Информацията се появи в необичайния формат на мнение във в. "Вашингтон пост": Израел и "Хамас" са се споразумели за "рамка" за освобождаване на заложници и прекратяване на огъня и преговарят за прилагането ѝ.

Въпросите остават много. Преговорите се водят при секретност, единствен индикатор за ставащото са откъслечни изявления на длъжностни лица, от които най-красноречиво бе това на говорителя на Съвета по сигурността в Белия дом Джон Кърби: твърдите позиции на двете страни не отразяват непременно обсъжданото на масата. Друго скорошно потвърждение от длъжностни лица и от Израел, и от САЩ, и от "Хамас": групировката вече не настоява Израел да се ангажира, че сраженията няма да продължат.

Този път, след срещи в Доха, докато един израелски преговорен екип - с шефа на "Мосад" Давид Барнеа - се прибира у дома, друг, с директора на "Шин Бет" Ронен Бар, отива в Кайро.

Дори екипът на премиера Бенямин Нетаняху да настоява, че към момента се обсъждат само начини да се върнат заложниците, без да се възпрепятства изпълняването на "целите на войната", картината, която се налага през коментара на дългогодишния колумнист Дейвид Игнейшъс и която достига до американската и световната публика, е много различна.

Това мнение обрисува и залога за администрацията на Джо Байдън: ценно постижение, даващо на президента свобода или да се оттегли от надпреварата с достойнство, или да настоява да остане с нови сили.

Споразумението, което ще отнеме време и което би било показателно за изтощението на двете страни, по публично известна от самия Байдън информация включва шестседмична първа фаза (в нея според колонката ще бъдат освободени 33-ма заложници, ранени мъже над 50; Израел ще пусне стотици палестински затворници). Тя предвижда:

Сред спорните точки според същата публикация е преходният период към следващата фаза, в който "Хамас" трябва да освободи войниците мъже, а Израел да приеме изтегляне от Газа. Всяка страна се опасява, че другата ще използва времето да се прегрупира, а Израел иска да си гарантира, че "Хамас" няма да може да управлява отново.

Решението на този препъникамък е в текста на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН: "Ако преговорите продължат повече от шест месеца в първата фаза, примирието ще продължи толкова, колкото продължават и преговорите."

Нито Израел, нито "Хамас" ще управляват Газа във Фаза 2 и това е нещо, за което и двете страни са дали сигнали според Дейвид Игнейшъс.

За сигурността ще отговарят сили, изградени от 2500 поддръжници на Палестинската власт, одобрени от Израел, обучени от САЩ и подкрепяни от "умерени арабски съюзници".

На последната фраза настоява и Израел, разчитащ да работи с такива страни (Египет, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Йордания), но идеята еврейската държава да не отговаря за сигурността би била отстъпка, немислима от самото начало на войната (която обаче изобщо не е част от списъка с "червени линии, предоставен от Нетаняху преди няколко дни).

Третата фаза е за дългогодишно възстановяване. Планът според "Вашингтон пост" може да се реализира благодарение на ключовата помощ, оказана от Египет и Катар на посредниците от САЩ. Ако Доха е оказала натиск върху "Хамас" и е предупредила, че политическото ръководство не може да остане в Доха, ако каже "не", то Кайро приема предложение на САЩ да се блокират всички нови тунели по границата между Египет и Газа.

Очаква се според израелското издание Walla и "Ал Арабия" в Кайро да се обсъжда и възможността за отваряне на границата и изтегляне на израелските сили от т.нар. Филаделфийски коридор, който овладяха през пролетта.

Ако намерението на ливанската групировка "Хизбула" да спре обстрела през израелската граница в случай на прекратяване на огъня в Газа е известно от публичните коментари на лидера ѝ Хасан Насрала, то сделка с "Хамас" би могла да доведе и до гранично споразумение и други мерки за укрепване на доверието.

Може обаче да се стигне и по-далеч: Саудитска Арабия да направи крачка в нормализацията с Израел според източниците на вестника. Известно е и че Рияд, който се приближаваше до нормализацията преди атаката на "Хамас", предизвикала опустошителната война, прие да върне темата в дневния ред срещу отваряне на "път" към създаване на палестинска държава. В кралството обаче съзнават, че това може да е твърде голяма крачка за Израел в момента според същата публикация.

Самата Саудитска Арабия по традиция не показва картите си в тези разговори, които биха били деликатни за всяка страна в региона (най-близо до потвърждение от страна на Рияд, още преди войната, че текат разговори, бе уверението на престолонаследника, че страните се приближават до нормализация "всеки ден"). Разнопосочни сигнали обаче идват и от американски източници извън администрацията на Байдън: за "Таймс ъф Израел" например събеседници от демократите и републиканците казват, че прозорецът за саудитско-израелско споразумение се е затворил, тъй като Конгресът има още само четири седмици заседания преди изборите. Дори при извънредно свикване на заседание за Белия дом ще е трудно да гарантира подкрепата на близо 10 републиканци, нужна за одобряване, седмици преди изборите.

Това не означава, че Саудитска Арабия не би приела по-късно, ако Доналд Тръмп спечели, но това би забавило процеса.