Урок от Африка: Здравите институции могат да решават кризите на политиците
Спокойна държава със свободно слово, внезапно оказала се раздирана от криза и болезнено противопоставяне, в което напрежението взема жертви и с времето все повече буди страх от нестабилност или авторитарен завой... Мислите за Словакия? А защо не за Сенегал?
Където и да има такива случаи, поляризацията, геополитиката, социалните мрежи често биват сочени с пръст като причина.
А понякога е по-просто: виновни са конкретни политици, а всички останали трябва да оправят бъркотията им. Изход от такива кризи обаче има и съвсем наскоро Сенегал даде пример.
Хамаду Тидиан Си говори за него като собственик на медия, обучил стотици журналисти в Африка, но и десетилетия наред участвал в публичния живот на страна с необичаен опит.
Тидиан има дългогодишен опит на динамичния сенегалски медиен пазар, където уважавани вестници, някои радиостанции подобават на сенегалския имидж на стабилна демокрация. Във времето на възхода на интернет обаче, разказва той пред "Дневник" в почивката на форум в Сараево, "онлайн нямаше нищо" подобно. "В основата на онлайн медиите в Сенегал бе копи-пейст културата, без задълбочен поглед към важните теми", а всеки, желаещ да създаде сайт, можел да получи финансиране от политиката или бизнеса. "Ако местните медии не се занимават със сериозните въпроси, хората ще отиват в международните медии, за да видят как подхождат те", продължава.
Така се появява и собственият му проект, Ouestaf, който успява да намери независимо финансиране.
Различна от много страни в Африка
Обещанието за медия с африканска перспектива е видимо и в мотото: "Надеждна и независима информация за въпросите, които прекосяват Африка." Сенегал обаче не прилича на много страни в Африка.
От създаването му през 1960 г. успешен преврат няма (само опит две години след независимостта). Сътресенията са рядкост в размирен регион, където някои само в първите години на десетилетието някои страни преживяха по два преврата.
В "една от най-стабилните демокрации с избори в Африка" (описание на "Фрийдъм хаус") властта се предава мирно от години. Дори през 2012 г., месеци след като успешен опит на президента Абдулай Уад да получи разрешен му от съд трети мандат причини протести с 12 убити, но му донесе поражение с 30 пункта.
Сенегал бе и сред първите по свободата на медиите в Африка; през 2021 г. "Репортери без граници" го поставяше на 49-о място в света, когато България е 112-а.
През 2024 се оказа на 94-то; местата с България са почти разменени.
В този период пейзажът рязко се промени. Между 2021 и 2023 г. над дузина журналисти бяха атакувани от полицията, някои арестувани. На следващата година RSF видя над 70 препятствия за работата на репортерите. Закон "срещу дезинформацията" и "дискредитиране на публичните институции", позволил през 2021 г. ограничаване или спиране на онлайн услуги и социални мрежи в интерес на "националната сигурност", притесни наблюдатели.
Стотици бяха арестувани, някои се оказаха в затвора. Избори бяха отложени, а на президента се наложи да обяснява, че не иска трети мандат, превърнал се в табу в региона. Между март 2021 и февруари 2024 г., по оценка на "Амнести интернешънъл", са загинали поне 60 души.
Какво се обърка? Хаосът в интернет и дезинформацията вероятно наливат масло в огъня на недоволството в Сенегал в последните години, но според Тидиан не обясняват кризата.
Над тези процеси хвърлят сянка две имена: Маки Сал и Усман Сонко.
Власт и опозиция
При Сал, победил Уад (при когото бе премиер) и станал президент през 2012 г., БВП на Сенегал почти се удвои. През 2014 г. бяха открити петрол и газ, които едва започват да се експлоатират (и то от този месец). И без приходите от тях той се зае с реформи, изтъквани от привържениците, в инфраструктурата, транспорта, привличането на инвестиции, при нужда вземаше и социални мерки за стабилизиране на цените.
"Най-важната ни възможност": Жители на Сенегал се надяват по-бързо да заработи платформата за добив на газ
Сонко искаше да е президент, но стана премиер. До неотдавна като лидер на опозицията бе затворник. През 2014 г. - данъчен инспектор, създал Африканските патриоти на Сенегал за труд, етика и братство (PASTEF). През 2016 г. публикува манифест и книга за корупцията около договорите за експлоатация на изкопаемите горива. През 2017 стана депутат. През 2019 бе кандидат за президент и взе 16% от вота. През 2022 стана втора сила в парламента.
Година по-рано бе обвинен, че насилил млада масажистка. Стигна се до насилие, супермаркети и бензиностанции бяха опожарени. Започнаха да загиват първите протестиращи. Срещу Сонко започна друг процес за клевета. По следващи дела (за изнасилване не се намериха доказателства) той получи присъди, например за "покваряване на младежта". Затвор от общо няколко години го извади от политиката или най-малкото от президентските избори. Съратниците му призоваваха за насилие и неподчинение срещу властта.
Дори стабилният Сенегал познава размириците. През 1962 г. първият президент Леополд Седар Сонгор нарежда ареста на първия премиер Мамаду Диа, обърнал се срещу него след няколко години подялба на властта и обвинен в опит за преврат. Споменати бяха и безредиците от 2012.
За пръв път обаче, отбелязва Тидиан, политическа партия (опозицията) призовава за насилие. "Формулата им беше за сблъсък до смърт."
Действията на Сал превърнаха медиите и публичното пространство в косвена жертва. "Той извършваше погром над собствената си опозиция", казва Тидиан. "Отрази се и на медиите и вероятно на някои смятани за проопозиционни журналисти." Във вихъра на обвинения между "желаещи да унищожат страната" и "поддръжници на режима" много медии избраха да вземат страна, да подкрепят лагер; независимите останаха насред кръстосан огън. "За хора като мен бе изключително трудно да кажат: не участвам в борбата на две партии."
PASTEF, основната опозиционна партия, междувременно бе поставена извън закона. И то през 2023 г., насред пик на безработицата (22% в края на годината), на излизащите салове със сенегалци към Канарските острови, увеличаването на миграцията към далечните Съединени щати. Половината от населението на Сенегал, общо 18 млн., е под 18 години.
Маки Сал се замисляше за трети мандат, но се отказа. Алтернативата, премиерът Амаду Ба, се смяташе за нехаризматичен вариант, включително от някои в партията му. Така година по-късно Сал прекрачи друга червена линия, като отложи с 10 месеца избори седмици преди провеждането им през февруари.
Политиците не вярваха в независимата журналистика. Борбата беше само: кой ще ме подкрепи? Ако не си с мен, си против мен () А изборът е труден. Ако унищожат университет, ще подкрепиш ли хора, които ще кажат: унищожихме университет? Ако правителството извърши погром срещу тях, ако ги арестува, правителството ли ще подкрепите?
Африка, като Европа, познава поляризацията, подхранвана и от COVID-19, и последвалата икономическа криза, и косвените ефекти от войната в Украйна; в някои държави натрупалото се в последните години напрежение се излива и до днес.
Африка опасно се задъхва под тежестта на войната в Украйна
В Сенегал според Тидиан разделителни линии начерта друго.
"Истинската поляризация, напрежение и насилие бяха заради политическото противопоставяне. Двете партии не можеха да се приемат. Всяка казваше: истината е при мен, ти грешиш. Основният фактор бе борбата за власт, разделението между властта и опозицията", каза той.
Тъкмо тук на сцената излезе неочакван герой - сенегалските институции.
Дни след като Сал отложи изборите, Конституционният съд определи действията му като незаконни и поиска нова дата възможно най-скоро, преди изтичането на мандата на Сал (2 април). Така съдът удължи списъка на недоволните: гражданското общество, регионалната организация ECOWAS, религиозните лидери.
"Имаше гняв в страната: само два мандата, избори навреме, всички бяха почти единодушни. Как ще се борят за това бе спорният въпрос. Някои с насилие, някои с уводни статии, някои с посредничество", каза Тидиан. Последното също помогна на Сал да вземе решение. "Имаше не толкова видими фактори за натиск, но ECOWAS бяха видими, а САЩ бяха силни."
След преговори бяха амнистирани участниците в протестите, пуснат бе и официалният кандидат-президент на опозицията - близкият съратник на Сонко, Басиру Диомай Фай. Популярният опозиционер още от затвора бе дал да се разбере - глас за Фай е глас за Сонко.
Ставащото неизбежно извиква спомени за скорошни събития на прага на страната. В съседна Мали имаше два военни преврата от 2020 г. В Буркина Фасо към края на пролетта се заговори за трети. В Нигер, последния останал верен съюзник на Запада като част от до неотдавна съществувала антиджихадистка коалиция, преврат свали президента Мохамед Базум преди почти точно година. В тези държави армията твърди, че е за демокрация, но с действията си непрестанно отлага следващите избори. Джихадистки бунтове разтърсват завъртащите се към Русия страни, а военните, отчасти заради тях взели властта, не ги овладяват. В Сенегал официално обявени джихадистки атаки няма, но нима страхът от друг тип проблеми на стабилната страна в нестабилен регион не е неизбежен?
Два преврата в Африка трябва да отрезвят и Запада, и Русия
"Абсолютно", казва Тидиан, попитан за опасенията на сенегалците. "По едно време всички се опасяваха да не стане най-лошото в Сенегал. Но и това ви показва, че каквито и да са обстоятелствата, институциите в тази страна са силни. Накрая ситуацията спаси правосъдната система: казаха на президента, че прави нещо незаконно, той прие."
Но всеки се опасяваше от военен преврат, от въстание. Хората се притесняваха и изходът от изборите бе облекчение: някой печели и всички приемат.
Вотът бе на 24 март, а Фай го спечели с 54%. Към него и Сонко има големи очаквания, а разочарованието може отново да повиши градуса.
Въпреки репресиите: опозицията в Сенегал победи без балотаж
Тидиан не обича прогнозите. "Докато говорим, хора биват атакувани, защото критикували властта и са арестувани", казва обаче. Ден преди разговора активист и проповедник бяха арестувани след коментари позициите на Сонко за правата на ЛГБТ общността.
"Вече сме в предишната система, в която критикуваш правителството и те арестуват." Същевременно политиците си остават политици и винаги ще се борят за власт. "Важното е да имаш противотежест, силно обществено мнение, независими мнения, отчетност. Който и да е президент, тогава е едно и също."
Ако прeз февруари някой беше казал - а и аз го казвах - страната е силна, ще се справи с това, силни институции, ти казваха, те обиждаха, че си проправителствен. А станалото показа, че в тази страна вече не може да фалшифицираш избори. Някои неща може да не работят, да не сме в оптимална ситуация, но имаме граждани, които знаят какво искат и го изискват.
История на успеха (и на точното време)
Новата власт още изпраща разнопосочни сигнали. Сонко заговори за бъдещето на базите на Франция (макар Париж тепърва да намалява силите си). С думи на разбиране (и с визита в Мали и Буркина Фасо) Фай подаде ръка на превратаджиите в трите държави с хунти в региона, по-малко от година след като Сал изяви готовност да участва в мисията на ECOWAS за възстановяване на демокрацията в Нигер (макар тя така и да не се състоя). Въпреки панафриканисткия дискурс "вярвам, че когато се сблъскат с реалността на геополитиката, когато започнат да говорят с дипломати, когато САЩ започнат да говорят с тях", ще има промяна, смята Тидиан; напомня церемониалността, с която Фай започна мандата си, в компанията на дузина президенти.
Ако бяхме имали военен преврат, новият президент нямаше да встъпи в длъжност както встъпи. Нямаше да има това признание.
Има какво да се критикува в Сенегал (дори в самата амнистия) и той има проблеми, сходни с тези в някои други държави в региона, но едно нещо го отличава: армията е вярна на който и да е на власт, но едновременно с това стои извън политиката, казва той. "А тъкмо армията позволява преврати. Дори само ако спрат да пазят властимащите, се свършва."
Не виждате армията публично, не говорят, но усещате. В тези държави, ако нямате преврати, няма да се отървете от президента. В Сенегал хората вярват в изборите. Може да си кажат, че някой не е добър, но ако 54% гласуват срещу Маки Сал, толкова. Ако 54% бяха на улицата, не може да им се съпротивлявате.
Как Сенегал става изключение? Обяснението, дадено от Тидиан, също има име - Леополд Седар Сонгор.
Поет и културолог, изоставил духовна семинария заради френската литература, учил в Сорбоната и Парижкия университет, станал професор, чиято преподавателска дейност е прекъсната от военната му служба през Втората световна война и нацистки плен, докато не бива освободен по медицински причини... Това начало на биографията му отваря неочаквани врати като съосновател на културно движение на африканското самосъзнание. Среща със социалистически лидер, който му предлага да се кандидатира за парламента в края на 40-те години, му отваря път като съветник на Мишел Дебре, първия премиер на Петата република (1957 г.), но и като част от комисията за съставяне на нова френска конституция.
Този опит във властта на Франция му помага, когато в независим Сенегал става президент, а съратникът му Мамаду Диа от африканското движение - премиер. Почеркът в изграждането на стабилни институции се усеща и днес, смята Хамаду Тидиан.
След 20 години на власт мнозина очакват той да е президент до живот (и то в епоха, когато Франция не възразява лидерите в бившите ѝ колонии да се позаседяват). През 1980 г. обаче предава властта, и то не на роднина, а на довереник. С него, с инвестициите му в образованието и в опита да се създаде нация свързва Тидиан това вкореняване на институциите. "Мъдростта му създава достойни за уважение институции. Абдулай Уад и Маки Сал ги отслабиха донякъде, но наследството му остава."
"Доказателството: минутата, в който бе избран Файе, на 24 март, в 9 вечерта, новият президент бе охраняван от силите за сигурност."