Кратък шок, дълга игра: защо Макрон насрочи мълниеносни избори
Изглежда мнозина забравиха, че Франция има за президент бивш инвестиционен банкер, голист и лидер, чиято система описват като юпитерианска - след като с политическо земетресение промени географията на френската партийна политика, той е сам на върха и може да бъде дързък, дори когато губи. Или именно защото губи.
Когато в неделната вечер минути след обявяването на изборните прогнозни резултати, той направи телевизионно обръщение, в което каза, че след като близо една трета от гласувалите на евроизборите французи са подкрепили крайната десница, нека сега решат дали искат и в страната им да е такова управлението.
Можеше ли Макрон да "пасува", след като партията на Марин льо Пен традиционно се представя силно на избори за европейски парламент и сега събра два пъти повече проценти от управляващата коалиция?
- Да. Защото там винаги евроизборите са били празник на протестния вот срещу националната власт, без това да има сериозни последици за правителствената политика.
- Може би. Защото президентските избори са чак след три години, няма смисъл да се дава бонус на опозицията, когато е в такъв възход, а и в днешния задъхан от събития свят кой знае какво още ще се случи, след като за две години от началото на 2020 г. избухна уникална пандемия и първата мащабна война в Европа от 1945 г. насам.
- Не. Защото ритъмът и календарът на политическите събития във Франция по-скоро го задължават веднага да поеме риск, въпреки че на пръв поглед изглежда абсурдно след такова поражение веднага да насрочваш избори.
Льо Пен веднага захапа "стръвта" на този шанс веднъж в живота. Тя обяви, че е готова да управлява и че "мога само да приветствам подобно решение". Буквално зад ъгъла застана вероятността 28-годишният "вундеркинд" и формален лидер Жордан Бардела да стане най-младият министър-председател в историята на страната.
Дори най-преданите им симпатизанти бяха сварени неподготвени в неделя. Първо те освиркваха и дюдюкаха в началото на изявлението, след което зяпнаха и започнаха да се радват и скандират Démission! Démission! (Оставка! Оставка!). Льо Пен подхвана стария рефрен: "Тази вечер посланието, включително за разпускането, е адресирано и до лидерите в Брюксел. Тази велика победа за патриотичните движения е в съответствие с посоката на историята... Тя затваря тази болезнена глобалистка интерлюдия, която причини толкова много страдания на народите по света."
В действителност ситуацията е по-сложна. Даже доста по-сложна.
Дори да спечели предсрочния вот, Марин льо Пен може в крайна сметка да съжалява.
С идването си на власт преди 7 години Макрон унищожи традиционния политически пейзаж на Франция, оставяйки крайната десница (и донякъде крайната левица) единствената алтернатива. Това се изостри през 2022 г., когато пропрезидентската коалиция изгуби мнозинството си в парламента и това забави плановете му за реформи. Сега, според Жералд Дарманен, вътрешен министър на Франция, е настъпил моментът този Гордиев възел да бъде разсечен от народа - не от партиите - призован от президента на републиката.
Макрон предизвика избирателите да се замислят и решат дали са готови за пръв път в историята на Петата република от 1958 г. насам да възпроизведат "съжителство" между президент и правителство с диаметрално противоположни разбирания за това как трябва да се управлява Франция. Има исторически (почти) прецедент - Дьо Гол подава оставка през 1969 г., когато преценява, че повече не може да управлява.
Изглежда президентът смята, че Национален сбор на Льо Пен/Бардела няма да събере нужните 289 депутати за мнозинство, а засега никой не иска да наруши табуто от десетилетия да не се съюзява с националистите. Проучване на Toluna Harris прогнозира снощи 235 - 265 депутати за Льо Пен след вота на 30 юни и балотажа на 7 юли. Вероятно и активността ще е по-висока от неделните малко над 40%.
Макрон предизвиква и "Национален сбор" да поеме отговорност с нещо, което спокойно може да се нарече "отровен дар" - да управлява в много сложно време, след като има нулев опит на национално и международно ниво.
| Ако партията победи, това ще е един от най-големите политически трусове в следвоенната история на Франция. Но президентът продължава да ръководи външната политика и отбраната, така че акцентът ще е първо във вътрешната и социалната политика. |
- "Национален сбор" може да очаква да стане "нормална партия", получила властта на най-високо ниво. Това не означава много, ако е сварен без програма и хора за управление, от които в партията са очаквали да има нужда поне след две години за редовните президентски избори.
- До 2027 г. националистите ще се дискредитират в кампанията и (евентуално) във властта.
- президентът все още има опция предложи премиер - от дясноцентристите или от лявоцентристите - независимо какво му казват партиите и стига да е преценил, че номинираният може да получи вот на доверие и да управлява в рамките на неформална коалиция.
- Макрон изтегли напред във времето сблъсъкът (вкл. улични протести и блокади), който така или иначе го очакваше наесен по повод бюджета на Франция с подготвени 25млрд. евро съкращения на обществените разходи.
- "Така ще има две, а не пет, "лоши години", в сравнение със сценария, когато побеждават през 2027г." казва Оливие Бланшар, икономист в Института "Питърсън" във Вашингтон.
"Почти сигурно, това би поставило спирачки на Льо Пен. Не смятам, че тя ще се справи добре на парламентарни избори в два рунда, когато се мобилизират различен профил избиратели, разказва "Политико". Няколко пъти през последните поне две десетилетия като бент срещу националистите са се изправяли и леви, и десни.
Тази френска политическа драма засяга и Европа.
Кампанията и изборите съвпадат с първата активна фаза - някъде до 18 юли - за определяне баланса на силите в новия Европейски парламент и, в края на юни, на нови кандидати за председател на Европейската комисия и европейската дипломация. Както и със срещата на върха на Г-7 тази седмица, конференцията за мир в Швейцария малко по-късно и форумът на НАТО през юли.
Спори се доколко националните проблеми ще се отразят на международните:
- Според Еди Уокс от "Файненшъл таймс" календарът няма да се размества не само защото Макрон продължава да води външната политика, но и защото едва ли някой лидер в Европа ще предложи да бъде изчакана Франция за след изборите.
- Според Селиа Белен от парижкия офис на Европейския съвет за външна политика ще има отражение върху няколкото ключови международни срещи и решения със сигурност ще има краткотраен ефект заради неяснотата за бъдещето на пропрезидентската партия.
В дългосрочен план залогът е висок и ако Льо Пен спечели, Франция и Европа ще навлязат в непознати води.
"Плановете на партията ѝ са елементарни, имат нужда от "полиране" и понякога между тях има вътрешно противоречие. Това носи риск от отслабване на един от най-амбициозните и опитни европейски политически лидери в момент, когато Европа трябва да демонстрира, че за нея има бъдеще пред лицето на руска агресия, американско колебание и конкуренция с Китай.
Преминаване на Франция от Ваймарския централен либерален лагер към предвождан от Джорджа Мелони националистически лагер може фундаментално да трансформира баланса на силите в Европа в посок ана едно бъдеще на децентрализация, по-малко обединение и интеграция", казва още Белен.