Британските консерватори най-сетне убедително се самоубиха
Анализът е от профила на автора във фейсбус. Заглавието е на "Дневник".
Няколко бързи бележки за британските избори:
1. Може да изглежда, че лейбъристите спечелиха убедително, но всъщност консерваторите най-сетне убедително се самоубиха.
Торите се опитват се да се самоубият от 2012 г. насам и при Тереза Мей почти успяха за първи път, но като ляв лидер Корбин беше толкова анахронистичен и неадекватен и толкова добре представен като плашило пред широката общественост, че дори една неловка провинциална садистка като Мей изглеждаше като по-приемлив държавник.
2. За да може британският народ най-сетне да се отврати до дупка от торите, бяха нужни три [и половина] невиждани от Втората световна война национални катастрофи: Брекзит, пандемията, Борис Джонсън [и Лиз Тръс].
Разбирате ли какво значи това?
| Значи, че голяма част от британския народ трябваше да преживее смърт, обедняване и разруха в мегамащабни измерения, за да се откаже за секунда от фаталната си любов към човеконенавистни, грандиозно и нагло корумпирани, тъпи като пъпеши клоуни с костюми и богаташки акценти. |
3. Не е настъпила някаква дълбока идеологическа промяна, хората просто си отмъщават на идолите си, че прекалиха брутално със самолюбивия идиотизъм и сребропоклонничество.
Обърнете сериозно внимание на това: навлязохме с пълна скорост в политиката на възмездието - навсякъде в развития свят. Демокрацията както във Великобритания, така и във Франция и България, е превзета от яростна, фиксидейна нужда на едни групи в обществото да се разправят с други групи, които винят или са насъскани да винят за житейските си несполуки. Фактът, че вече не са възможни нито продуктивни разговори за принципи, нито реалистични планове за добро общо бъдеще, заплашва да унищожи всяка държавност, независимо колковековна е праламентарната й традиция.
Хроника на една предизвестена загуба: най-важното за британските избори
4. Лейбър спечели, защото достатъчно избиратели намериха Стармър за достатъчно загладен и безличен, че да могат да гласуват за него с прищипани носове и да го употребят за пръчка, с която да цапнат самозабравилите се тори по кънтящо празните глави.
По същата причина и либералдемократите скочиха с над 60 места - всеки път, когато британските избиратели се разсърдят на прелюбимите си тори (неслучайно известни като "естествената управляваща партия" на Острова) те посягат към най-плоските възможни дъски, с които да ги спънат и коригират за малко.
| Единствено и само консерваторите в политическото пространство на Кралството имат позволението на избирателите да проявяват характер, пък бил той и налудничаво тоталитарен. Останалите имат право само да изглеждат като направени от попара и меко сирене, без нито един ръб или грапавина. |
Това може да се види и по острите реакции на шовинистична паника и класово отвращение, които една ярка личност в лявото като Анжела Райнър предизвиква.
5. Този изборен резултат стана възможен поради една глобална тенденция, която само ще се засили: голямото люшване надясно.
Лейбър спечели изборите, като убедително се ребрандира като по-скоро центристка партия. Всички по-леви идеи бяха старателно избърсани от колективния ум на екипа на Стармър, а изказванията му са шедьовър на итакоиваковщината.
Като реакция на изборната си хекатомба, торите тотално ще си загубят ума и ще се втурнат към последния хоризонт на крайнодясната истерия. Дейвид Камерън бе първият тори лидер, който се гмурна в Матрицата, въобразявайки си, че е нужно и възможно да завладее нишата на крайния национализъм във Великобритания, като по този начин за първи път легитимира саботьорът на демокрацията Фараж и даде старт на непрестанните му политически прераждания, поредното от които видяхме и на тези избори с Риформ ЮКей.
Оттогава торите не могат да де оттърсят от ярема на тази лудост - хукнаха задъхано към фашизоидното дясно, обявиха се срещу собствената си съдебна система и човешките права, потъпкаха всички достояния на международното право, които собствената им държава даде на света, а сега вече се търкалят безпомощно по надолнището и са неспособни да спрат. Показателно е, че най-ярките фигури на безпощадния садизъм над имигранти - еничарките Прити Пател и Сюела Брейвърман, запазиха депутатските си места.
5. Консервативната партия, каквато я познаваме от славната история, се самоуби - верятно безвъзвратно. И това не е повод за ликуване. Със себе си тя повлече и британската държавност, която дълги години с достойнство олицетворяваше - преди греха на възгордяването, довел до апокалипсиса на забавен каданс, отприщен от остеритета и референдума на Камерън.
| Просто 21-ви век не понесе както на торите като партия, създадена да управлява една вече несъществуваща империя, така и на британците, като общество на свръхдоволното и късогледо самосъзерцание. |
Благодарение на Европейския съюз и миграцията, политици и избиратели вкупом откриха, че не са толкова специални и изключителни. Че на света има много други, често по-умни, смели, силни и упорити хора. Това откритие разруши цялата им предава за вътрешен и световен ред, накара ги да се почувстват заплашени и уязвими в един свят, който вече не разпознават като свой. Ужасът от истината ги подтикна към самовзривяване. И пожарът все още далеч не е овладян.