преди 20 години на този ден развълнувано множество от симпатизанти изпълваше улицата пред зала "България" в очакване на създаването на новата партия. 
Иван Костов беше възприеман като истински мисионер на идеала за автентична синя партия. Зад него е Петър Москов. 
За символ на партията беше избран пламтящ факел, издигнат с ръка на тъмносин фон. А за девиз - "Силна България в обединена Европа". 
Иван Костов и Екатерина Михайлова по времето на подготовката за учредяване на "Демократи за силна България". 
Нено Димов (първият вляво), който след години преживя тежки изпитания в съшит наказателен процес за удовлетворяване на амбиции на главния прокурор, беше сред най-харесваните и силно аплодирани учредители. 
30 май 2024 г. в зала 6 на Националния дворец на културата ДСБ отбляза 20-годишнината от учредяването й с тържествено слово на Иван Костов. Странно, той не се появи в парка сред множеството симпатизанти. 
Пред препълнената зала бяха припомнени думите, зад които пред 20 години са се обединили: "Ние, български граждани, вярващи в достойнството на човешката личност и в силата на солидарността, обявяваме създаването на политическата партия "Демократи за силна България". 
През изминалите години се смениха лидери, след Радан Кънев лидерския пост пое Атанас Атанасов. Междувременно възникна още една синя партия ("Да, България"), последва обединяването на двете сини формации и участието им на избори под името "Демократична България".В тържественото честване наред с Атанасов се включи и лидерът на "Да България" и съпредседател на ДБ Христо Иванов. Тържеството беше уважено и от представители на новите партньори - Николай Денков (вляво) и Никола Минчев от "Продължаваме промяната". 
Проф. Екатерина Михайлова също произнесе слово. През годините тя запази имидж на почтен политик без прекомерни лидерски амбиции и по-късно се отдаде на научна и преподавателска работа в областта на конституционното право. 