Годината е 1894 г. От германското посолство в Париж изтича списък на секретни френски военни планове и цени за доставката им. Започва разследване, в което главен заподозрян за предателството е Алфред Драйфус, единственият офицер от еврейски произход на служба в генералния щаб на френската армия.

След шумен съдебен процес той е осъден на доживотна каторга за шпионаж в полза на Германската империя. Близо десет години по-късно - след като под натиска на еврейската общност започва нов съдебен процес, а писателят Емил Зола пише прочутата си статия "Аз обвинявам!", Драйфус е реабилитиран. "Делото на века" обаче поляризира силно френското общество и изиграва огромна роля за формирането на антисемитски настроения в началото на най-кървавия век в човешката история.

Историята на Алфред Драйфус - един от класическите примери, че разминаването между истина и лъжа не е от днес - е представена в изложбата "Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите" на Националния етнографски музей в София. Оригиналното заглавие на изложбата е "Fake (f)or Real". Тя е проект на Европейския парламент, реализиран от Дома на европейската история в Брюксел.

Инсталацията представя различен вид дезинформация в исторически, военен и съвременен контекст. Фокусът е върху обстоятелствата, които са довели до подмяната на истината и последствията върху ценностите и очакванията на хората.

Експозицията е разделена на шест главни части- "Власт и молитви", "Опознаване на света", "Обединяване и разединяване", "Борба с войната", "Фалшификати и богатства", "Епоха на постистината". Всеки елемент от изложбата илюстрира аспект от по-мащабна фалшификация или невярна история от Средновековието до наши дни.

Експозицията включва и интерактивни пространства, в които посетителите, чрез игри и видеоматериали, могат да проверят собствените си способности да разграничават кое е истина и кое е лъжа, както и да оценят дали четат достоверни журналистически статии или не.

Според тазгодишно проучване на общественото мнение на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) почти 70% от българите вярват в конспиративни теории, а съществена част (18%) смятат, че няма една истина и че всичко е въпрос на гледна точка. Проучване на Кеймбриджкия университет, цитирано от списание Forbes, пък твърди, че заради социалните мрежи младите изпитват по-голяма трудност при разпознаването на фалшива информация .

В късния следобед на 30 юли единствените посетители, проявили интерес към европейската изложба, бяха чужденци. Екипът на Дневник ги попита как те разграничават фалшивата информация и как успяват да преценят кое е истина и кое не. "Гледам да следя няколко официални медии, на които имам доверие и които съвпадат с моите виждания. Не вярвам на неща, които известни личности и инфлуенсъри казват, защото повечето пъти имат финансова облага и промотират продукт", заяви Мария на 33 години от Испания. На въпроса дали смята, че социалните мрежи помагат за разпространението на дезинформация, разказа, че ползва платформи като "Инстаграм", "Ютюб", "Тик Ток" само за разтуха и не взима за сериозно това, което гледа.

Вунш на 59 години от Германия смята, че трябва да има повече такива изложби: "Научих много нови неща, особено за фалшифицирането в исторически план. В днешно време като че ли е по-лесно да забележиш фалшива информация заради свободния достъп до интернет, но по-назад във времето не е било толкова лесно и тепърва ще излизат още фалшификации на повърхността." Той твърди, че информацията е най-достоверна, когато е подплатена с данни и статистика.