За месец и половина след оставката на Корнелия Нинова, БСП си върна подкрепата на "бивши другари" като Татяна Дончева, Костадин Паскалев, Румен Петков и Георги Първанов от "Левицата", както и на Мая Манолова и партията ѝ "Изправи се, България". Скоростното сближаване на позициите до голяма степен се дължи на почти сигурните поредни предсрочни парламентарни избори наесен и на желанието за "широк ляв фронт", който да се яви на тях и да си върне "челното място в българската политика".

Така, с амбицията за постигането на "френската мечта" (по резултатите от извънредните избори във Франция преди седмици), новото старо ръководство на БСП се готви да скрепи лявото обединение с меморандум, който в петък (26 юли) ще бъде подписан в Стара Загора. Това потвърди пред "Дневник" и Борислав Гуцанов, председател на парламентарната група на партията.

Постигането на ляво обединение и увеличаването на подкрепата за БСП на избори се разглежда като тест за новото ръководство - временния председател Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов. От публични заявки на двамата се разбира, че БСП не планира да промени част от политиките, водени до момента. От тях досега липсват идеи за модернизиране на партията, за каквато призовават от години част от социалистите. Това е и причината поради която критиците на Гуцанов и Зафиров твърдят, че предстои още по-сериозно разединение и пореден срив за левите партии.

За развитието на подобен сценарий като пример социалисти посочват и разделението в парламентарната група на БСП, в която двата враждуващи лагера така и не успяват да се помирят. А споровете между ново и старо ръководство могат да минират не само лявото обединение, но и участието на БСП на предстоящите парламентарни избори, тъй като въпросът кой е лидер предстои тепърва да се решава и то в съда. Нинова наскоро постави под съмнение председателството на Зафиров и заяви, че не той, а тя е председател на партията и в този смисъл всички решения, утвърдени с неговия подпис, са нелегитимни. В интервю за Би Ти Ви от 24 юли тя не изключи и възможността да не подпише решения на новите лидери, с които не е съгласна.

В началото на юни, няколко дни след оставката на Корнелия Нинова, левите партии във Франция постигнаха споразумение за сформиране на обединението "Народен фронт", с което участваха заедно на предсрочните парламентарни избори. "Народен фронт" си постави целта да спре крайнодесните и доскорошни опоненти, каквито бяха четирите основни леви партии в страната, се обединиха и постигнаха изненадващ изборен резултат, печелейки 182 депутатски места. Постигането на "френската мечта" цели и новото ръководство на БСП.

Пренареждането, което се случи на последния Пленум на партията с гласуването на оставката на Нинова и избора ново ръководство - Борислав Гуцанов и Атанас Зафиров, които само допреди няколко месеца бяха в близкия кръг на бившия лидер, не доведоха до разцепване на групата. В първите дни на 50-ото Народно събрание очаквано имаше напрежение и двата лагера - около старо и ново ръководство - се разделиха при серия от гласувания. Съмненията за бъдещо разцепление се засилиха с предложенията на Георги Свиленски за възстановяване на партийното номадство. Но нито предложенията на депутата бяха приети, нито групата на БСП досега се е разпаднала.

На фона на тези трусове Зафиров и Гуцанов си поставиха целта да върнат БСП "на челното място в българския политически живот". И освен идеята за ляво обединение на дневен ред се поставя и изборът на ново Изпълнително бюро, незабавно възстановяване на правата на "всички неправомерно изключени от БСП" и изработването на нови правила за прекия избор на председател.

Последваха и серия от срещи с местни координатори, кметове и други леви партии с цел от Бузлуджа да започне ново начало за БСП. Сред левите партии, които влизат в новото обединение, са както малки доскорошни партньори на БСП, така и бивши членове на партията и доскорошни опоненти като "Левицата" и "Изправи се, България". Те успяха да бъдат приобщени, тъй като новото ръководство на БСП предложи равнопоставено участие при вземането на бъдещи решения. За сравнение - за изборите за 50-ото Народно събрание Корнелия Нинова също им предложи обединение, но като се върнат в партията и този подход не доведе до обединение.

До момента 12 леви формации са преговаряли за участие в лявото обединение:

В интервю за "Дневник" Борислав Гуцанов каза, че на този етап разговори не са водени само със "Солидарна България" на Ваня Григорова. Той обаче не изключи възможността такива все пак да има, но на по-късен етап.

По информация на "Дневник" в меморандума за обединението е заложено създаването на общ политически съвет, който да взема решенията за предстоящото редене на листите за парламентарните избори.

Източници на "Дневник" от предишното ръководство на партията твърдят, че именно реденето на листите може да се превърне в проблем за БСП, тъй като така партийни членове могат да бъдат изтласкани от челните места. Съществува и противоречие с Устава на партията, в който е заложено, че Националният съвет на БСП, а не Политически съвет, който тепърва ще се създава за целите на лявото обединение, решава за реденето на изборните листи.

Тези противоречия са причината, поради която кадри от лагера на Корнелия Нинова и официално, и неофициално твърдят, че лявото обединение няма да постигне никакъв успех. Нещо повече - според бившия партиен лидер предстои още по-голямо разединение.

Същата теза заема близкият до нея Калоян Методиев, който твърди, че се прави "самоцелно обединение", което обаче не предлага нови решения на проблемите на хората. Иван Ченчев също потвърждава това схващане и в поредица от медийни изяви заявява, че старите лица в лявото не могат да допринесат за привличането на нови избиратели.

На свой ред Манолова отговори на тези критики в интервю за Би Ти Ви, в което заяви, че Корнелия Нинова е причината, поради което лявото обединение така и не успя да се случи по-рано.

И ако двата лагера спорят и може да се приеме, че взаимно си разменят обвинения, то част от социалистите критикуват и старото, и новото ръководство на партията. Общото схващане е, че БСП не би могла да възстанови доверието в себе си, ако начело застават хора, които довчера са били рамо до рамо с Нинова, като Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов. Това каза пред "Дневник" бившият евродепутат от левицата Петър Витанов, който твърди, че "за да е успешно лявото обединение, е нужна смяна на политики и лица". (Интервюто с Витанов четете в "Дневник" в събота, 27 юли.)

Наред с идеята за ляво обединение, новото ръководство на БСП се захвана и с възстановяването на отношенията с президента Румен Радев. Различни представители на БСП при всяка възможност критикуват Нинова и един след друг повтарят, че войната с Радев не е довела до нищо добро за партията.

Заради това неофициално се заговори, че държавният глава, ще влезе по-активно в политиката, но не със свой политически проект, а като обединител на лявото и лидер на БСП. Към момента представители на партията отричат такъв сценарий, тъй като Радев не отговаря на условията за председател по действащия устав.

Новопоявилата се идея за възстановяване на връзката с президентската институция бившият лидер на партията Нинова определя като "неестествена и лицемерна". По думите ѝ истинската цел на сближаването с Румен Радев е очакваната отмяна на поправките в конституцията и възможността кадри на БСП "отново да намерят приют" в служебен кабинет.

Стара теза на Корнелия Нинова е, че тя персонална война с Румен Радев не е водила, докато той целенасочено се е опитвал да заличи БСП създавайки различни политически проекти, като "Продължаваме промяната".

По всичко личи, че предсрочните парламентарни избори ще изпреварят вътрешнопартийните. Президентът Румен Радев още преди няколко седмици обяви, че предизборна кампания не може да има през август и така намекна, че ако се стигне до избори, то те най-вероятно ще са през октомври. За момента се говори за датите 6 и 13 октомври и ако те се потвърдят, то вотът ще е месец преди вътрешните избори за нов председател на БСП, които ще са по-късно през октомври.

До момента за наследници на поста на Нинова неофициално се споменават имената на Борислав Гуцанов и евродепутата Кристиан Вигенин. За евентуално тяхно участие в надпреварата ключово значение ще има представянето на БСП на парламентарните избори и успехът на лявото обединение. Бившият лидер Сергей Станишев също не изключи възможността да се кандидатира. Навръх 1 май той обяви, че се връща в националната политика, а на 25 юни коментира, че за бъдещето на БСП по-важни са отговорите на въпросите какво и как трябва да се промени, а не кой ще се кандидатира.

Подалата оставка Корнелия Нинова също не изключва възможността отново да се бори за лидерското място, но в началото на юли контролната комисия на партията се произнесе, че според Устава на БСП председателите имат право на до два мандата, като има и изискване за 8 години партиен стаж и 4 години в ръководството на партията за кандидатите за председател.

На свой ред близките до Нинова социалисти контрираха и обявиха, че комисията се произнася под натиск. Те твърдят, че Корнелия Нинова има право на нов мандат, тъй като вторият ѝ такъв е непълен.

Сред потенциалните кандидати за поста неофициално се споменава отново и името на Крум Зарков, който в момента е секретар на президента по правните въпроси.