Още в първите минути на документалния HBO Original филм "Елизабет Тейлър: Изгубените записи", който от 4 август може да бъде гледан в стрийминг платформата Max, се чува гласът на актрисата и това продължава до самия му край. С нежен, момичешки, на моменти рязък тон, Тейлър разказва откровено за браковете си, за нежеланите роли и за образа на секссимвол, от който през целия си живот се е опитвала да избяга.

Записите с обща дължина 40 часа са открити на неговия таван едва преди няколко години и режисьорът Нанет Бърстийн получава привилегията не само да ги изслуша, но и след това да направи документален филм за една от най-легендарните холивудски знаменитости. "Това, което най-много ме привлече е, че исках да разбера какво е да бъдеш жена в средата на XX век, особено когато си огромна звезда, подложена на целия този сексизъм, с който тя се е сблъсквала. Беше завладяваща история, която исках да разкажа", заяви в Zoom интервю за "Дневник" Нанет Бърстийн, която във филмографията си има документални филми за Хилари Клинтън и Тоня Хардинг.

Тя разказва, че е имало много вълнуващи моменти докато е слушала записите. Едновременно с това се е притеснявала, че няма да има достатъчно материал за филм. "Като режисьор това е един от най-големите ми страхове. Налагаше се да ги слушам няколко пъти, защото с всеки следващ ставаш по-обективен от първия." Признава, че преди това е била почитател на Елизабет Тейлър, може би не толкова голям, но филмът, който някога я вдъхновява да стане режисьор е "Кой се страхува от Вирджиния Улф", за който актрисата получава награда "Оскар".

Въпреки че има много известни факти и истории за нейния живот, слушайки записите, Бърстийн се е изненадала през колко трагични събития е преминала и колко неуверена е била. "Тя се е притеснявала, че хората не я възприемат като актриса, а единствено като секссимвол. Другото, което ме изненада, е колко публично осъждана е била заради личния си живот. Разбира се, това не я е спирало да направи всички тези избори и е страдала от последствията."

Може да се каже, че филмът показва непозната страна на Елизабет Тейлър, защото "в записите тя разказва неща, за които никъде другаде не е говорила - за това колко нещастна е била по време на брака си с Еди Фишър, как никога не е била влюбена в него и колко токсична е била тяхната връзка". Дотолкова, че е правила опит за самоубийство. Фишър дори си позволява да ѝ опре пистолет в главата, казвайки ѝ, че е твърде хубава, за да я застреля.

През цялото време гласът от записите на Тейлър се преплита с кадри от нейните роли. По този начин режисьорът засилва още повече въздействието от историите, които актрисата разказва. "Исках да покажа, че животът може да имитира изкуството и обратното - казва Бърстийн. - Част от изборите, които тя е направила, са били вследствие твърде идеалистичната ѝ представа за любовта."

Освен агресивното поведение от страна на мъжете, което е трябвало да изтърпи, Елизабет Тейлър неведнъж е трябвало да участва във филми въпреки нежеланието си. Такъв е случаят с "Бътърфийлд 8". По това време актрисата има връзка с Еди Фишър, който изоставя съпругата си Деби Рейнолдс заради нея. Това е поредният път, в който Тейлър трябва да понесе публично осъждане. В "Бътърфийлд 8" тя трябва да си партнира не само с Еди Фишър, но и с актриса, приличаща на Деби Рейнолдс.

Докато прави филма, за нея най-големият проблем бил, че тези записи са правени през 60-те години на миналия век, а тя не е искала историята да свършва до там, до онзи период, който е само част от живота на Елизабет Тейлър. Затова се радва, че след това открива и други записи, в които актрисата се изповядва пред журналиста Доминик Дън.