Масовата липса на финансова култура в България, което се вижда и от последните данни за информираността на учениците, води до това, че в общия случай застраховки се сключват само по задължение. В образователната система такова ограмотяване не е предвидено.

Това е и причината при всеки повод - спасителна акция, планинските спасители напомнят това. Ако турист пострада в планината, то Планинската спасителна служба (ПСС) организира акция, в която се включват различен брой хора. Те са доброволци и за труда си, който често е сериозно изпитание за физиката, не получават средства. В същото време самата акция струва пари на службата и обичайното е тези разходи да бъдат предявени от пострадалия. Тъкмо тук влиза в действие застраховката, ако я има. Ако - не, то разходите трябва да бъдат покрити с лични средства.

Отразяваните в медиите спасителни акции не помагат за осъзнаване на проблема нито от хората, които често ходят в планините, нито от тези, които смятат, че ако понякога отиваш в събота на Витоша, то нямаш нужда от застраховане.

Нито Асоциацията на българските застрахователи, нито Комисията за финансов надзор поддържат статистика по видове продукти, откъдето да се прави извод за интереса към застраховката.

Това изключва случаите на ски писта, където хората са купили лифт карта, в която е включена застраховка. "Голяма част от останалите пострадали са поели сами разходите", посочват от службата пред "Дневник".

Обясняват, че планинското спасяване е много комплексна и скъпа дейност, а и всяка акция е различна по времетраене, брой хора, които участват, ресурс, който се използва и т.н. Разходите включват поддръжка на базите, денонощни постове, високопроходима техника, както за летни така и за зимни условия, гориво, консумативи, инвентар и екипировка, които се амортизират и повреждат в условията, в които работят спасителите.

В общите разходи за да я има тази дейност влизат обученията и допълнителната квалификация на всички доброволни и щатни планински спасители (около 530 човека).

На сайта на службата има редица полезни линкове, сред които и за съвети за поведение в планината и за какво да внимават туристите.

За разлика от някои застраховки тази за планините, наричана от повечето застрахователи туристическа, не е скъпа. Разбира се, тя зависи от избраното покритие като в най-масовия случай при 1000 лв. покритие, ако се направи годишна застраховка тя струва едва 30 лв.

От ПСС обясняват, че застрахователните компании са съобразили покритията си с ценоразписа на службата и могат да консултират клиентите си и за конкретна сума, допълнителни покрития, които могат да се включат и период за валидност на застраховката.

Ето и цената за някои разходи:

След пандемията доста застрахователи дадоха възможност застраховки да се сключват и онлайн. При избора на покритие се дава възможност и полицата да покрива последващо лечение, както и кражби на екипировка и др. Утежняващо цената може да бъде практикуването на екстремни спортове като компаниите имат дефиниции какво включва това понятие.

Както е известно в България вече е наличен и хеликоптер, който може да се ползва за планинско спасяване в случай на нужда. Екипите на "България Хели Мед Сървиз" са провели облитания и кацане на част от експлоатационните площадки, подадени предварително от ПСС, където медицинският хеликоптер може да кацне безпрепятствено, за да евакуира пострадал.

Емил Нешев, ръководител на ПСС, каза пред "Дневник", че в случай на нужда в планината може да бъде повикана на помощ въздушната линейка. Това става през тел. 112. Допълни, че все пак все още продължава стиковането между всички институции, което нито е лесен, нито много бърз процес, но в голяма степен този път е извървян.