Натурализираният дагесатенц донесе първо олимпийско злато за България в свободния стил от Атланта
Магомед Елдерович Рамазанов е роден на 22 май 1993 година в село Октяборско, Дагестанска република в Русия. До 2022 година се бори в свободния стил за Русия. Сребърен медалист за Русия от европейското първенство в Рим 2020. Преди Париж 2024, имаше едно първо място за България на Гран При в Загреб тази година. Съперникът му на финала - Хасан Яздани от Иран, е със статут на легенда. Трикратен световен шампион и олимпийски първенец от Рио де Жанейро 2016 г. Рамазанов "захапа" Яздани още от самото начало и не му даде шансове - оказа се, че иранецът е имал и контузия, за която натурализираният дагестанец е знаел. "Победата не ми е толкова сладко заради неговата контузия. Гледал съм негови схватки и съм се мотовирал. Казах му, че той е легенда", с тези думу Рамазанов отдаде дължимото на съперника си. За целия турнир, Рамазанов обобщи случилото се така: "Няма какво да се лъжем - беше сложно. Чудех се какво да направя. Излизах срещу класни борци. Първо трябваше да спечеля битката със себе си, за да ги преборя. Събрах се и успях да го направя". |Мислех и за някои мои грешки преди. Това беше моя мечта от малък, но беше много трудно, особено последната година. Баща ми почина, което беше много тежък момент за мен". Натурализираният дагестанец е първият шампион за България в свободния стил от 1996 година, когато при 52-килограмовите титлата е за легендата Валентин Йорданов. "Една от основните причини да приема българското гражданство беше точно олимпийската ми мечта. В бъдещето двойното гражданство ще ми е от помощ, за да не се изгубя в живота", уверен е новият олимпийски шампион. "Светът е джунгла, ако се държиш като слабак, ще бъдеш изяден. Спазвам строг режим, не консумирам никакъв алкохол", разкрива философията си роденият в Дагестан борец. "Сега искам да си почина малко, да се срещна с майка ми, братята и сестрите ми, които имат много труден живот", дава светлина върху близките си планове борецът. "Две са причините да се боря за България - брат ми и моят личен треньор Вадим Бияз, който е етнически българин, но е роден в Молдова", разказва Рамазанов. Рамазанов е благодарен, че е получил българско гражданство. И не смята да спира с успехите. "Много хора ме подкрепят. Не само в България, където обичат борбата. Българи са викали за мен на турнири в Италия, Германия, навсякъде". "Чувствам се страхотно в националния отбор на България, всички мислят за мен, получих страшно много съобщения от хора, които следят борбата, личният ми треньор също плачеше. Негова е заслугата за победата, на щаба на националния отбор", категоричен е 31-годишният борец. Рамазанов не се интересува от размера на олимпийската премия, която ще получи от България: "Не знам каква е сумата, но не ме интересува. Аз знам, че ще има нещо, но не това е най-важното". Какво следва? "Искам световна и европейска титла. Планът е да се откажа на 35 години след игрите в Лос Анджелис. Надявам се не само да се класирам, а и да приключа като олимпийски шампион".