Червено и черно
На фона на продължаващото европейско първенство по футбол най-красивия автогол си го заби Еманюел Макрон.
Решението му да разпусне парламента и да назначи нови избориq като следствие на впечатляващата победа на крайната десница на европейските избори, има всички шансове да влезе в учебниците по политология на същата страница като решението на Дейвид Камерън да назначи референдум за прекратяване на членството на Обединеното кралство в Европа през 2016 г.
Приликите са достатъчно на брой: липса на остра необходимост от свикването на избори или референдум, желание за укрепване на власт, която е нестабилна, падащ личен рейтинг, но най-вече: обвинения в арогонтност, привилегированост и неспособност да разбере или дори да се признае растящото социално недоволство в периферията на страната.
| Последствията по всяка вероятност ще бъдат сходни: продължителен институционален блокаж, неспособност за провеждане на необходимите икономически реформи, разделение в страната, чувство на объркване в политическия елит и чувствително отслабване на европейския проект, както и на решимостта за подкрепа на Украйна. |
Ерата на Макрон приключва по същия опортюнистичен начин, по който започна по време на президентските избори през 2017 г., когато новоизлюпеният политик показа завидни рефлекси, възползвайки се от скандала около кандидата на десницата Франсоа Фийон, за да обедини значителна част от левия и десния електорат, разочаровани от техните лидери, в нова центристка формация. Седем години по-късно центърът понесе тежка загуба, свивайки се двойно като присъствие в парламента, принуден да спасява "мебелите в пожара", като подкрепя кандидати на крайната левица на втория тур на изборите. Президентът е силно отслабен, партията му е обезличена, левицата възкръсна, крайната десница дебне в очакване на мнозинство, а европейските партньори нервно очакват да установят тежестта на последствията.
Опортюнизмът е отличителна черта на ерата Макрон, изразена в адаптивност към променящата се ситуация и липса на ясна идеологическа линия, избягвайки ориентацията към остри социални проблеми и давайки приоритет на "ефективността" на управлението. В този стил прозира банкерското минало на Макрон и логиката на финансовите пазари, които търсят преди всичко предвидимост на резултатите и които реагират на неизбежните периоди на висока турбулентност чрез зрелищни, драматични жестове като спиране на търговията, намеса на централната банка или рязко снижаване на лихвите. По същата логика Макрон реши да изпревари събитията чрез зрелищен жест, който да възстанови спокойствието на "пазарите" и да възвърне системата към принципите на нормално функциониране.
Банкерите са свикнали да играят на маса за залози, на която банката обикновено печели. В този случай, топката попадна на черно (цветът, който вестниците обикновено приписват на крайната десница в графиките си) и Макрон загуби катастрофално.
| Търсенето на лесни, зрелищни решения на заплетени социални проблеми е силно привлекателна политическа стратегия, способна да възстaновява кариери, но когато блъфът не успee, последствията са тежки. |
В президенсткия лагер не разчетоха правилно променящата се социология на вота, разчитайки на морални категории, оформени преди много десетилетия, осигуряващи санитарен контрол около крайната десница чрез демонизацията на нейните представители.
Проблемът е, че процесът на демонизация неизбежно отслабва във времето и границите се размиват под влияние на демографски промени и на натрупващата се умора на избирателите от традиционните партии, принудени постоянно да балансират между европейски императиви и национални приоритети. Нарастващата бюрократизация на обществения живот се изразява в излизането на преден план на безлични професионални политици със значителен административен опит, но без практичен нюх и близост до избирателите.
Макрон саботира собствената си власт, алтернативно мнозинство е невъзможно
В такава ситуация Марин Льо Пен промени стратегията на партията си, извеждайки на преден план Жордан Бардела: млад и харизматичен лидер, който поведе след себе си Инстаграм поколението. Тези, за които Франция на Виши е слабо познат раздел от учебниците по история и за които идеологическите шикалкавения на лидерите не представляват остър проблем.
Към тях се прибави една аморфна протестна маса, съставена по времето на протестите на "жълтите жилетки", захранвана от усещането за маргиналност, за отдалеченост от богатството и космополитизма на Париж и от желанието за съхраняване на идентичност, възприемана като заплашена от имигрантските потоци и либералните икономически процеси.
В навечерието на втория тур Франция е в менгеме между червено и черно, между левицата, доминирана от Меланшон, и крайната десница на Льо Пен. Дори и да не получи болшинство, партията с националистическа и антиимигрантска риторика вече започна да променя политическия пейзаж. Франция я очаква тежка равносметка за последствията от политката към имигрантите и тяхната проблематична интеграция, както и за растящото социално неравенство, което винаги намира начин да заяви себе си в една демократична политическа система.
Остава да разберем дали новите победители ще следват прагматичния модел на националистическата партия на Джорджия Мелони в Италия, или ще търсят "автентичност" чрез разпалване на антиимигрантска и протекционистична реторика, което неизбежно ще предизвика социални протести по улиците на големите градове, водени от нововдъхновената левица.
Очертaващата се политическа ситуация на конфронтация между левия и крайно десния блок ни връща в 30-те години на миналия век, но и дава може би последен шанс на действащия президент да изиграе исторически значима роля в политическия театър като посредник между противоположностите.
| Своебразен жонгльор между червено и черно, като в класическия роман на Стендал, в който опортюнистичен, талантлив младеж от провинцията успява да надмогне ранга си и да стане част от социалния елит, преди емоциите да вземат връх и да променят това, което e изглеждало като предначертано. |