Рискът от геноцид се завръща в най-тежката хуманитарна криза в света
Над девет милиона разселени за година и стремително приближават десет. Осемнайсет милиона изправени пред остър глад, пет от тях спешно нуждаещи се. Експерти по продоволствената сигурност очакват до септември 70% от населението да живее при краен глад. САЩ очакват, че дотогава може да загинат над 2.5 млн. души, или 15% от населението на най-засегнатите региони.
Това не са комбинирани данни от конфликти по света, а за един-единствен, чиито последици тепърва ще се усещат.
Судан, трикратно по-голям от територията на Украйна, със сходно население, е опустошен. Очакваната от САЩ смъртност е за районите (всеки с по няколко щата) Кордофан и Дарфур. Последното име отекваше след геноцид преди 20 години, който днес може да бъде повторен. А "примката на войната" около цивилните, предупреждава ООН, само се затяга.
Огънят на конфликта, разпалван 14 месеца в самия Судан, се поддържа и отвън, а международната общност не е способна да противостои, отчасти поради спецификата на войната.
Най-голямата хуманитарна криза в света, свързана с разселване, вече изпреварва Сирия и Украйна. Тя е резултат от необичаен в размаха си конфликт на Суданските въоръжени сили на Абдел Фатах ал Бурхан със Силите за бърза подкрепа (RSF) на Мохамед Хамдан Дагало, на военни и паравоенни, с какъвто светът рядко се сблъсква.
Какво очаква суданците, как се стигна дотук и какво следва? "Дневник" очертава измеренията на бедствието след разговори с представители на Европейския съюз, Върховния комисариат на ООН за бежанците и водещ експерт с трайни, потвърждавани от времето наблюдения върху конфликта.
Първо на фокус са милионите засегнати от войната и не само заради мащаба на кризата. "Дневник" разбира от събеседници, пряко запознати с хода на събитията, че 20 години след геноцида в Дарфур рискът историята да се повтори не е просто инструмент за привличане на вниманието към региона.
Измеренията на бедствието
ООН говори за 9.3 млн. принудително разселени (които може да достигнат 10 млн. за седмици), от тях 1.9 млн. основно в съседните Чад, Южен Судан, Египет, Етиопия и Централноафриканската република.
Според Бюрото за координация на хуманитарните въпроси към ООН (ОСНА) 24.7 млн. души ще се нуждаят от помощ през 2024 г. ОСНА очаква тази година да може да помогне едва на 60% от тях. До септември 756 хил. може да са пред "катастрофални нива" на глад според подкрепен от ООН доклад.
- Милиони от разселените са деца в страна, където близо половината са под 18-годишни.
- Това е изгубено поколение: според УНИЦЕФ 90% в момента не ходят на училище.
- И за тях, и за възрастните главоломно расте рискът от заразни болести. Контролирани преди проблеми - малария, морбили, денга, диария, холера, бяха овладени до войната.
- Недохранването според "Лекари без граници" започва от майчината утроба.
По оценка на отдела за европейски операции за гражданска защита и хуманитарна помощ към Еврокомисията, DG ECHO, 70% от здравните заведения са извън строя след "целенасочени атаки, окупиране, разграбване на лекарства и запаси и липса на медицински персонал".
Помощите не стигат: ВКБООН е събрал едва 16% от нужните средства.
Разселените са на прицел, между воюващите страни. На толкова много хора им трябва и най-елементарна помощ, за да оцелеят. Говорим за вода. За храна. За подслон. За медицинска грижа. В много райони те не са налице.
САЩ обявиха миналата седмица пакет с 315 млн. долара помощ. Според ръководителя на USAID Саманта Пауър гладът може да е по-опасен от този в Сомалия от 2011 г. с четвърт милион жертви.
Най-тревожният сценарий би бил Судан да стане най-смъртоносният глад от Етиопияп рез 80-те години на миналия век.
При това в Судан се задава сезонът между реколтите, когато запасите намаляват и цените поскъпват, а започващият дъждовен сезон само усложнява доставката на помощи по разнебитените или несъществуващи пътища.
Може ли гладът да бъде победен с повече общуване
Последен пристан в Дарфур
Над година след опустошителното начало, съсредоточено около Хартум, войната си "проправи" път в много международни медии с битката за Ел Фашер, югозападен град, столица на щата Северен Дарфур, последния голям град в Дарфур, който държат Суданските въоръжени сили. Там още през юли 2023 г. Международният наказателен съд започна разследване за военни престъпления. Но те напомниха за други през юли 2005 г.: за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Конфликт, загиналите в който може да достигат 200 хил. души между 2003 и 2005 г. и в който на прицел изглеждат неарабските племена фур, масалит и загауа. Същите, за чието бъдеще са най-силни днес притесненията на международната общност.
Издирван за геноцид предложи на Путин да открие военна база в Судан
И през 2003 г. в събитията изплуват, макар и не като главни участници, двамата сражаващи се днес генерали.
Конфликтът на Бурхан и Дагало, развихрил се в тройния мегаполис на Хартум, Омдурман и Хартум Бахри с население над 6 млн. души по поречието на Нил, се водеше и в Дарфур, където са базата, основните мрежи и предимството на RSF и Дагало. Битката в "столичните градове" преля и в други щати.
"Конфликтът, който виждаме, не е много често срещан: фактът, че имате паравоенна сила, която е почти толкова голяма, колкото редовната армия", каза пред "Дневник" Хагер Али, изследовател на конфликта към германския център GIGA, базирана в Берлин.
Дори сред други страни, диверсифициращи сектора си за сигурност, като Буркина Фасо, Мали, други, в които армията е на власт и където страните обикновено избягват паравоенни да се превърнат в това, което е RSF.
Два преломни момента наклониха везните в полза на RSF, но и застрашиха повече цивилни. Единият бе превземането на Уад Мадани, столицата на провинция Гезира, смятана за безопасна, през есента.
Другото бяха стълкновенията около Ел Фашер, където се бяха приютили около 2 млн. души. Този град след епизодични сблъсъци в първите месеци също се смяташе за безопасен. До началото на май, когато започна обсаждането му,, силите на Дагало прерязаха пътищата към Ел Фашер и започнаха да навлизат в него.
| От добре запознат със ситуацията на терен събеседник "Дневник" разбира, че и армията, и RSF се опитват на набират бойци от местните общности в Ел Фашер, а това само слага сол в раните в региона и нагнетява напрежението. Резултат са и сблъсъци между различни етнически и въоръжени групи в близки региони. Трудно е да се установи колко цивилни изобщо са останали в града - някои говореха за 2 млн. в началото на юни - но според някои данни от града бягат десетки, ако не стотици хиляди, а само в близкия лагер Замзам вече има над 300 хил. души и катастрофална продоволствена криза. |
Лечебните заведения затварят едно по едно. Трите действащи болници в последния голям град в Дарфур, който RSF не държи, биват бомбардирани и обстрелвани. Според ООН на цивилните се пречи да напуснат.
Армията в Судан може да загуби последния голям град в Дарфур
Работата на пазарите е силно затруднена: много са затворени, а голяма част от търговците са избягали или търсят безопасност в домовете си и това е проблем не само за снабдяването с продукти; означава, че помощ във вид на пари няма да помогне на останалите в града.
Някои партньори на европейския департамент за хуманитарна помощ към Европейската комисия (ЕСНО), с чийто ръководител за Судан разговаря "Дневник" и която задели 72 млн. евро за помощ тази година, все още имат достъп до Ел Фашер и околностите. Несигурната обстановка насред сраженията същевременно е причина пристигащата информация да е разнопосочна: данните за хуманитарните нужди например понякога да се променят всеки ден.
"Заради опасната ситуация всъщност намалихме силно присъствието си в Дарфур, включително Ел Фашер (...) и Хартум", каза в разговор с "Дневник" Фейт Касина, говорителят на агенцията за Източна Африка, Африканския рог и Големите езера. "Правим каквото можем с щедрото финансиране, което получихме от донорите досега, продължава тя. Но не е достатъчно."
Чрез партньорите си обаче ЕСНО присъства на терен. Това обичайно (и не само за Судан) става с мрежа от партньори, местни и международни организации. Воюващите страни често блокират достъпа им до зоните на конфликт, държат затворени и всички пунктове за доставка през Чад освен при Тина на югозапад.
Въпросът с достъпа е един от най-трудните в Судан, каза в разговор с "Дневник" Александър Кастеяно, ръководител на офиса на ЕСНО за Судан. "За съжаление районите, където нуждите са особено големи, са и трудни за достъп."
Докато плячкосването, насилието, използването на цивилни като живи щитове (особено в началото на битката за Хартум, но не само) са чести обвинения към RSF, и двете страни биват посочвани като свързани със сексуално насилие и други посегателства срещу цивилни. Към армията по-често се отправят обвинения, че блокира зоните на сблъсък с RSF. И Саманта Пауър изтъкна през май, че ако RSF разграбва складовете за помощи, краде храна и унищожава кладенци и силози за зърно, армията блокира достъпа на помощи от Чад.
Попитан смята ли това твърдение за точно, Кастеяно казва, че не може да се смята една страна за по-виновна от друга. "Навсякъде имаме проблем с достъпа", който и да надделява в съответния район, а и контекстът на този конкретен конфликт е "изключително флуиден". ECHO разговаря с партньорите си на терен за проблемите почти всеки ден: получаването на разрешителни; откъснатостта на горещите точки; риска да попаднеш в зона на сражения; и не на последно място - ограничения избор на входни точки в страната. Пунктът край Тина за доставки от Чад е далеч от много точки на Дарфур, регион, малко по-малък от Испания, и това превръща достъпа до тях в изпитание; Тина е много далеч на юг. Ел Фашер изглежда по-близо, погледнат на картата, но в сегашните условия пътят може да отнеме денонощие.
В сложната мозайка от съюзи на армията и RSF не е достатъчно да се преговаря с "хората на Бурхан" и "хората на Дагало"; особено там, където местни сили контролират дори малък участък от нужния маршрут.
Почти превзета столица, оръжия, етнически искри: Судан пропада в бездната
"Партньорите ни често трябва да преговарят не само с основните воюващи страни, но и да се уверят, че имат всички споразумения с множество племена, местни групи и воюващи, които понякога контролират само няколко километра по пътя", каза Кастеяно. "Ако не сте се съгласували с тях, само преминавате и рискувате да бъдете застрелян или - най-малкото - да не ви разрешат да преминете. И това отнема много време." Казва, че един от партньорите на ECHO трябвало да преговаря с пет отделни групи, за да осигури минимална безопасност и сигурност на бенефициерите."
А споразуменията между самите по-малки групи, продължава той, могат да се променят постоянно. "Понякога не е ясно от коя страна са част - или не са част от никоя", казва Александър Кастеяно.
На тази криза не се обръща заслуженото внимание. Има толкова много хуманитарни кризи и помощта е ограничена. Но хората в Судан заслужават вниманието и солидарността на света.
Тревога
Съобщенията от Дарфур същевременно показват, че може да е късно да се помогне на някои общности.
"Има риск от геноцид в Судан", каза наскоро специалният пратеник на ООН Алис Ндериту. "Истински е и нараства всеки ден."
"Получихме послания от племето масалит", каза няколко седмици по-късно събеседник на "Дневник", наблюдаващ отблизо събитията в Судан. "Има поне намерения. Рискът от геноцид е абсолютно реален. Посланията идват от различни актьори на терен."
До него достига информация за изгорени села около Ел Фашер, включително такива на друга етническа група - загауа, след атаките срещу масалитите в Генейна в Западен Дарфур миналата година по обвинения, че помагали на Суданските въоръжени сили. Споменаваните атаки включват безразборни нападения срещу цивилни и имуществата им. В Ел Фашер се опасяват, че падането на града може да представлява заплаха за етническите малцинства.
| Поне едно независимо разследване вече говори открито за геноцид в Дарфур, извършван от RSF и "пряко или непряко насърчаван от могъщи външни играчи, имащи залог". "Хюмън райтс уоч" пък твърди, че бойци на RSF им обяснили как "земята вече не е тяхна", ще бъде прочистена, за да стане "земя на арабите". Зад тези предупреждения стои опасението, че борбата за власт прелива в етническа, особено докато армията и RSF губят контрол над подкрепящите ги сили. Думата "геноцид" бе спомената от организацията като възможен предмет на разследване в Генейна, Западен Дарфур, като престъпление срещу етническите общности на масалитите и други, неарабски, извършени от RSF и съюзници, за сексуално насилие и принудително разселване. |
Може ли вече действително да се говори за геноцид? "В Дарфур, бих казала, да, има много целенасочени кампании, които са кулминация на антагонизма, много расистка и ксенофобска реторика се натрупва между арабски и неарабски племена от много време", казва Хагер Али. Данни постъпват за зверства срещу общности като масалит, загауа, фур: за геноцидни кампании, сексуално насилие. "Миналата година RSF отвлякоха и убиха губернатора на Западен Дарфур, който беше масалит, след като ги обвини в зверства по телевизията. Сателитни изображения показват масови гробове из Дарфур от август миналата година."
В последните два месеца наблюдаваме и тактиката на опожарената земя: унищожават села, обсаждат места, изгарят реколта, поробват жени. Използват глада като оръжие, за да потискат хората. Нарочно застрелват фермери и унищожават оборудването им. Сплашват и избиват, защото могат. Да, бих казала, има белези на геноцид. И то най-вече защото вече има история на геноцид и тактика на опожарената земя в Дарфур от 2003 г. насам.
Защо някой би повторил актове на геноцид в Дарфур? Какво следва за войната, кой помага тя да продължава 14 месеца и защо е толкова трудно да спре? Четете в сряда в "Дневник".
Историята се повтаря в Дарфур по възможно най-лошия начин