Реформист и ултраконсерватор се изправят един срещу друг на президентски балотаж в Иран.

За избиратели на реформисткия лагер достигането до втория тур на Масуд Пезешкиан, бивш здравен министър, и шансът му срещу бившия преговарящ за ядрената програма Саед Джалили може да е добра изненада. Особено след като Пезешкиан взе 10.5 млн. от гласовете и се размина с няколко пункта с мнозинство, а Джалили - милион по-малко.

За критиците това не е гаранция за успех на Пезешкиан: друг хардлайнер, Мохаммад Багер Галибаф, взе 3.3 млн. и привържениците му биха могли да подкрепят консерватора (макар Пезешкиан да опитва да ги привлече). Нещо повече, казват част от тях, Пезешкиан е удобен на системата реформист, който да запали искрата в иначе вяла надпревара, последвала пролетен вот с избирателна активност, катастрофално ниска за иранската история.

За тях днешният президентски балотаж повдига въпроса възможна ли е изобщо промяна през урните в системата на ислямската република, където върховният водач, неизбиран пряко аятолах, има последната дума по всички въпроси.

Президентските избори се провеждат след смъртта на държавния глава Ебрахим Раиси, загинал в катастрофа с хеликоптер - инцидент, изместил вота с година (по график трябваше да е през 2025-а).

Предишният, през юни 2021-ва, макар на него хардлайнерът Раиси да поледи на първия тур, вече се забелязваше главоломният спад на интереса на иранците към изборите: едва 48% отидоха до урните. И през 2013, и през 2017-а реформаторът Хасан Роухани, от латгера на поддържащите разведряване със САЩ и по-конструктивни отношения със света по темата за ядрената програма и други чувствителни за Техеран, бе избран с около 73 на сто.

За сравнение, на парламентарните избори през март и май тази година гласуваха 40% от избирателите; в частичните в Техеран през май гласуваха около 10 на сто. Миналата седмица едва 39% от иранците отидоха да гласуват на първи тур. От шестима кандидати, допуснати от властта, двама се оттеглиха; само един от останалите бе реформатор.

На балотажа активността може да е малко по-висока, но духът на времето, когато Роухани бе преизбран, е отминал. Година след тези избори, през 2017 г., тогавашният американски президент Доналд Тръмп изтегли САЩ от ядрената сделка с ислямската република, сключена от шест сили (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия) и това върна санкциите срещу страната. Изборът на хардлайнер на следващия вот не помогна на последвалата администрация на Джо Байдън в САЩ да предоговори споразумението, ограничило иранската ядрена програма.

За правителството е важно и кой ще победи в момент, когато тежките икономически времена и продължаващият натиск от санкциите отчуждават иранците. Протести за цената на яйцата ЛИНК или рухнала сграда, отнела живот, бързо прерастват в нещо друго: чуват се викове "смърт на диктатора". След като 22-годишната Махса Амини почина миналия септември, задържана от моралната полиция, защото не содела хиджаб.

Тежкото състояние на икономиката според наблюдатели е подхранило апатията, осезаема на парламентарните и президентските избори. Победа на Джалили на балотажа при по-висока активност би подхранила консервативните среди, по-близки до властта.

Нито Джалили, нито Пезешкиан биха имали легитимност да променят външната политика без одобрението на върховния водач аятолах Али Хаменей, но биха имали правомощията да опитат да облекчат икономическата криза или да влияят на социални въпроси като носенето на хиджаб. По последната тема няма голямо разминаване между кандидатите; в социалните мрежи всички изразиха съпротивата си срещу това моралната полиция да налага строго ограниченията.

Смята се, че Пезешкиан, 69-годишен кардиохирург от многомилионното азерско малцинство, не би се опълчил на Али Хаменей и на хардлайнерите (сам го каза в няколко интервюта). Същевременно той се ползва с уважението на знакови фигури от реформистите, например бившия президент Мохамад Хатами, при когото бе здравен министър, и бившия външен министър (когото той назначи за външнополитически съветник) Мохамад Джавад Зариф, който се ползваше с уважение като първи дипломат на бившия президент реформист Хасан Роухани.

Негова победа би намалила тежестта на хардлайнерите в опитите за предоговаряне на ядрената сделка, макар шансовете за нея да се отдалечава с президентските избори и възможността за връщане на Доналд Тръмп в Белия дом.

Саед Джалили (на 58 години, от азерско-кюрдски произход), обратно, като преговарящ за иранската ядрена програма бе известен с неотстъпчивостта си през първото десетилетие на века; между 2006 и 2010 г. бяха наложени някои от най-тежките санкции, свързани с обогатяването на уран и създаването на балистични ракети, препоръка за инспекции на ирански товари, затягане на ограниченията в банковия сектор и много други. Победата му само ще увеличи тревогите на международната общност, след като Международната агенция за атомна енергия съобщи през май, че Иран увеличава запасите си от уран, обогатен до нива, близки до нужните за създаване на оръжие.

Каквото и да изберат иранците, то ще е важен барометър за режима на аятоласите, за да измери пулса на общественото мнение.