Институциите дават противоречиви обяснения за назначаването на посланик в Киев

Институциите дават противоречиви обяснения за назначаването на посланик в Киев

Институциите дават противоречиви обяснения за назначаването на посланик в Киев
Казусът около назначаването на посланик на България в Украйна се заплете окончателно, след като различните институции дадоха противоречиви обяснения около хода на номинациите и съгласуването на кандидатурите.
Повод за тях стана изтеклата в публичното пространство информация, че кабинетът на Димитър Главчев изпраща бившия министър на отбраната Николай Ненчев в Киев като "временно управляващ посолството", избягвайки по този начин необходимостта от президентски указ, както е при назначаването на посланици.
Петър Танев през 2015 г. на събитие, организирано от българското посолство в Украйна
Фейсбук на българското посолство в Украйна
Петър Танев през 2015 г. на събитие, организирано от българското посолство в Украйна
Вчера Радев твърдеше, че по време на правителството "Денков-Габриел" настойчиво му е предлагано да назначи за български посланик в Украйна Николай Ненчев. Днес в съобщение до медиите прессекретариатът вече казва, че през октомври миналата година с правителството е постигнато съгласие за друга кандидатура, която обаче така и не била внесена официално в президентството.
Справка на "Дневник" в архивите си сочи, че става дума за дипломата Петър Танев, представен от Мария Габриел пред медиите на 18 октомври 2023 г.
Премиерът по това време Николай Денков пък отрече Министерският съвет да е обсъждал и одобрявал както Танев, така и Ненчев.
Вчера Денков, който сега е депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България", каза пред журналисти, че не работил с Николай Ненчев и не е участвал в процедура по предлагането му за посланик. Днес той не отрече, че в края на миналата година воденото от него правителство е предложило Петър Танев за поста, като номинацията му е била одобрена от президента. В отговор на въпрос на "Дневник" той каза, че обсъжданията на кандидатите са били между Радев и Министерството на външните работи, което в този момент оглавяваше Мария Габриел от ГЕРБ.
"Мария Габриел си е говорила с президента по тази тема. През Министерски съвет не е минавало решение, с което да се предлага той, защото не е внесено такова предложение от Министерството на външните работи."
Денков отказа да отговаря на въпроси дали е знаел кои са другите кандидати за поста и защо номинацията на Танев не е предложена за гласуване.
Освен Танев на 18 октомври Габриел обявява пред медиите, че на президента са предложени за посланици още четирима дипломати. Всички те към днешна дата вече ръководят съответните дипломатически мисии. При представянето на всички тях тогава Габриел уточни, че правителството предлага дипломати с опит, като при провеждането на вътрешната процедура са взети предвид и техните желания. Тя благодари на президента Румен Радев "за конструктивните дискусии, които и до този момент имахме, с цел спазване на сроковете и минимализиране на риска от периоди, в които България да остане без посланик".
В стенограмата от заседанието на Министерския съвет същия ден обаче такава точка не е включена и имена на кандидати за посланици не се споменават. В протокола от заседанието обаче е записано, че предложението на Габриел Танев да бъде предложен на президента за посланик в Украйна е предпоследната 58-ма точка в дневния ред и проекта на постановлението е приет от Министерския съвет.
Институциите дават противоречиви обяснения за назначаването на посланик в Киев
В деловодната система на Министерския съвет на 23 октомври 2023 г. са изведени четири Решения на кабинета за предложение до президента за издаване на укази за освобождаване и назначаване на извънредни и пълномощни посланици в четири от петте държави, изброени и от Габриел, но не и в Украйна.
За Петър Танев публичната информация е оскъдна. В достъпните за обществеността архиви на външното министерство е посочено, че през 2021 г. той е бил временно управляващ на посолството на България в Дамаск, Сирия - също страна във военен конфликт по това време. При номинирането му за посланик в Киев е представен като бивш съветник в българското посолство в Украйна.
Според Закона за дипломатическата служба последователността при назначаването на извънреден и пълномощен посланик е следната:
  • министърът на външните работи внася в Министерския съвет предложението си
  • Министерският съвет го одобрява
  • Министерският съвет иска от приемащата държава агреман за назначаването на посланика
  • След получаването на агремана президентът издава указ за назначаването.
Според дипломати е възможно кандидатурата на Танев да не е била придвижена към президентството, ако агреман е бил отказан от Киев. Това предположение потвърдиха неофициално и депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България", според които Денков бил спрял назначението на Танев, тъй като украинците не го искали, защото съпругата му е гражданка на Руската федерация. В отговор на въпрос на "Дневник" Посолството на Украйна в София заяви, че "не разполага с информация относно намерения на българската страна за назначение на Посланик на Република България в Украйна през есента на 2023 г."
Междувременно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов определи скандала около назначението на Ненчев като "институционален спор", но заяви, че кандидатурата му е добра, щом като четири години е бил министър на отбраната в негов кабинет, избран и с гласовете на бившия "Реформаторски блок".
"Аз не виждам нищо лошо. Една институция предложи човек, другата казва защо го отхвърли - това е институционален спор. Ненчев е бил мой военен министър. След като е бил военен министър четири години, кандидатурата му е добра", каза Борисов, но отказа да отговори на въпрос кой е предложил Ненчев.
Служебният министър-председател и министър на външните работи Димитър Главчев днес обясни решението да прати в Киев временно управляващ посолството, а не посланик - титуляр с това, че не е работа на служебно правителство да кадрува в посолствата. По думите му всички процедури са спазени, а твърденията, че се нарушава Конституцията, са спекулации. Допълни, че за назначаването на временно управляващ посолството не се иска указ от президента. "Не сме предлагали нито един извънреден и пълномощен посланик за потвърждаване с указ от президента, водени от разбирането, че на служебното правителство не му е работа да назначава такива посланици по тази процедура", каза Главчев.
Припомни, че от две години България няма посланик в Киев. "Имаше временно управляващ, който не беше с дипломатически ранг. Направихме конкурс за временно управляващ, първо в рамките на вътрешен конкурс на Министерството на външните работи, на който никой не се яви", коментира служебният премиер. По думите му след това е направен втори конкурс, на който Николай Ненчев се е явил като външен кандидат и го е спечелил.
На въпрос дали Танев не е бил един от вариантите на служебното правителство за временно управляващ посолството в Киев, Главчев каза, цитиран от БТА, че Танев не се е явил на процедурите за избор. "Аз не го и познавам. Как може някой, който не се е явил, да бъде предпочетен пред някой, който се е явил", заяви премиерът. "Може би господинът няма интерес да бъде временно управляващ, а иска да бъде извънреден и пълномощен посланик и изчаква процедурите, които, според нас, трябва да се извършат от редовно правителство, и се надяваме с третия мандат такова да се случи", допълни Главчев.