Историята е богата на много славни освобождения на едни страни от други и на пъстри освободителни акции в името на всякакви интереси, идеали и прищевки. Колониалните европейски сили се скъсвали да освобождават племена и народности, поробени от други колониални властелини (в наши дни пък африкански армии час по час освобождават съседни държави от братоубийствени зверства).

Англичани постоянно са освобождавали едни индианци от френски гнет и обратно. Вкупом те пък успяват да освободят повечето северноамерикански местни жители от техните първични испански покорители. Накрая идват новите кореняци, предвождани от чичо Сам, и освобождават всичко и всички на континента. Освободените не се сещат да кажат едно мерси - на Франция например заради пламенната й подкрепа за освободителна война на САЩ срещу Англия, благодарение на която живеят свободно в резерватите си. Пък за робите, освободени в САЩ и приблизително по същото време в Русия (под названието крепостни селяни) от цар Александър Втори Освободител, да не споменаваме. Те не би трябвало да пожалят робски труд, да бачкат като роби на галера (по израза на руския президент Путин), за да издигнат най-големия възможен паметник на благодарността. Вместо това потомък на африканските роби се е устремил да оглави САЩ, без да спомене думичка за благодарност към онeзи, които са му позволили да бъде свободен човек.

А какво да кажем за французите? Хиляди американци се биха и загинаха за тяхната свобода (в две световни войни) в една отбранителна за тях кауза, която няма нищо общо с някакъв стремеж да се завладее нито Босфорът, нито Дарданелите. Представяте ли си обаче година на Америка във Франция? Че там и един ден на Америка в името на дружбата няма да изтърпят, без да изпотрошат гордо витрините на " Макдоналдс".

Без претенции за изчерпателност на примерите да кажем и за "неблагодарните" италианци. Тяхната държава се ражда малко преди възраждането на българската през същия онзи XIX век. Въпросът им се решава по волята на френския император Наполеон Трети. Като симпатизант на италианската воля за независимост от австро-унгарското иго през 1859 г. той повежда лично войските си при Маджента и Солферино, разгромява вековния поробител на братския италиански народ и отприщва патриотичното движение на Гарибалди. Италия се появява на картата като нова обединена европейска държава. А какво получава бедният племенник на легендарния Наполеон? Спечелва си омразата на италианците, защото отказва да им разреши да обявят Рим за своя столица, за да не си развали отношенията с папата (и френските католици). Е, италианците сами осъществяват своето съединение през 1871 г. и пряко волята на императора освободител обявяват вечния град за неделима част от новата си родина.

Всички прилики по темата за благородните пориви на освободителите, благодарностите към тях и натъкмяването на историята за правенето на такава в наше време са наистина случайни. Освен ако случайно не става дума за България, от която се очаква да демонстрира вечна и всякаква благодарност към руските си благодетели, които си търсят вече повече от век дивидентите за благодеянието. Както се видя отново напоследък, очакванията им се осребряват.

И понеже стана дума за самия Наполеон (покрай племенника му), неговият най-голям провал в Западна Европа е била "освободителната" война в Испания. Преди испанската кампания войските на великия пълководец громили армиите на владетели, мразени от народите на тяхно подчинение. Оказало се, че испанците не искали да ги освобождават французи, републиканци на всичко отгоре. Така непобедимата до този момент Наполеонова армия се натъкнала на националноосвободителна масова съпротива. "Свободата, Санчо...", предупредил своите сънародници доста преди това великият Сервантес чрез своя дон Кихот. Да, тя е основен ценностен капитал на всеки жизнен народ. Колкото до заспалите, знаем си.

*Авторът е журналист