Това е едва незначителна част от клишетата, които служат за удобно оправдание на повече от половината българи да не отидат до урните в изборните дни. Техният брой се повишава с всяка следваща година, а

Основания за това не липсват сред хора, които свързват демократичните промени най-вече с разочарованието от политиците и липсата на алтернативи, с усещането за безсилие и убедеността, че няма кой да спре силните на деня. Хора, които живеят в една от държавите с най-голямо социално неравенство в ЕС, в държава със застаряващо население и емиграция на младите хора на Запад, както и с отровна медийна среда, в която дезинформацията е старото нормално.

За какво обаче гласуват всички българи, които избират да не използват правото си на глас?

Когато пътуваме в чужбина, няма как да не забележим, че цените на редица продукти в богатия Запад са по-ниски от тези на същите продукти в българските магазини. Много българи обвиняват за това западните вериги, но истината е, че не е луд тоя, който яде баницата, а тоя, който му я дава.

Може и да не се интересуваме от политиците, но политиците назначават обществените регулатори, които са длъжни да контролират нелоялните търговски практики, да защитават конкуренцията и да предотвратяват монополите. От това зависи в магазините ни да намираме по-евтини и качествени продукти.

И наяве, и насън роптаем за сложените преди няколко месеца плочки по тротоарите, които при дъжд ощастливяват обувките и панталоните ни с обилни количества вода. За бабунестите километри едва положен асфалт. За това, че някой майстор си е оставил ръцете, че и е имал наглостта да го направи с нашите пари. Това е следствие не само на закона, но и на работата на институциите и контролните органи, които би следвало да правят така, че обществените поръчки да попадат при сръчни ръце, работещи с качествени материали, а не при пишман майстори, които работят с материал трето качество.

Често с пълно основание се оплакваме от високите си сметки, като често отново даваме примери със Запада. В същото време въобще не ни интересуват регулаторите на цените на услугите, част от които в България все още не са пазарни. А хората в тези регулатори се назначават от политиците.

Когато мобилният оператор ви изненада, че от следващия месец ще плащате по-големи сметки, непредвидени в договора, да си спомним отново поговорката за баницата. И нека насочим гнева си отново към обществените регулатори. А после нека се сетим и че

Вместо да негодуваме за високи лихви и да берем страх за мижавите си бъдещи пенсии, добре е да се сетим, че надзорът се прави от куп контролни органи, а правилата се определят от народните представители чрез закони.

Когато не гласуваме, ние показваме, че не се интересуваме какво правят хората, които ни управляват. И когато мърморим, че живеем в една от най-корумпираните държави в ЕС, може би трябва да се запитаме дали политиците, които злоупотребяват с общественото си положение, не са напълно нормални хора. Лудите сме ние, защото им позволяваме да вършат каквото им джоб поиска.

Живеем в свят, чийто регулатор на общо основание се явяват политиците, които по задължение и съвест регулират размера на минималната заплата и на пенсиите. Това не би трябвало да ни кара да се чувстваме безпомощни. Точно обратното. Защото според основния принцип на демокрацията, а именно правото ни на глас, ние сме регулаторите на тези, които регулират функционирането на държавата.

Свикнали сме да насочваме гнева си към едно обезсърчаващо и главозамайващо "те", което постоянно подлага крак пред нашето съществуване и трови бъдещето ни. Истината е, че това "те" ние си го създаваме. Когато сме информирани граждани и вземаме обмислен избор, това "те" престава да съществува, ние надникваме през него като през микроскоп и започваме да различаваме три вида частици: "тези", "този" и "тази".

Затова и когато не гласуваме, гласуваме за "те". Когато следим процесите и се информираме, ние можем да се преборим с медийните димки. Ние гласуваме за "тези", "този" и "тази", следим действията им и ги регулираме като избиратели. Ако не свикнем да го правим, ще продължат да ни управляват "те". Това е положението.

Няма читави партии, казват. Всички са еднакви. Всъщност всичко е въпрос на информираност. Може би пък избор има, просто не сме се постарали достатъчно в търсенето си, ако изобщо търсим, защото май най-често си седим на диваните и роптаем срещу вездесъщото "те".

Винаги можем да гласуваме за конкретна личност, която защитава кауза, в която се разпознаваме. Или да помогнем на някоя смислена малка партия да мине заветния процент, за да получи партийна субсидия и да се развива. И някой ден да защитава интересите ни в парламента.