Хазартното решение на президента Еманюел Макрон да обяви предсрочни избори на 9 юни се оказа с обратен ефект за него, тъй като "Национален сбор" (RN) достигна 33% на първия тур, оставяйки го отслабен и изолиран. Неговата центристка коалиция загуби 6-8 процентни пункта в сравнение с изборите от 2022 г., потенциално запазвайки само една трета от предишните си места, а неговият неговият лагер се радваше на тях само преди три седмици.

В този смисъл решението му се равнява на самосаботаж, ускорил с месеци или дори с години възхода на крайната десница във френската политика. Макрон не изпълни обещанията си от 2017 и 2022 г., че ще бъде опора срещу крайната десница.

Високата избирателна активност и по-малкото кандидати доведоха до безпрецедентен брой тристранни състезания във втория тур. От левия Нов народен фронт единодушно обявиха, че навсякъде ще оттеглят своите кандидати, когато те са на трето място, и ще подкрепят алтернативата, която не е RN, с цел да предотвратят победа на крайната десница.

Но лагерът на Макрон отказа да направи същото, създавайки морална равнопоставеност между партиите на Жан-Люк Меланшон и Марин льо Пен. Това от своя страна може да увеличи объркването на гласоподавателите за това кой точно е най-добрият курс на действие против RN.

Дори между първия и втория тур да се случи скок на подкрепата вляво и в центъра, дълбоките разделения и дори враждебността между лагера на Макрон, традиционната десница от "Републиканците" и Новия народен фронт правят малко вероятно постигането на едно "алтернативно мнозинство", управляващо от центъра.

На власт Макрон не успя да направи компромис, да изгради управляваща коалиция с десницата или да преговаря по своята платформа. Вместо това огромният прилив на крайната десница, съчетан с малка, но стабилна група на "Републиканците" (10% от вота на първия тур), предполага, че най-вероятно парламентарното мнозинство ще бъде в този лагер.