От протеста към търсенето на решения: защо крайнодесните станаха втора сила в Германия
Не може да е както преди, каза канцлерът Олаф Шолц след резултата на евроизборите, донесъл на партията, Германската социалдемократическа партия (ГСДП), едно от най-големите сътресения в последните години.
"Трябва да се тревожим за това. Никога не може да свиквате, винаги трябва да ги наказвате отново и отново", каза Шолц.
Шолц имаше предвид факта, че най-голямата крайнодясна партия - "Алтернатива за Германия" (АfD) - е далеч зад основната опозиционна сила, Християндемократическия съюз, но със своите почти 16% изпреварва всички партии в управляващата коалиция.
Някои наблюдатели очакваха този резултат; а и за повечето германци залогът бяха национални, не европейски въпроси. Освен това триумфът бе предопределен от успеха в източногерманските провинции, където партията бе първа.
Все пак водеща германска медия събра основни изводи от изборите и сред тях са голяма част от причините AfD да получи такъв резултат.
Около половината от анкетираните в проучване на Infratest Dimap са заявили, че вотът е добър възможност федералното правителство да получи урок, така че очевидно резултатите са силно свързани с работата на партиите в коалицията "светофар" (между "червените" социалдемократи, "жълтите" либерали и Зелените). Над половината свързват вота с национални въпроси, отбелязва германската обществена телевизия А Ер Де.
Медията изброява някои фактори:
Силно разочарование от федералното правителство. Едва 22% са доволни от работата на властта, рекордно ниска стойност за последните 11 години.
Социалдемократите са отслабени от решението на мнозина да не гласуват. Разочарованието на избирателите на социалдемократите е илюстрирано от първите данни как те са променили предпочитанията си. Цитираното изследване сочи, че 580 хил. избиратели на социалдемократите, водещия коалиционен партньор в Берлин, гласували за тях на федералния вот, са подкрепили AfD за европарламента. Същевременно други 2.61 млн. са избрали да не гласуват изобщо. Три четвърти от анкетираните с право на глас казват: ГСДП обеща много, а направи малко. Друг фактор е ниският рейтинг на самия канцлер Волфганг Шолц, одобряван от едва 23%. Впрочем същото може да се каже за рейтинга на лидера на ХДС Фридрих Мерц, за когото едва 20% казват, че би бил добър канцлер.
За сравнение, при 5.54 млн. за ГСДП и 6.3 млн. за "Алтернатива за Германия" разликата изглежда силно свързана с отлива от разочарование. Резултатът на ГСДП на предишните евроизбори през 2019 г. е с едва 400 хил. гласа по-добър; спрямо федералния (11.9 млн. гласа) вот вчерашните евроизбори бележат спад наполовина. За сметка на лявото пространство е и подкрепата от 6 места, или 6.2%, от вота за създаденото през януари движение "Съюз Зара Вагенкнехт", чиито основатели се отцепиха от "Левите".
"Вече не сме само протестна партия" - крайнодесните отстъпиха в Бундестага, но задържаха Изтока
Отлив от всички партии. AfD е получила гласове от почти всички лагери:
- 50 хил. от Зелените;
- 160 хил. от "Левите";
- 470 хил. от либералите;
- 580 хил. от социалдемократите;
- 620 хил. от християндемократите.
На този фон загубата на общо 500 хил. гласа на хора, избрали да не подкрепят никого или да посочат скорошно алтернативно движение, изглежда по-скоро малка.
AfD бележи успехи при младите избиратели. Сред Зелените е особено голяма загубата при избирателите на възраст под 25 години, където традиционно бяха силни. Обратно, AfD бележи успехи при хората между 16 и 24 г.: през 2019 г. 34% гласуват за "Зелените", вчера - 11 на сто. Преди 5 години едва 5% избират "Алтернатива за Германия", вчера са били 16 на сто, втора след Християндемократическия съюз като избор на младите (всъщност на първо място не е ХДС, а графата "други"; мнозина са предпочели малки партии).
Крайнодесните печелят от масовото неудовлетворение. AfD е големият победител на вота с резултат, с 5 пункта по-добър от предишния, пише А Ер Де. AfD остава партията на недоволните, фокусирала се върху теми, тревожещи все повече германския електорат, от усещане за повишаваща се престъпност и пристигането на "твърде много" чужденци до влиянието на исляма (обратно, промените в климата тревожат по-малко хора днес, отколкото преди 5 години; разликата е 11 пункта).
| Освен това почти половината респонденти одобряват позицията на AfD за исляма и нуждата да бъде ограничен потокът от чужденци и нито скандалите около кандидатите Максимилиан Кра и Петр Бюстрон, от които самата партия се дистанцира, нито срещата в Потсдам успяха да ги разубедят. |
Не стихват протестите срещу "Алтернатива за Германия" след неонацистката среща в Потдсам
Миграцията. При това избирателите на AfD не я смятат за екстремистка. Дори контраразузнаването (Службата за защита на конституцията) да мисли така, едва 5% от гласувалите за нея са на това мнение. Повечето поддръжници на партията казват: не ме интересува как я възприемат, важното е да разреши нужните проблеми.
Особено по въпросите на имиграцията, важна за мнозина, тема, по която повече избиратели (14%) смятат AfD за предлагаща по-добра политика, отколкото смятат това за ГСДП (12%) и Зелените (8 на сто).