"Зависими сме от силата на другите": Елина Кешишева кани на изложба с главни герои #ЖенитеSurvivors
Бел.ред. - Какво е да застанеш пред обектива на световноизвестния фотограф, без да си професионален модел - разказ от първо лице на Димитрина Иванова, която е участничка в проекта:
"Контакт" е името на изложбата, която връща фотографа Елина Кешишева, живееща от 25 години в Париж, отново в България. Тя реализира проекта съвместно с фондация Emprove, а пред обектива ѝ в ролята на модели този път са #ЖенитеSurvivors. Това е общност от жени, успели да се освободят от емоционално или физическо насилие, създадена преди четири години.
Самата аз се присъединих към нея преди почти две, припознавайки се в различния поглед, който Олга Минева, създател на фондацията, предлага към темата за насилието отвъд общоприетото разбиране, че жената е жертва. Когато от Emprove ни разказаха, че предстои подобен проект, и попитаха дали сме съгласни да застанем с лицата си в него, нямах никакви колебания за това, че искам да се включа.
И заради каузата на изложбата, и заради Елина Кешишева, респектираща с портфолиото си, включващо кампании за "Диор", "Шанел" и "Нина Ричи" и портрети на Ейми Уайнхаус, Фарел Уилямс и Ник Кейв. Всеки, който е виждал нейни снимки, ще потвърди, че те са като картини. Още повече че тя снима изцяло с лентов фотоапарат.
"Контакт е това, което се получи между мен и тези прекрасни жени"
"Искам да направя нещо за вас, искам да снимам тези жени", казва Елина Кешишева, когато преди година се среща с Олга Минева и чува историята на #ЖенитеSurvivors. "Не виждам как може да си жена в модерно общество и да нямаш отношение към този глобален проблем, който буквално убива жените. Всеки от нас е докоснат от него - някои лично, други през сестри, майки, приятели. Това е невероятна човешка трагедия", допълва тя защо тази тема ѝ е важна в разговор, който правим специално за читателите на "Дневник".
| За нея думата контакт носи много значения и може да се разглежда и в смисъла, когато го има, и когато го няма. "Абстрактно е и можем да го приложим към много неща, но при мен е заради самия контакт, който се получи между мен и тези прекрасни жени", заявява Елина Кешишева. |
Много добре си спомням първата ни среща с нея, която се случи неформално и в която ние импровизирано ѝ прочетохме текстове, които сме писали (издавам, че скоро предстои още един вълнуващ проект с Emprove), и сълзите в очите ѝ показаха, че е усетила онова, което стои зад #ЖенитеSurvivors. Това, че всички сме минали през болката, но сме я превърнали в сила и вдъхновение. Мисля, че точно тогава се случи контактът ѝ с нас, за да го улови след това във фотографиите си.
"Да, аз се разплаках няколко пъти, защото бях докосната от силата на поезията, от красотата на думите ви. За мен беше значим момент да срещна хора, които се откриват толкова и седят прави и здрави, след като са ги смазали. Много силен момент, изключително силен", разказва от своя страна как се е почувствала фотографката.
Този въздействащ контакт между нас и нея се надявам да усетят и посетителите на изложбата, виждайки аналоговите ѝ фотографии. Контакт, който изкуството дава, за да пробужда. За нас, #ЖенитеSurvivors, беше контакт на силата, която всички носим и искаме да предаваме на другите, да покажем, че от връзка с насилие винаги има изход и това да е изходът към по-добрата промяна.
Един снимачен ден с Елина Кешишева
Точно толкова продължи фотосесията, в която аз и още 16 жени застанахме пред обектива й. В една ранна неделна сутрин се събрахме в сърцето на Витоша. Облякохме най-ефирните си рокли и останахме напълно боси, без да мислим за това, че навън е студено, че всеки момент може да завали, че сме в гората, където под листа и клони понякога се крият опасности, че не знаем колко време ще продължат снимките.
Оставихме се Елина Кешишева като умел навигатор да ни води през гората. Като непрофесионални модели (с изключение на една от нас) имахме нужда от това и в същото време никой не изпитваше никакво притеснение. И да го е имало, то премина още в момента, когато за първия кадър ни накара да се хванем за ръка, сякаш сме на хоро, виещо се около дърветата, и просто да движим телата си.
| Тя казва, че за нея понякога е по-трудно да снима модели, защото те имат заучени пози: "За мен хората, при които няма заучени движения, изражения и емоции са по-лесни за работа." |
"Не позирайте", бяха думите, които чувахме от нея през целия ден и докато усещах земята с босите си крака, контакта с останалите, пушека, който се носеше около нас, забравях напълно за камерата, за студа, за всичко. Това ще видят и посетителите на изложбата - идеята за горски нимфи, които най-после са свободни и предават силата си една на друга.
| Такова е и посланието на Елина Кешишева, която запечата тези мигове - "ние сме зависими от силата на другите, тя може да бъде рушаща, но и съграждаща". |
След като сменихме няколко локации на Витоша, а тя не спираше да сменя филмите си, оставихме последните думи на поезията. Всяка от нас застана пред камерата на Виктор Попов, за да каже дума от стихотворение на Емили Дикинсън, за видеоинсталация, която се превърна в част от изложбата. В ролята на режисьор Елина Кешишева отново знаеше какво иска да извади от нас като емоция, беше наясно как точно иска да изглежда всичко. Кадър по кадър. До самия финал, след който си тръгнахме от гората още по-свързани, още по-вдъхновени от нея.
Когато я попитах тя какво си взе от снимачния ден с #ЖенитеSurvivors, отговори: "Мисля, че никой не си взе нищо. Толкова се раздадохме всички, че се получи прекрасна атмосфера, която дишахме цял ден. Имаше моменти на екстаз, аз ви виждах, имаше моменти на умора, но дори и за секунда не видях хора, които не искат да са там. Да, беше феноменален ден."
| Изложбата "Контакт" е част от #ИзкуствотоПробужда - поредица от арт проекти на фондация Emprove, която чрез творчество цели да докосне и промени онези дълбоки пластове на съзнанието така, както само изкуството умее. Кадрите на Елина Кешишева и видеоинсталацията на Виктор Попов към тях могат да бъдат разгледани до 14 юли в ONE gallery в София. |