Поредните предсрочни парламентарни избори промениха разпределението на силите в Народното събрание, но без да решат генерално проблема с управленските мнозинства - за избирането на правителство и прокарването на решения в 50-ото Народно събрание ще е нужна подкрепата на поне три парламентарни групи.

Възможностите кой да партнира на мандатоносителя ГЕРБ и на ДПС, която вече даде заявка за участие във властта, остават ограничени заради условието им за сформиране на евроатлантическо правителство на фона на увеличаващите се проруски и националистически формации. "Продължаваме промяната - Демократична България", която има ясен евроатлантически профил, вече се обяви за опозиция. В категорията на евроатлантиците обаче бе поставена "Има такъв народ", а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че не би отхвърлил подкрепа за кабинет от партията. До момента от "Има такъв народ" не са коментирали такъв сценарий.

Първото заседание на новото Народно събрание на 19 юни (сряда) идва след свиканите от ГЕРБ преговори за правителство и се очаква да очертае възможните валенции за мнозинство още с избора на председател. Ако ГЕРБ и ДПС се сдобият със сигурен партньор още в началото, ще тръгнат уверено към целта си да изпълнят целия четиригодишен мандат.

За първи път новите 240 депутати ще се закълнат в новата сграда на парламента, намираща се в някогашния Партиен дом. Освен това за първи път след промените в конституцията с клетвата на членовете на 50-ото Народно събрание, ще бъде разпуснато предишното.

По традиция първата сесия ще бъде открита от най-възрастния депутат. За пореден път в последните три години това ще бъде Силви Кирилов от "Има такъв народ". Той удари първия звънец на 47-ото Народно събрание. След клетвата на депутатите и изказванията от трибуната политическите сили ще се сблъскат с първото предизвикателство - избора на постоянен председател.

От ГЕРБ казват, че още не са определили окончателно кандидата си и ще изчакат края на преговорите с останалите политически сили. По думите на източник от партията възможните кандидати са "повече от пет".

Сред неофициално обсъжданите номинации са бившият председател на Народното събрание Росен Желязков и заместничката му Росица Кирова.

В понеделник (17 юни), след края на преговорите с ДПС, от партията на Бойко Борисов не изключиха за поста да бъде номинирана и Йорданка Фъндъкова - дългогодишен кмет на София и новоизбран депутат. Деница Сачева я определи като "дялан камък" и "подходяща за много позиции".

По информация на "Дневник" ГЕРБ няма да номинира бившия председател на Народното събрание Цвета Караянчева, въпреки че тя се завърна в Народното събрание.

Гласуването за председател се приема като знак за оформящите се мнозинства и оттам - за шансовете за редовно правителство. В последните два парламента изборът на "първия между равни" се осъществи трудно и след редица спорове между първите две политически сили - ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България". В 49-ото Народно събрание дори се стигна до компромисен вариант - обявено беше "джентълменското споразумение" за ротационно председателство, за да се избегне рискът от блокиране на институцията. До размяна не се стигна заради разрива между партньорите в управлението.

Разпределението на силите сега сочи, че, за да постави свой представител начело на парламента, ГЕРБ ще се нуждае от подкрепата на ДПС и на още една парламентарна група. Първите две групи имат общо 116 гласа, а председателят се избира с мнозинство от 121 гласа "за", в случай че в заседанието участват всички 240 народни представители.

Според източници от "Продължаваме промяната - Демократична България" коалицията няма да подкрепи кандидат от ГЕРБ. "Възраждане" винаги досега е имала своя номинация и не подкрепя други. Пред БНР в понеделник (17 юни) депутатът Борислав Гуцанов заяви, че "не вижда как БСП може да подкрепи кандидатура от ГЕРБ за председател" и допълни, че е задължение на първата политическа сила да намери подкрепа от евроатлантическите партии. По думите му по всяка вероятност БСП няма да издига своя кандидатура за председател. Неясни засега остават намеренията на "Има такъв народ" и "Величие".

Очаква се партиите да имат затруднения и с излъчването на заместници на председателя. Две от най-популярните лица, които изпълняваха тази функция в последните парламенти - Никола Минчев от "Продължаваме промяната - Демократична България" и Кристиан Вигенин от БСП, предпочетоха кариера в Европейския парламент и сега трябва да им бъдат намерени наследници.

Социалистите вече посочиха своята кандидатура - енергийният експерт Драгомир Стойнев. "Продължаваме промяната - Демократична България" по всяка вероятност ще предложи лидера на ДСБ Атанас Атанасов, който и преди е изпълнявал тази функция. "Възраждане" ще заложи на досегашния си зам.-председател - Цончо Ганев. В 49-тото Народно събрание ДПС и "Има такъв народ" издигнаха кандидатурите на Филиз Хюсменова и Андрей Чорбанов, но не е известно дали ще повторят избора си. Най-голям шанс за зам.-председател от "Величие" има Виктория Василева, която вече има опит на поста в 45-ото и 46-ото Народно събрание.

Следващата стъпка при конституирането на новия парламент е сформирането на парламентарните групи. Тя е ключова, тъй като без нея не може да започне процедурата по съставяне на правителство. По информация на "Дневник" част формациите ще обсъждат и решават днес кои да са председателите и членовете на ръководствата на групите. Тук големи размествания не са вероятни.

Очаква се "Възраждане" и "Има такъв народ" да запазят лидерите си - Костадин Костадинов и Тошко Йорданов. След оставката на лидера на БСП Корнелия Нинова Националният съвет на партията избра Борислав Гуцанов да бъде председател на парламентарната група на партията, въпреки че първоначалното предложение беше за Георги Свиленски. Пред БНР неформалният лидер на "Величие" Николай Марков потвърди, че той ще води най-малката група.

В последните четири парламента неизменно начело на депутатите от ГЕРБ беше Десислава Атанасова. Тя обаче бе избрана за конституционен съдия, а след напускането на Народното събрание мястото ѝ зае лидерът на партията Бойко Борисов. Източник на "Дневник" от формацията заяви, че Борисов все още не е взел решение дали отново да заеме поста, макар че това би било най-логично. Ако това стане, заместници по всяка вероятност отново ще са Теменужка Петков, Деница Сачева и Рая Назарян, които бяха посочени от Борисов за участници в преговорния екип за съставяне на правителство.

Пред ДПС единственият въпрос е дали Делян Пеевски ще продължи да е едноличен лидер, или ще сподели поста със съпредседателя на партията Джевдет Чакъров.

Най-много неизвестни стоят около ръководството на групата на "Продължаваме промяната -Демократична България". В миналото Народно събрание тя имаше двама съпредседатели - Кирил Петков от "Продължаваме промяната" и Атанас Атанасов от "Демократична България". Тъй като Атанасов вероятно ще бъде кандидатурата за зам.-председател на парламента, сега обединението ще трябва да излъчи друг представител. Това няма да бъде лесна задача след оттеглянето на другият лидер в коалицията - Христо Иванов. Неофициално за мястото се споменава името на Надежда Йорданова.

Все още действащото 49-о Народно събрание излезе в предизборна ваканция, без да е гласувало важни законопроекти, свързани със средствата по европейския План за възстановяване и устойчивост. Сред тях са законът за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, законът за несъстоятелност на физическите лица (популярен като закон за личния фалит), пътната карта за климатична неутралност, както и новия състав на Комисията за противодействие на корупцията.

В понеделник Рая Назарян съобщи, че тъкмо приемането на процедурни правила за избор на членове на антикорупционната комисия ще бъде първата задача на новия парламент. Въпреки това депутати коментираха пред "Дневник", че е малко вероятно тя да се осъществи заради липсата на политически консенсус.

По тази причина представител на формацията допуска реформите по плана да останат на заден план, а вместо това да се пристъпи към приемане на закона за еврото, който е важен за членството на страната в еврозоната.