Партиите и коалициите могат да се регистрират за избори благодарение на злоупотреби с лични данни. Санкции почти няма. Проверка на "Дневник" показа, подаването на жалба в институциите е по-сложно от самата кражба на данни.

Изборни експерти твърдят, че партиите масово използват стари списъци, които представят отново и отново за да се регистрират за избори. Именно с остаряването на данните се обясняват и най-честите нарушения - наличието на "мъртви души". Част от формациите обаче се възползват и от услугите на т.нар. "дилъри на списъци", твърдят запознати с изборния процес. Те осигуряват списъци с три имена, единни граждански номера и подписи на реални избиратели, които често изобщо не подозират, че са подкрепили дадена формация за участие на избори.

Резултатите от изборите през последните години обаче показват, че винаги има партии, които на избори получават значително по-малко гласове от 2500 - минимумът подписи, които са събрали, за да се регистрират. Това поставя под въпрос доколко хората, за които се твърди, че искат да видят дадена формация в избирателната бюлетина, тъй като участват в подписката за регистрация, в действителност я подкрепят.

Изборният експерт Стоил Цицелков твърди, че основната мотивация на малките партии за участие във всеки тип избори са медийните пакети - 40 хиляди лева от бюджета, които всяка от извънпарламентарните партии и коалиции получава за предизборната си кампания. За вота на 9 юни комисарите решиха тези формации да се ползват с по два медийни пакета - един за националните, и един за европейските избори, и така общата им стойност се удвои.

Проверката в регистрите на изборната комисия може да бъде направена лично от всеки избирател чрез сайта на ЦИК, като за нея е нужно попълването на ЕГН и три имена. След това автоматично се проверяват всички подписки от партии и коалиции, внесени за вота на 9 юни. Ако има съвпадение - ще се появяват инициали, страница и ред в подписката на съответната партия, на която се откриват съответните данни. Ако гражданин установи, че те са използвани неправомерно, може да подаде жалба в Комисията за защита на личните данни КЗЛД. Проверка на "Дневник" показва, че повечето от сигналите обаче постъпват в ЦИК, която по време на заседанията си гласува дали те да бъдат препратени по компетентност в Комисията за защита на личните данни.

В началото на май Рая Петрова* открива, че личните ѝ данни, както и тези на цялото ѝ семейство, всички със степен на инвалидност, са неправомерно използвани от една политическа формация за регистрация за вота на 9 юни. Става дума за партия "Глас народен", която претендира преди началото на кампанията да е получила подпис от лежащо болния ѝ баща и сестра ѝ, която никога не е участвала в подписка за тази или друга политическа формация.

Ситуации като тази са рядкост, тъй като семейството е разбрало за нарушението и е сезирало КЗЛД. Бащата на Рая Петрова обаче сам не би могъл изобщо да разбере, че с данните му се злоупотребява - тъй като няма достъп нито до интернет, нито до компютър, които са нужни както за проверката, така и за подаването на жалба. В такава ситуация са десетки други избиратели.

От партия "Глас народен" казаха за "Дневник", че не съхраняват никакви лични данни, както и че неправомерното използване на лични данни може да се прави с цел да се навреди на формацията:

Ненова отказа да даде отговор на въпроса в кои населени места и кога са събирани подписите.

Изборният експерт Стоил Цицелков казва, че схемите на т.нар. "дилъри на списъци" са различни, като най-често става дума за хора, които се ползват с доверие от други, които са им предоставили данните си. Има случаи, при които недобросъвестни служители в администрацията на ниско ниво целенасочено да са събирали лични данни, обясни пред "Дневник" адвокат Петър Кьосев, който се занимава със защита на лични данни. Кьосев, който в момента е кандидат за народен представител от "Продължаваме промяната - Демократична България", казва, че в практиката му основна причина за изтичането на лични данни е немарливост - изгубени папки и флашки с документи.

Ако не бъде сезирана, Комисията за защита на личните данни прави годишни проверки в списъците на всички партии във връзка с наличието на "мъртви души". За регистрацията на партиите през 2022 и 2023 г. са установени 25 нарушения, като е установено, че те присъстват в списъците на почти всички формации.

При проверка репортер на "Дневник" установи, че сезирането на органите е сложно, а хора като бащата на Рая Петрова сами не биха могли да подадат жалба. Причината - за подаването ѝ е необходим електронен подпис, за издаването който се дължи годишна такса от 12 лв. Това е причината, поради която за сезирането на комисията са предвидени още два начина - на място или по пощата, като през 2023 г. жалби са се подавали най-често именно чрез пощенски и куриерски услуги, сочи годишният доклад на КЗЛД.

Друг начин за сезиране на КЗЛД е през изборната комисия, която по компетентност препраща сигналите.

До момента за злоупотреба с лични данни за вота на 9 юни в КЗЛД са получени шест жалби от физически лица (към 31 май - б.а.), става известно от справка на комисията, изготвена за "Дневник". Възможно е броят им да се увеличи, тъй като жалби за тези избори могат да се подават до април 2026 година - в закона е заложен срок от "шест месеца след узнаването за нарушението, но не по-късно от две години след извършване на нарушението".

В отговор на запитване от "Дневник" от ЦИК отговориха, че до момента са обработили осем сигнала от граждани (към 3 юни - б.а.). КЗЛД не поддържа статистика за това колко от жалбите минават през изборната комисия, но съдейки от броя на сигналите за тази година може да се направи извод, че сигналите за нарушения с данни при регистрацията на партии и коалиции масово минават през изборната комисия, за сезирането на която не е нужен електронен подпис или подаване на място.

След постъпването на жалбата членовете на КЗЛД решават дали има основание да я разгледат и дали всички формални условия за редовност на сигнала са изпълнени (става дума за данни за контакт, наличие на електронен подпис, като ако такива няма - жалбата не се разглежда -б.а.).

Следващата стъпка е изготвянето на допълнителни експертизи - най-често графологична. Едва след това КЗЛД се произнася по сигнала, като политическите формации се наказват с глоба в размер, определен по реда на чл. 83, параграфи 4 и 5 от Общия регламент за защита на данните. Практиката на КЗЛД показва, че глобите обичайно са в размер на 500 лева. Сумата трябва да бъде преведена по сметката на КЗЛД след влизането в сила на решението. При неизпълнение се изпращат уведомителни писма за доброволно заплащане на сумите в срок от 14 дни след получаването на писмото. След изтичане на този срок се предават за принудително изпълнение на Националната агенция по приходите.

Адвокати, с които "Дневник" разговаря, препоръчват на хората, които установят, че с личните им данни е злоупотребено, да подадат съответните жалби, след което да се свържат с представителите на партиите и да поискат от тях информация за това как са сдобили с данните им и каква тяхна информация обработват. В отговор на запитване на "Дневник" Венцислав Караджов - председател на Комисията за защита на личните данни, призовава избирателите да поискат от формациите да заличат неправомерно използваните техни лични данни.