Кристин Димитрова: Не искам книгите да ме разплакват
В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува Кристин Димитрова - писател, поет и преводач. Нейните книги като стихосбирките "Поправка на талисмани", "Сутринта на картоиграча" и "Уважаеми пътници", романите "Сабазий" и "Ще се върна за теб", сборниците с разкази "Любов и смърт под кривите круши", "Тайният път на мастилото" и "Като пристигнеш, обади се" са сред събитията в модерната българска литература.
Носител е на множество литературни награди, сред които "Христо Г. Данов", "Перото", "Иван Николов", "Иван Пейчев" и др. Нейни книги са издадени в Мексико, Швейцария, Индия, Чехия, Ирландия, Румъния, Македония и Великобритания, а разкази и стихове от нея са публикувани на 29 езика в 38 държави. Завършва английска филология в Софийския университет, където днес преподава в катедра "Западни езици". Доктор по обществени комуникации и информационни науки.
Неин разказ се падна тази година на изпита на седмокласниците.
Защо четете?
- Защото в ума си обичам да живея на различни места и да си говоря с далечни хора, без да произнасяме думите.
Как избирате четива?
- Поради различни причини. Едни книги избирам, защото са ми интересни като език или сюжет. Други, защото от тях ще науча нещо ново. Трети, защото са класика и е добре да съм ги чела и аз. Четвърти, защото приятели са ми ги препоръчали. Пети, защото съм била задължена да ги прочета. Петото не е най-приятното.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
- Една кула, на която не мога да й насмогна. Вчера си купих "Смисълът на живота" от Тери Игълтън. Но в момента чета "Преселението" от Боян Биолчев. Ще бъде последван от "Езикът на Третия райх" от Виктор Клемперер. Преди това прочетох "Слънце-техника" от Мария Калинова и "Затворниците на Микеланджело" от Денис Малоуни в превод на Цвета Софрониева.
Коя е последната книга, която ви впечатли?
- "Милиард палави мисли: какво ни казва интернет за сексуалните връзки". Книгата е смайващо по мащаба си изследване на човешките желания откъм обратната страна на онлайн търсачките. Май още не е преведена на български. Нямам представа защо.
Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?
- Вечер. През деня винаги има нещо друго за правене. А най-хубаво ми е, когато си направя и чай.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- Все по-често електронна.
Четете ли на друг език освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- Чета на английски. Предпочитам оригинала, но няма как да не чета и преводи - все пак знам само два езика, пък и някои преводи заслужават собствено внимание.
Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?
- Може би всичко това плюс "мълчаливо общуване".
Предпочитаният от вас жанр?
- От тъй наречените жанрови книги - криминалните и научната фантастика. Фентъзи много рядко - единствената поредица, която съм изчела фенски от край до край, е "Софийски магьосници" от Мартин Колев. Е, ако Тери Пратчет и Дъглас Адамс са фентъзи, значи съм изчела повече. В живота си не съм прочела нито един жанров любовен роман. Може би не знам какво губя, но любовните обяснения сами по себе си много не ме влекат.
Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?
- Миналия месец моя близка приятелка ми подари новото издание на "Човекът без качества" в превод на Любомир Илиев. Двата тома! Чела съм книгата на английски, но сега ще й се насладя на български.
Любимият ви литературен герой?
- Като дете бях влюбена в Ихтиандър от "Човекът-амфибия" на Беляев, после в Холдън Колфийлд от "Спасителят в ръжта" на Селинджър, после в Белю Пушилката от едноименния роман на Джек Лондон, после в Атос от "Тримата мускетари". Израснах като влюбчива личност. Струва ми се, че съм позагубила това качество.
На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?
- Джордж Оруел, Олдъс Хъксли, Джейн Остин, Труман Капоути, Ги дьо Мопасан, Борхес, Луи-Фердинан Селин, Дж. М. Кутси, Чехов, Филип К. Дик, Емили и Шарлот Бронте, Захари Стоянов, Мишел Уелбек, Джон Дън, Силвия Плат, Тед Хюз... Петя Дубарова, Алек Попов, Силвия Чолева, Людмил Тодоров, Чавдар Ценов, Марин Бодаков, Оля Стоянова, Надежда Радулова, Рада Александрова, Диана Петрова... Кормак Маккарти, Владимир Набоков, Кърт Вонегът, Дон Делило, Пол Остър... Владимир Трендафилов и Константин Трендафилов - и не защото очите ми са премрежени от безкритична любов, не. Колкото повече продължавам този списък, толкова по-несправедлив ми се струва към онези, които ще останат извън него. Този въпрос ми е труден. Различните автори ме възхищават с различни неща.
Как съхранявате книгите си?
- В домашни библиотеки, в гардероба също. Но понякога се случва да се откъсне някоя етажерка и след това да събирам книги по пода. Купила съм си бормашина и от време на време поправям.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- "Бай Тошо" от Иво Сиромахов.
Коя ви разплака?
- Като дете три дни плаках на "Белия Бим Черното ухо" от Гавриил Троеполски. Но отдавна никоя книга не ме е разплаквала. Може би така си ги подбирам. Не искам книгите да ме разплакват.
Последната книга, която ви разочарова?
- "Орландо" от Вирджиния Улф. В нея има и хумор, и въображение, и известен сарказъм на литературни теми, и великолепни, остро забелязани детайли, и всичко, което трябваше да ми хареса. Но не ми хареса.
Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?
- Точно Вирджиния Улф. Защото дори никой нищо да не разбере, всеки ще е възхитен.
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
- Не са една и две. Но тъй като трябва да дам виден пример - "Война и мир".
Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?
- "Една любов на Суан" от Марсел Пруст. Чака си реда у дома, но той все не идва.
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- Май това се оказва Дао Дъ Дзин. Наскоро получих нов превод от Валентин Добрев под редакцията на Борис Христов. И пак го почнах.
Как се променя вкусът ви във времето?
- Става все по-раздразнителен, ако може така да се каже за вкус. Не ми е приятно да си го призная.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?
- Всъщност беше от статия - "Възходът на Европа: Атлантическа търговия, институционална промяна и икономически растеж" от Дарън Аджемоглу, Саймън Джонсън и Джеймс Робинсън.
А ето го и интересното нещо: Източна и Западна Европа се разделят в развитието си през 16 - 18 век, защото реките в Западна Европа текат към Атлантическия океан и това позволява на хората там да търгуват със света, докато реките в Източна Европа текат към вътрешни морета и това обрича икономиките тук на локализъм.
Мислим си, че сме надраснали географията, а тя ни се е смеела в очите.