Промяната зацикли, партиите загърбват проблемите на хората

Седмите поред парламентарни избори (шести предсрочни) в рамките само на три години и половина чукат все по-настойчиво на вратата. Ако не стане чудо с третия мандат, те ще минат и заминат, но политическата криза ще се задълбочи.
Голяма е вероятността избирателната активност да падне под два милиона души (на 9 юни гласуваха по-малко от 2,1 млн., т.е. 34% от имащите право на глас). На всичкото отгоре седмите избори в междуцарствието след "ерата ГЕРБ" се очертават да преминат под сянката на очаквано възлово решение на Конституционния съд. Той беше сезиран от президента Румен Радев и няколко парламентарни партии с искане за обявяване за противоконституционни на конституционните промени, приети от 50-то Народно събрание.
Ако Конституционният съд (КС) отмени съдебната реформа на "сглобката", чиято сърцевина е реформа на прокуратурата и Висшия съдебен съвет, решението му ще предизвика разрушително земетресение в политическия ни живот. Дори само отмяна на сегашния формат на служебно правителство, с който беше обезвластен президентът, ще завихри нова политическа буря. Как ще бъде оправена конституционната каша в навечерието на твърде възможните нови избори? А ако решението дойде след тях?

Значението на момента: ще се наложи ли парламентът да поправя поправките на Конституцията
Ако се сбъдне негативният сценарий с КС, той ще рефлектира най-силно върху "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ), които са мозъкът и сърцето на конституционните промени. Те бяха реализирани в условията на "сглобка" с доскорошните политически врагове на реформаторските сили, а достлукът им коства загуба на половината им електорат. За разлика от тях
Борисов и Пеевски, които направиха възможна "некоалицията", ще получат нов шанс да ловят риба в мътни води. |
"Няма да променим нашия подход и ще поддържаме тези приоритети, които винаги сме поставяли на преден план: това да създадем приветлива среда за бизнеса, инвеститорите, да увеличим доходите, да намалим неравенството". Това се оказа невъзможно в сегашното Народно събрание, каза бившият премиер акад. Николай Денков, влязъл мимолетно в ролята на кандидат-премиер при връчването, респективно връщането на втория мандат. Той се провали, защото ПП-ДБ не получи реална подкрепа от нито една парламентарна сила за своя антикорупционен пакет със седем мерки.
Но "Продължаваме промяната" - "Демократична България" го разглеждат и като основа за евентуално коалиране със съмишленици в 51-то НС. Коалицията може би се надява промяната в държавата да стане най-напред по върховете и след това да се спусне победоносно надолу, към низините. Първо се променя конституцията, след това - законите, след което добрата контституционо-законова уредба решава по вертикала проблемите на институциите, бизнеса и хората.
Подобен подход е твърде комплексен, дори малко месиански, за да бъде ефективен. Особено в страна с остри дефицити на политическа и гражданска култура като България. Ако искат да имат успех занапред, ПП-ДБ, пък и други политически сили, които работят да пратят в историята модела "Борисов-Пеевски" (а не само разновнидността му "Пеевски"),
трябва да предложат по-реалистични и гарантиращи по-широка гражданска подкрепа реформи. Те трябва да имат емоционален заряд и мобилизираща сила. И да могат да бъдат комуникирани ефективно и ефектно по различните медийни канали и социални мрежи. |
Разбира се, главният прокурор не трябва да бъде недосегаем в системата на разделение на властите, а регулаторите трябва да защитават обществения интерес. Но реформата на институциите с нейния специфичен инструментариум не трябва да захлупва правенето на политики за решаване на всекидневните проблеми на хората. Да сте чули сериозни изказвания и дискусии по теми като плоския данък и трябва ли да остане той, как да се излекува общественото здравеопазване, как да се реформира средното образование, за да бълва функционално неграмотни млади хора и т.н.? Тези проблеми засягат буквално всеки един българин, независимо към коя обществена прослойка или социокултурен кръг принадлежи.
Размерът на данъците, състоянието на болниците, качеството на образованието и други подобни теми присъстват някак си в партийните програми, дори политиците понякога говорят за тях. Но като цяло те не са в центъра на политическите дебати. Вместо тях - едните венцехвалят, а другите отричат Шенген, еврозоната, Плана за възстановяване и устойчивост. Все приоритети, които както съдебната реформа са важни, но са по-скоро абстрактни, отколкото разбираеми от средностатистическия избирател.
Да вземем например данъчната политика и по-конкретно 10-процентния плосък данък. Въпреки че е социално несправедлив и натоварва много повече хората с по-ниски доходи, отмяната му е тема табу за системните партии. За ГЕРБ и "Демократична България", които са дясноцентристки формации, това е разбираемо. Както и за "Продължаваме промяната", която иска да постига "леви цели с десни мерки". Но на очи се набива пасивността на БСП, която преди време поне говореше срещу "плоския данък", както и на антисистемната "Възраждане", в чиято програма също е залегнало прогресивното подоходно облагане. Темата не е акцент в предизборните кампании и на двете формации. Може би те не искат да плашат с по-високи данъци симпатизиращи им по-дребни бизнеси и някои представители на средната класа. Най-вероятно обаче нямат енергия и експертен капацитет да вкарат тази важна за обществото тема в политическото си говорене.
Дори един призив на шефа на МВФ Кристалина Георгиева м. г., че е "време да преразгледаме 10-процентния плосък данък", не избута проблема под фокуса на прожекторите. |
"Ако погледнете света, диференциране на данъчната ставка се приема като правилно... прогресивното подоходно облагане позволява да се споделят по-успешно ресурсите на една страна в обществото", каза тогава Георгиева.
Ами публичното здравеопазване, което страда от толкова много язви? Преди четири години ЕК и ОИСР посочиха, че България е първа в ЕС по доплащане в брой от джоба на пациентите над здравните осигуровки. Обществените средства от данъци и здравни вноски, отиващи за здраве, представляват малко над половината (52%) от генерираната сума, а останалите се доплащат от гражданите (48%). За ЕС средното ниво на доплащане извън осигурителната система е 10-15%. Към днешна дата надали има съществена промяна в тази нерадостна картинка.

Количество вместо качество: здравната каса не може да овладее разходите си за болниците
Колко партии са превърнали лошите услуги, които получават българите в публичното здравеопазване и причините за крайното му недофинансиране във водеща тема в някоя от предизборните си кампании? Аз не познавам такава партия. Ако някоя по-лява формация заговори по въпроса, стига само до необходимостта държавните и общинските болници да спрат да бъдат търговски дружества. Никой не смее да разнищи връзката между ниските данъци (а и здравни осигуровки) и недофинансирането на здравната система. Може би, за да не бъде обявен за комунист. А доброто публично здравеопазване в ЕС се поддържа с прогресивни данъци и адекватни здравни осигуровки.
Горе-долу същото е дереджето с темата за острата нужда от реформа на средното образование. По време на предизборни кампании почти не се коментира отчайващата функционална неграмотност на българските ученици. |
Те са на последно място сред страните-членки в ЕС по математика и на предпоследно по четивна грамотност, както и по природни науки, според изследването PISA 2022. Повече от половината от българските ученици нямат умения за лична и професионална реализация в съвременния свят и това вреди на обществото и икономиката ни. Но нито десните, нито либералите, нито левите, нито националистите се хвърлят да предлагат решения по този кардинален за българската нация проблем.

Тревожният одит на Сметната палата в училищното образование: шест решения
След като изтля ентусиазмът от 2021-2022 г. за изчегъртване на "модела ГЕРБ", след като "сглобката" гарантира българската подкрепа за Украйна, а темата за съдебната реформа отново зацикли, същинският разговор за политика се загуби. Потъна някъде в бермудския триъгълник на разпада на сглобката, разцеплението в ДПС и силното поляризиране на политическия дискурс.
Тази загуба вещае още по-ниска избирателна активност и слаб, фрагментиран парламент и през октомври. На този фон имплозията на партийната система напредва с още по-голяма скорост.