Щурците и другите насекоми отдавна се ползват като улична храна в Югоизточна Азия, но не и в богатия финансов център, където вносът на хранителни продукти е строго ограничен от гледна точка на безопасността и хигиената.
В сингапурския ресторант House of Seafood кърито от рибена глава се сервира с хрупкави щурци, от тофуто пълзят буболечки, а посетителите не могат да му се наситят.
Крайбрежният ресторант е първото заведение за хранене, което включва насекоми в менюто си, след като този месец строгият орган по храните в града одобри за консумация от хора 16 вида, вариращи от щурци до скакалци, личинки и брашнени червеи, след двегодишно обсъждане.
Щурците и другите насекоми отдавна се ползват като улична храна в Югоизточна Азия, но не и в богатия финансов център, където вносът на хранителни продукти е строго ограничен от гледна точка на безопасността и хигиената. 
Франсис Нг, главен изпълнителен директор на "Къщата на морските дарове" , казва, че клиентите обичат, когато в ястията се появяват насекоми, като например ястието с тофу, което той поднася така, че да изглежда сякаш от него пълзят буболечки, и ястието с лепкави оризови топчета, обсипани с копринени буби.
"Изглежда по-страшно, за да могат клиентите да снимат за своя Tiktok", казва Нг и добавя, че телефонът му звъни непрекъснато с клиенти, които искат да си запишат дегустация.
Ресторантът е изготвил меню с 30 ястия с насекоми, които може да продава на широката публика, след като вносителите им бъдат одобрени от органа по храните. Засега Нг предлага безплатни мостри. 
През 2019 г. Сингапур обяви, че се стреми да произвежда 30% от хранителните си нужди до 2030 г., вместо сегашния модел, при който 90% от храната се внася, а експертът по продоволствена сигурност Пол Тенг заяви, че насекомите със сигурност могат да помогнат за постигането на тази цел - ако хората преодолеят "фактора на отвращението". 
"Повечето насекоми са почти изцяло протеинови", казва Тенг, който работи в Училището за международни изследвания "С. Раджаратнам" към Технологичния университет в Нанянг, и добавя, че е необходимо местно производство, за да стане този алтернативен източник на протеини достъпен.
"Да накараме хората да приемат насекоми в менюто си е предизвикателство. Но всъщност това е нормална храна. Нека да направим нещо по въпроса, за да подготвим потребителя за него", казва той.
"Аз лично нямам проблем да ям насекоми."
Организацията на обединените нации счита, че буболечките са устойчив източник на протеини за изхранване на световното население, което се очаква да нарасне до 9.7 млрд. до 2050 г., а глобалните проблеми с продоволствената сигурност, дължащи се на екстремни климатични условия и конфликти, също увеличиха интереса към висококачествената и икономична храна, която буболечките осигуряват. 
В Сингапур всички насекоми, одобрени за консумация от човека, трябва да бъдат отглеждани в контролирана среда, а не да бъдат събирани от дивата природа, и не могат да бъдат хранени със замърсители като тор или развалена храна, според агенцията по храните.
Успоредно с това Организацията по прехрана и земеделие насърчава отглеждането на насекоми за консумация от човека и за храна на животните, а на местно ниво има интерес към вноса на насекоми, но засега цената остава пречка: Нг казва, че насекомите съставляват 10% от разходите му в "Къщата на морските дарове" и всички те са вносни.
"Цената определено е по-висока от тази на яйцата", казва той. 
Все още е твърде рано да се каже дали насекомите ще станат част от хранителния режим на Сингапур или търсенето ще намалее, както се случи с фалшивите месни продукти.
Но засега някои посетители казват, че са щастливи да развият вкус към буболечките.
"Ако те са източник на повече протеини, защо не? Ще ги добавя към ежедневното си хранене и към дневния си прием на храна", казва Брегрия Сим, 23-годишна служителка в логистиката, като добавя, че би платила около 40 сингапурски долара (30 щатски долара) за новите ястия. 
