Политическата нестабилност оказа отрицателно въздействие върху процеса на присъединяване на България към еврозоната, се казва в анализ на рейтинговата агенция "Скоуп рейтингс" (Scope Ratings), цитиран от БТА.

Базираната в Берлин агенция запази кредитния рейтинг на България на ниво BBB+ с положителна перспектива в местна и чуждестранна валута.

В анализа, публикуван в понеделник, се казва, че именно очакването за влизане в еврозоната стимулира поддържането на положителната перспектива, като стабилният икономически растеж и публичните финанси допълнително подкрепят рейтинга. Предизвикателствата пред управлението, уязвимостта към сътресения и неблагоприятната демография оказват ограничаващо въздействие върху оценката, посочват от агенцията.

Рейтинговата агенция очаква "България да се присъедини към еврозоната и да приеме еврото като местна валута най-късно до 2026 г., след като първоначалната цел за януари 2024 г. и актуализираната цел за януари 2025 г. не можаха да бъдат постигнати отчасти поради инфлационните развития".

От "Скоуп рейтингс" отбелязват, че през юни средногодишната инфлация в страната ни по хармонизираната европейска методика е 4.7%, което е с 1.6 процентни пункта над максимално допустимото ниво. Това изчисление се прави, без да се използва методиката на ЕЦБ и Европейската комисия, при която при изчислението се изключват държави с извънредно ниска инфлация. Ако обаче те се извадят, се потвърждава резултатът от конвергентния доклад на Европейската комисия от юни, според който България не изпълнява критерия за приемане в еврозоната с 1 процентен пункт.

Присъединяването към еврозоната би подобрило за България множество въпроси, свързани с рейтинга, отбелязват още от "Скоуп рейтингс", включително чрез елиминиране на валутния риск в икономиката, увеличаване на гъвкавостта на паричната политика и укрепване на достъпа до финансовите пазари.

В допълнение, това би осигурило на местните банки достъп до кредитни механизми на ЕЦБ и до Европейския механизъм за стабилност (който има рейтинг AAA със стабилна перспектива), укрепвайки финансовата стабилност на страната.

Политическата нестабилност оказа отрицателно въздействие върху процеса на присъединяване към еврозоната, посочва рейтонговата агенция.

Политическият водовъртеж и продължителните периоди на служебни правителства оказват значително влияние върху прилагането на политиките, отбелязват още от рейтинговата агенция. Това е от решаващо значение за сближаването с други държави - членки на еврозоната, по отношение на институционалната рамка, включващо реформи в бизнес средата, върховенството на закона и мерките за борба с корупцията, като също се отразява и в показателите за управление на Световната банка.

Политическата нестабилност доведе също така до значителни забавяния в изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на страната, отчитат от "Скоуп рейтингс".

Неблагоприятната демография оказва допълнителен натиск върху публичните финанси. Намаляващото население в трудоспособна възраст, със среден спад от 0.9% годишно през следващите пет години, оказва негативно влияние върху потенциалния растеж на България, който рейтинговата агенция оценява на около 2.75% годишно.

Това все още е сравнително стабилно в сравнение с еврозоната и европейските партньори, но ще трябва да се подобри чрез повишаване на производителността, за да се даде възможност на България да се доближи по-бързо до средните доходи в Европа и еврозоната.

Застаряването на българското общество оказва влияние и върху публичните финанси. Трансферите от централното правителство за финансиране на дефицита на пенсионната система нараснаха с 2.3% от БВП между 2019 и 2023 г. поради повишенията на пенсиите, въведени по време на пандемията от COVID-19, което допринесе за по-големи бюджетни дефицити, с очаквани допълнителни увеличения през следващите години.