- Точната бройка не мога да кажа, защото в дълъг период на няколко етапа ни наложиха съкращения на персонала. Стрелците са основната бройка хора в структурата на агенцията. По трима стрелци имаме на ракетна площадка, а площадките са към момента 262. През 90-те години на миналия век и в началото на този направихме съкращение не само в персонала на командните пунктове, но и на ракетните площадки, което доведе до съкращаване на самите ракетни площадки.

Освен това през 2008 година отново ни бяха наложени 10% съкращения, което се равняваше на една регионална дирекция. Тогава решихме да спасим системата, вместо да затворим една регионална дирекция с команден пункт и ракетни площадки, което към момента се чудя дали не беше по-добрият вариант. Защото ако бяхме затворили регионалната дирекция, на другата година щяхме да я отворим. Взетото решение доведе до понижаване на заплатите на персонала в агенцията, което и към момента ни се отразява.

Другото, което ни се наложи, е снижаване на полета на ракетите, което пък от своя страна доведе до по-късо разстояние, на което те летят. При високи температури се получават така наречените дупки, т.е. между ракетните площадки вече нямаме припокриване на траекторията на ракетите, а имаме участъци, където ракетите са с много ниска ефективност заради късата траектория и липсата на ракетни площадки. И, разбира се, комбинацията от двете неща доведе до намаляване на ефекта от нашата работа.

- Тя си е защитена и в момента. Това са дупки, които се получават вътре в защитата. Не може да се каже, че не е защитена, просто ефективността е по-ниска, тъй като обработката на един градоопасен облак зависи от това да е навреме и да е непрекъсната. Тоест, докато облакът е в градоопасен стадий, ние сме задължени на всеки 2-4 минути да изстрелваме ракети. В зависимост от обема, който трябва да засеем (с термина специалистите назовават химическата обработката на облака - бел. ред.), това е 2-4 ракети едновременно да се изстрелват на всеки 2-4 минути. При това положение има моменти, в които този обем не е 100% засят, а, да кажем, 30-40%. Така че тези участъци са защитени, но с по-малка ефективност. Но там, където е тази малка ефективност, тя няма да се отрази върху тези територии, а върху тези, над които ще мине облакът 10 минути след това. Но независимо че има тези дупки, ние продължаваме да стреляме.

- Първо, след 2019 г. при сега съществуващите площадки, след откриването на двете нови регионални дирекции - Подбалканската долина и в област Хасково, се оправи щатът на агенцията. Към момента той е точен за броя ракетни площадки. В момента работим по възстановяването и изграждането на нови ракетни площадки точно там, където са най-големите "дупки" - основно това са регионалните дирекции в Плевенска и в Сливенска област. Там са най-големите разстояния между ракетните площадки. При изграждането на ракетните площадки в Подбалканската долина и Хасковска област тези дупки вече ги няма, тъй като ние се съобразихме с траекториите на сега използваните ракети.

- Да, в района, където са изградени ракетните площадки, те са добре направени. Има обаче участъци от Хасковска област, където не са изградени ракетни площадки, основно това са в планинската част. Но имаме идея да изградим, защото ефектът от засяването на облака се проявява някъде около 10-15 минути след това и винаги има един ред площадки, които поемат, така да се каже, негативите на това, че облакът може да влезе с готов град в защитаваната територия.

- Изграждането на ракетните площадки не може да стане от днес за утре. Трябва технологично време и въпросът не е свързан само с финансите. Всяка площадка се добавя в Постановление 44 на Министерския съвет от 2020 г., което обхваща всички действащи площадки, от които ни е разрешено да стреляме. А те трябва да са хем на добро място, така че да се припокрият траекториите на ракетите, хем земята да е общинска или държавна. Част от площадките бяха затворени, след като терените под тях бяха реституирани.

- Да, има. Изграждането на една ракетна площадка с цялото оборудване зависи от това имаме ли налични в момента вече купени някои неща - като пускови установки, фургони, в които хората дават дежурства, средства за защита от мълнии, телени огради около площадката, отделно 800 кв.м площ е нужна за разполагане на съоръженията. Общо между 50 и 80 хил. лева е изграждането на една ракетна площадка с всичко прилежащо.

- Върху цялата защитавана територия трябва да се изградят още 24-26.

- Това, което сме говорили, е да бъде разсрочено във времето, т.е. да бъдат изградени площадките там, където е най-най-належащо в първата година и поетапно до 2-3 години да бъдат изградени останалите. И в течение на времето, в зависимост от финансите, които ни се отпускат, ще направим разчети да бъдат изградени от най-важните към тези, които по́ не са фатални за нашата работа.

- Бездействие не е имало категорично. Одитът сега предстои, но вече е имало проверка от инспектората на Министерството на земеделието. Проблемът идва от това, че хората имат усещането, че не се стреля на правилното място, а те се ориентират по това колко е тъмен облакът. И колкото е по-тъмен, толкова е по-мощен. Само че ние не стреляме там, където е най-мощен облакът. Там се образуват градовите зърна, нарастват и там ние работа нямаме. Ние имаме работа в перифериите на облака, където започва самото създаване на така наречените градови зародиши.

Нашата задача е да направим конкуренцията между естествените градови зародиши и да създадем изкуствени градови зародиши. И това е в по-светлата част на облака. Там се стремим да извалим водата, която е най-вече отговорна за нарастването на градовите зърна.

Така че това е усещане, което хората имат, че не се стреля по правилното място. Ами не стреляме, защото не е мястото там, където трябва да бъда внесен реагентът. А къде да бъда внесен реагентът ние виждаме на нашите радари.

- Експертите, които работят - физици, инженери на командните пунктове в оперативните отдели, са обучени от сутринта, когато отидат на работа, да направят така наречения аеролого-синоптичен анализ, т.е. прогнозите за развитието на градови облаци се правят от нашите специалисти. Те си правят прогнозите, те си правят анализа на обстановката - доколко атмосферата е неустойчива и каква е причината за тази неустойчивост. Вторият етап от работата е ракетните установки да бъдат насочени под съответния ъгъл, по който ракетата трябва да внесе реагента.

След това започва непрекъснато следене на облаците. Когато е ясно времето, тогава радарите работят по график. Има ли обаче даже и малко слаби облаци, всички радари започват да работят. Радарите ни сканират в обсег 300 км, но работният диапазон за противоградова защита е около 100 - 120 км. Затова и имаме толкова гъсто разположени радари в момента - 7, с тенденция 8-ми радар да поставим.

На всеки 4 минути пристига обемна радарна информация - какво е състоянието в момента на развитието на този облак. Специалистите са обучени да анализират много задълбочено структурата на този облак и от там да определят къде да бъде внесен реагентът. И така на всеки 4 минути. Понякога колегите, които следят радара, изобщо не могат да станат от стола с часове.

Освен това хората са обучени както да следят радара, така и за активно въздействие. Физиците са 2-3 души, има и помощен екип, който винаги е на разположение. Там са техниците, инженерите, които поддържат радарните станции, следят за правилната работа на радарите и съответно, ако е изникнал някъде проблем на ракетна площадка, веднага тръгват към нея.

Ракетните площадки са на полето, сред змиите, сред жегата. Условията, при които работят стрелците, сега са много по-добри, но те са изолирани. Единствената им връзка със света са телефоните и радиостанциите. Така че на всеки един-два часа имаме сеанс с тях, да им чуем гласа. И ако до 5 минути намиращият се на ракетната площадка не отговори на обаждането от командния пункт, веднага се отива на проверка, защото може да му е прилошало. Така че работата е доста интензивна и напрегната по време на дежурство.

- За да започнем противоградова защита с ракети, ние задължително трябва да вземем разрешение от Центъра за координиране и използване на въздушното пространство, което се дава максимум до 20 минути, но обикновено доста по-бързо става - до 10 минути.

След това в зависимост от разположението на облака се зареждат и площадките с ракети. Така че физикът трябва да прецени дали в рамката на тези 20 минути облакът ще се развие или не. Има случаи, когато от нищото тръгва облакът. Изведнъж. За 10 минути. И ако сме имали късмета да ни дадат разрешението по-рано, всичко е наред. Но някой път се закъснява с началната обработка точно защото нямаме разрешение. И за това няма никой вина. Просто природа.

- След случая в Садово (при който в края на май едра градушка унищожи почти цялата реколта - бел. авт.) на работна среща с Ръководство въздушно движение се реши да ни се даде приоритет. Проблемът ни беше основно на летище Пловдив". Така ч ако е активиран полигонът, самолетът се отклонява да кацне на друго летище. Но нашите хора, за което шапка им свалям, те успяват много бързо и адекватно да преценят за колко време се развива облакът и за колко време процесите ще затихнат. Това се иска от нас: да кажем, когато вземем разрешение за стрелба, след колко време ще снемем разрешението за стрелба.

Може да си представите колко трудно и колко знания трябват за това нещо, след като ние, за да работим, ни трябва на всеки 4 минути информация. А да кажем, че след 20 минути, след един час процесите ще затихнат - за това се искат много опит и кураж. И за момента нямаме проблем. Но някой път се налагат забрани. Да се разберем - животът на хората в даден самолет, военните, санитарните самолети, те винаги ще бъдат с предимство.

- Едновременно ракетите и самолетите не могат да работят. Когато ние работим с ракети, на същото това място ниско летящите самолети - до 7 хил. м, няма да могат да летят. Затова и са разделени областите според това къде се стреля с ракети и къде със самолети. В момента от Видин до Плевен, западната част и Горнотракийската низина и Подбалканската долина са обхванати с ракети. От Плевен на изток и Северна Централна и Североизточна България, без подходите за излитане и кацане на летище Варна, са защитени със самолети.

- Не мога да кажа, че има страна, която се справя по-успешно от нас. Във всеки от методите има недостатъци и положителни страни. В Испания, Франция и Унгария ползват наземни генератори, които чрез пушек отделят сребърен йодид в атмосферата, който се поема от възходящите потоци. Със самолети се действа в Германия, в Австрия, в Гърция. Ракети се ползват на Балканите - България, Румъния, Сърбия, Молдова.

Но с най-висока ефективност са ракетите, близо до тях са самолетите, макар и с 10-20% по-ниска ефективност, и най-ниска е ефективността с генераторите. Всяка държава сама за себе си определя кой от тези методи ще използва и нито един от методите не гарантира 100% ефективност. Просто защото има ограничения, които се налагат и при самолетите, и при ракетите, и при генераторите. Най-скъпо е с ракетите, но най-ефективно. Но не и 100%.

При нас, при ракетите, са забранени сектори за стрелба към градовете и промишлени и военни обекти. При самолетите е изключително важно безопасността на полета и съответно разрешението да се засява във върха на облака около 6 км. Много са нещата, които ограничават ефективността да е 100%. Но това са нещата от живота.