Сигналът от читател на "Дневник" е за секция в столичния квартал "Лозенец. Подобни истории разказваха в социалните мрежи избиратели и от други градове след публикуването на протоколите от изборите на 9 юни. Колко точно са изчезналите преференции никой не може да каже. Трудно може да се разбере и дали са довели само до неприятното усещане за отнет глас, или пък съществено са изкривили резултатите от вота.

Извън случаите на умишлени злоупотреби, причините за грешки, водещи до изчезване на преференции, са прозаични - трудните за попълване протоколи и умората след дългия ден, казват изборни наблюдатели. Законът обаче не позволява повторна проверка на вписаните в протоколите данни, освен ако не става дума за драстични разминавания в отчитането на гласовете и то само по искане на кандидатите, не и на избирателите.

Така, ако секционната комисия сама не хване грешката си в изборната нощ, ощетеният гласоподавател не може да направи нищо и казусът приключва по системата "Станала е грешка, извинете!". Санкции за допуснати неточности също няма, така че проблемът - заради небрежност или умишлено, може и вероятно ще продължи да се възпроизвежда на всеки следващи избори.

Преференциите бяха въведени, за да се даде възможност на избирателя не просто да гласува за кандидатите в определения от партийните централи ред, а да ги размества в зависимост от това кого одобрява най-много, като слага отметка в кръгчетата с номера от 101 нагоре. В евровота предпочитанията на гласоподавателите имат особена тежест - за разлика от националните избори, където водачът на листа получава и гласовете, в които няма отбелязана преференция, тук първият взима само тези, в които изрично е посочен.

В секцията в "Лозенец", за която стана дума, изчезналите преференциални гласове са общо 11 и са отбелязани при гласуване с машина. Гласовете са били с номер 101 за водача на листата на "Продължаваме промяната - Демократична България" Никола Минчев. Проверката на "Дневник" показа, че предпочитанията са били преброени от комисията, но са нанесени в протокола за друг кандидат.

Във видео записа от броенето на гласовете се чува ясно, че при разделянето на бюлетините от машинния вот на купчини по партии, се отчитат предпочитания за Минчев. При попълването на протокола мъжки глас диктува: "Партия 14 (номерът на "Продължаваме промяната - Демократична България" - бел.авт.), 101 - 11 [гласа]". След това съобщава за преференции за още петима кандидати с номера 102, 105,106, 108 и 117.

В протокола, който комисията попълва и предава на Районната избирателна комисия, обаче срещу 101 няма нито една отбелязана преференция. За сметка на това, има 11 вписани за номер 111. Така преференциите за Никола Минчев се озовават при съпартиеца му от "Продължаваме промяната" Димитър Димитров.

Колко подобни грешки за този или други кандидати са направени никой не може да каже. Хващането им от избирателите е трудно, защото изисква да са изпълнени едновременно две условия. Първо, самият гласоподавател трябва да провери протокола от секцията, защото знае за кого е гласувал. Второ, в протокола трябва да не са записани преференции или те да са по-малко, отколкото са гласовете, за които проверяващият знае със сигурност, че са подадени.

В конкретният случай комисията също може да пропусне грешката, тъй като отчетените при броенето преференции фигурират в протокола, макар и вписани за друг кандидат от същата листата, и поради тази причина въведените автоматични контроли при приемането на протоколите от районната избирателна комисия (РИК) не светват, обясни пред "Дневник" изборният експерт Стоил Стоилов.

Там обаче грешките са водели до разлика в отчетените гласове и това е задействало контролите.

За Никола Минчев грешката е без значение, тъй като той е получил предпочитанията на над 15% от гласувалите за "Продължаваме промяната - Демократична България" (44 760 гласа) и влиза в Европарламента с първи резултат от своята политическа сила.

В други случаи може да се окаже решаваща. В четвъртък (13 юни) кандидатът в националните избори от същата коалиция Таня Андреева обяви, че според публикуваните от Централната избирателна комисия данни не е успяла да прескочи 7-процентната бариера на преференциите и остава извън Народното събрание. Тя обаче твърди, че е получила близо 100 гласа повече от отчетените и те биха ѝ стигнали, за да мине достатъчно напред в листата и да стане депутат. "При проверка на данните от машините, се оказва, че преференциите на над 91 човека не са отчетени и не са пренесени от разписката от машината към протокола. Съответно не са преброени и липсват", написа Андреева във "Фейсбук", призовайки резултатът да бъде коригиран.

Изборният кодекс не предвижда процедура за проверка на претенциите за неотчетени преференции, особено ако протоколът е подписан от всички членове на секционната комисия, без да е отбелязано особено мнение, обясни Стоил Стоилов. По думите му законът разчита на взаимния контрол, който упражняват един спрямо друг членовете на комисията, всеки от които е излъчен от някоя от парламентарните партии. Затова и подписването на протокола има ролята на потвърждение, че записаните данни са верни и те отиват към районната и централната комисия.

Проверка и промяна на вписаните в секционните протоколи данни след предаването им на районните комисии се прави трудно. Според закона избирателят няма право да задвижи такава процедура.

До повторно отваряне на чувалите с бюлетини и протоколите може да се стигне само по решение на съда.

Извън случаите на умишлени манипулации на данните, многобройните грешки в изборните резултати се дължат на сложните секционни протоколи и недостатъчно подготвените членове на комисии, смятат наблюдателите.

За трудностите свидетелства и Наталия Киселова, която е била член на изборна комисия за вота на 9 юни. По думите ѝ въпреки че секцията е била със сравнително малко избиратели, броенето и отчитането на гласовете е продължило с часове. Този път комисиите попълваха четири протокола - по един за гласуването с хартия и с машини за двата вота (за националния и европейския парламент).